ЦСКА мисли за треньор по дузпи, „невъзмъжелият“ Пламен Андреев записа най-много сухи мрежи

Любомир СЕРАФИМОВ

През 2023/24 г. клубният ни футбол ни имаше неочакван зимен първенец – Черно море, при това за първи път в историята на варненския клуб, и твърде прозаичен епилог – шампион пак е Лудогорец. Историческите грандове ЦСКА и Левски бършеха сълзите на своето недоволство, а феновете им нахлуваха бесни на терените. Преди години, във времето на „правилния футбол“,  Мъри остана в историята с фразата: „Ние сме Левски и сме над нещата. Явно никой не обича крокодила. След като толкова време хапеше много, нормално е да има и повече злоба срещу нас“. В тази роля сега са в Разград, но всички май обичат Илиан Илиев, предводителя на друг тим в зелено. „Тема Спорт“ припомня забележителните цифри на есента, зад които се крият тенденции.

0 – като дузпите, свирени срещу Лудогорец

Някои неща не се променят в този вечно трансформиращ се футболен свят. След края на есенния дял зададохме въпрос, достоен за куиз за истински познавачи на прекрасната игра. Кога и при какви обстоятелства бе свирена последната дузпа срещу Лудогорец в първенството? Следите водят назад, назад, чак до 8 април 2023 г., когато Чавдар Ивайлов бе точен за Ботев Вр от дузпа, отсъдена при резултат 6:0 за разградчани. Тогава вратар на тима (Серджо Падт) за 19-и път, откакто орлите са част от елита, не успя да парира шут от бялата точка. Все пак една от 19-те не бе превърната в гол – на 11 май 2019 г., когато Али Соу (ЦСКА) стреля извън рамката на вратата на „Българска армия“. После това се превърна в рецидив в Борисовата градина, спомнете си само Иван Турицов, а през този сезон от бялата точка пропуснаха Дюкенс Назон и Джонатан Линдсет. Щом в клубовете по света има вече треньори за изпълнения на тъчове, крайно време е в Борисовата градина да се замислят и за наставници, отговарящи за дузпите.

ДУЗПИТЕ

Отбор         Дузпи за     Дузпи против

Черно море 7 (6)  4 (4)

Ботев Пд    7 (5)  6 (6)

ЦСКА 1948 7 (5)  4 (3)

Локо Пд     6 (6)  7 (5)

Лудогорец  6 (5)  0 (0)

Славия       6 (4)  3 (2)

Локо Сф     4 (4)  4 (4)

Ботев Вр    4 (4)  7 (6)

Крумовград 4 (3)  8 (6)

Берое 4 (3)  6 (5)

Арда 4 (3)  3 (3)

Етър 3 (3)  3 (2)

Пирин Бл   3 (2)  8 (5)

ЦСКА        3 (1)  2 (2)

Левски        2 (2)  2 (2)

Хебър         1 (1)  4 (2)

Заб. В скоби са вкараните дузпи.

1 – като първата победа на 7-ия в евробаражите

Свободното и стремително падане на ЦСКА в края на сезона наруши и една традиция –  досега 7 от 7 възможни бяха победите на по-предно класирания тим, играещ в баража за място в евротурнирите, а седмото място в подреждането се оказваше обикновена примамка за наивници, обезсмисляща наличието на втора група от 4 отбора в плейофната фаза. Догодина форматът ще бъде различен и ЦСКА 1948 ще остане в историята като единствения, качил се на седмото небе от своята седма позиция.

1 (или 2) – като броя на играчите от Първа лига на Евро 2024

Един, най-много двама, ще бъдат представителите на българското първенство на финалите на Евро 2024. Естествено те са от Лудогорец. Това са Футболистът на футболистите през сезона, полякът Якуб Пьотровски (с почти стопроцентова сигурност), както и, евентуално, съотборникът му Квадво Дуа, който оцеля при първата пресявка на селекционера на Швейцария. Скромно, твърде скромно…

3 – като спечелените от Ботев Вр баражи за оцеляване

Този път бе доста по-трудно и по-драматично – с дузпи. Но пък и така е сладко. Цели 3 пъти в последните 4 сезона врачанският Ботев спаси кожата си в елита след бараж срещу втородивизионен тим. Сега бе срещу Марек, преди – срещу Септември Сф (с дузпа фантом за крайното 1:0) през 2020/21 г. и срещу Етър с 3:2 през 2021/22 г. Така Северозападът запази свой представител в Първа лига, Югозападът пък остана без елитен тим. Рекордьор по участия в баражи, откакто бе въведен новият формат на първенството, е Монтана, който този път пропусна. Регионалният съперник на врачани цели 4 пъти влизаше в битка или за изкачване в Първа лига, или за оставане. Едва 4 пъти тим от Втора лига е успял да елиминира отбор от най-високото равнище на футбола – Септември и Витоша през 2017 г., Арда – 2019 г., и Монтана през 2020 г.

3 – като червените картони на Ангел Ласков

Футболист, който стана национал, бе единственият, получил 3 червени картона през сезона. Левият бек на Локо Пд Ангел Лясков надмина всички в лигата в една неособено престижна класация. Още шестима получиха по повече от един червен картон, други 62-ма играчи пък видяха по веднъж червения цвят на картона, или реферите показаха общо 79 червени картона, срещу 71 година по-рано. На двубоя ЦСКА 1948 – Славия, игран на 25 февруари т.г., се случи най-скорострелното изгонване през сезона – Неделко Пишчевич от домакините го заслужи още във 2-ата минута и 10-а секунда след началния съдийски сигнал. Още в следващото домакинство в Бистрица сръбският опорен халф повтори упражнението, но „чак“ в 45-ата минута.

С ПОВЕЧЕ ОТ 1 ЧЕРВЕН КАРТОН

Име   Отбор         М. Ч.к.

Ангел ЛЯСКОВ  Локо Пд     31      3

Фернандо КАРАНГА   ЦСКА        11      2

Неделко ПИШЧЕВИЧ  ЦСКА 1948 17      2

Аймен СУДА       Пирин Бл   19      2

Диого БАРБОСА Ботев Вр    30      2

Мазир СУЛА       Черно море 30      2

Георги АЛЕКСАНДРОВ        Етър 31      2

Франко РАМОС  Берое 31      2

3- като треньорите, запазили поста си

Ако се питате кой старши треньор от началото на сезона ще запази местоработата си, отговорът вероятно ще бъде само един – Илиан Илиев в Черно море. В месомелачката до края оцеляха и още двама – Николай Костов в Левски и Любослав Пенев в Хебър. Първият обаче се задържа на „Герена“ само заради ината на собственика Наско Сираков и вече бе сменен от Станислав Генчев, който започна зле в Ботев Пд и свърши удивително в Крумовград. Любо пък едва ли ще продължи да търпи мереното на кметски ластици в Пазарджик.

4 – като шампионските титли на Георги Дерменджиев

Недооценяван в голяма част от дългата си треньорска кариера Георги Дерменджиев се оказа точния човек на точното място в Разград, когато корабът на несменяемите шампиони силно се люшкаше при Ивайло Петев през есента. Накрая го задмина и по трофеи в клубната история – 4 срещу 3. И така намери място сред треньорските легенди у нас с най-много шампионски титли. А както е тръгнало, може и да подгони доскоро немислимия рекорд на Крум Милев-Палаврата от 11 с ЦСКА…

ТРЕНЬОРИ С НАЙ-МНОГО ТИТЛИ

11 – Крум МИЛЕВ (ЦСКА 1951,1952, 1954-1962)

4 – Манол МАНОЛОВ (ЦСКА, 1971-1973, 1975)

Васил МЕТОДИЕВ (Локо Сф 1978, Левски 1984, 1985,1988)

Аспарух НИКОДИМОВ (ЦСКА 1980-1982, 1992)

Георги ВАСИЛЕВ (Етър 1991, Левски 1994, 1995, ЦСКА 1997)

          Георги ДЕРМЕНДЖИЕВ (Лудогорец 2015, 2016, 2017, 2024)

7 – като аванса на шампиона пред подгласника

Потвърди се правилото – Лудогорец изпреварва най-близкия си конкурент за титлата или с мизерната 1 точка, или с много и то твърде отрано. Предишният сезон бе от първия тип на драматичните триумфи (4 пъти), сегашния – от комфортния за зелените вариант. Вторият Черно море взе най-много точки от предизвестените първенци – 6, с две победи на „Тича“, едната от които с 4:0 – рекордно крушение за лудогорци, откакто са част от елита, неочаквано следва Крумовград, „откраднал“ 4 пункта от тях през сезона.  През 2021/22 г. разградчани регистрираха най-голямата си преднина пред вицешампиона  – 21 пункта.

АВАНСЪТ НА ЛУДОГОРЕЦ ПРЕД ВТОРИЯ

Сезон Аванс         Вицешампион

2021/22      21 т.  ЦСКА

2016/17      16 т.  ЦСКА

2015/16      14 т.  Левски

2019/20      13 т.  ЦСКА

2013/14      12 т.  ЦСКА

2020/21      9 т.    Локо Пд

2014/15      8 т.    Берое

2017/18      7 т.    ЦСКА

2023/24      7 т.    Черно море

2011/12      1 т.    ЦСКА

2012/13      1 т.    Левски

2018/19      1 т.    ЦСКА

2022/23      1 т.    ЦСКА

9 – като годините, откакто за последно и ЦСКА, и Левски бяха извън Европа

Историческите грандове завършиха трети и четвърти, но в Европа ще играят седмият ЦСКА 1948 и деветият Ботев Пд. Бронз с цената на тенекия. За последно нито Левски, нито ЦСКА, не се класираха за Европа през сезон 2014/15 г. Тогава армейците“ финишираха пети, а сините бяха във втората шестица – 7-о място.

10 – като асистенциите на Мазир Сула

Хитроумният халф на Черно море Мазир Сула единствен записа двуцифрен брой асистенции през сезона, след като водачът при майсторите на решителния пас след първия дял Ивелин Попов предпочете разумно да дозира усилията си през пролетта с поглед към купата, когато подаде само 1 голов пас срещу 8 преди зимната пауза. През есента червените фенове хвалеха метронома в представянето на ЦСКА Амос Юга за изненадващите за амплоато му 6 асистенции, после прибави само една и бе изпратен с бурни освирквания при смяната си в баража за Европа. Само едно име се повтаря в Топ 10 и на стрелците, и на асистентите – на Тони Тасев и това илюстрира по най-добър начин сезона, който славистът изпраща.

ТОП 10 НА МАЙСТОРИТЕ НА ГОЛОВИЯ ПАС

10 – Мазир СУЛА (Черно море)

9 – Ивелин ПОПОВ (Левски 0, Ботев Пд 9)

Бабакар ДИОН (Локо Пд)

8 – РИК Джонатан (Лудогорец)

7 – Серкан ЮСЕИН (Крумовград)

Амос ЮГА (ЦСКА)

Димитър ИЛИЕВ (Локо Пд)

6 – ДЖОВАНИ Маркес (Локо Пд)

Аслак ФОН ВИТРИ (Лудогорец)

Ертан ТОМБАК (Славия)

Тони ТАСЕВ (Славия)

13 – като поредните победи на лудогорци

Под ръководството на Георги Дерменджиев Лудогорец постигна най-дългата победна поредица в шампионата. И остана само на победа от изравняването на националния рекорд, съвместно притежание на разградчани от сезон 2017/18 г. (тогава под ръководството на Димитър Димитров-Херо) и на Левски, но натрупани в рамките на два сезона –  от 23-ия кръг на 2003/04 г. до 6-ия кръг на 2004/05 г. включително. Традиционното за клуба ваканционно настроение в края попречи са бъде достигнато и друго висше постижение в историята на клубния ни футбол, също поделяно от орлите и сините – за най-голям брой победи в рамките на един сезон – 27, на Левски от сезон 2002/02 г. и на Лудогорец от 2017/18 г. в по 36 срещи. Сега несменяемите шампиони останаха „само“ с 26 в 35 кръга.

13 – като жълтите картони на двама от Локо Сф

Двама от столичния Локомотив се надпреварваха кой ще получи повече официални предупреждения през сезона. В крайна сметка дуелът между капитана на червено-черните Красимир Милошев и бразилския нападател Карлос Франса завърши без победител – по 13 жълти, както и по един червен в добавка. Още четирима в лигата получиха двуцифрен брой жълти картони. Общо 1406 жълти картона вдигнаха съдиите през сезона, средно по 4,99 на мач.

С НАЙ-МНОГО ЖЪЛТИ КАРТОНИ

Име   Отбор         М. Ж.к.

Карлос ФРАНСА Локо Сф     31      13

Красимир МИЛОШЕВ Локо Сф     32      13

Хорхе СЕГУРА   Локо Пд     31      12

Антонио ПЕРЕРА         Ботев Пд    27      11

Пламен КРАЧУНОВ    Арда 29      11

Божидар КАЦАРОВ     Крумовград 29      10

15 – като головете на стрелец №1 Александър Колев

В есенния обзор на цифрите написахме, че тараните в родния футбол изчезват като динозаврите. Е, един такъв малко очакван герой в края на сезона изпревари всички и донякъде изми срама на централните нападатели, които през 2022/23 г. позволиха в класацията да триумфира дефанзивен халф. Подценяван преди началото му и играещ за абсолютен дебютант, Александър Колев стигна до 15 попадения в 33 мача за Крумовград, след като в предишните си 75 срещи в елита за Ботев Пд, Берое и ЦСКА 1948 бе вкарал по-малко – 14. Но за да намерим случай, в който стрелец №1 на Първа лига е отбелязал по-малко, трябва да се върнем до 2014/15 г., когато Антонио Аниете, тогава в Левски, стана първи с 14 – антирекорд от 1959/60 г. насам. А миналогодишният победител Ивайло Чочев май разбра значението на поговорката „по-добре пръв на село…“. От 21 гола преди, сега стигна до кота „7“, от които само един гол бе за Лудогорец, с който смени в движение тима от село Бистрица. Да нямаш таран си е истинско нещастие – разбраха го по трудния начин и в ЦСКА – лекомислено се разделиха с „недодялания“ Дюкенс Назон, който обаче осигури през миналия сезон 18 гола за армейците, повече отколкото правещия сега фурор по европейските терени Игор Тиаго, а през пролетта се мъчеха с „фалшиви деветки“ при постоянното отсъствие оказалия се менте на някогашния оригинал Фернандо Каранга.

ТОП 10 НА ГОЛМАЙСТОРИТЕ

15 – Александър КОЛЕВ (Крумовград) (3)

14 – РУАН Крус (Лудогорец)

13 – Квадво ДУА (Лудогорец) (2)

12 – Георги НИКОЛОВ (Хебър 8, Ботев Пд 4) (1)

Атанас ИЛИЕВ (Черно море) (5)

11 – Якуб ПЬОТРОВСКИ (Лудогорец)

10 – Бърнард ТЕКПЕТЕЙ (Лудогорец)

Тони ТАСЕВ (Славия) (4)

9 – Джонатан ЛИНДСЕТ (ЦСКА)

РИКАРДИНЬО (Левски) (2)

17 – като сухите мрежи на Пламен Андреев

Докато наставникът на Левски Николай Костов чакаше вратаря на сините Пламен Андреев да „възмъжее“ той пък взе, че стана стражът с най-много сухи мрежи – 17 в 30 срещи за първенство. С една по-малко останаха Густаво Бусато в ЦСКА и Иван Дюлгеров в Черно море. „Трябва да носи отговорност и да пази мъжки, стига сме го оправдавали“, добави Костов в онова си изказване за Андреев, сякаш стараейки се всячески да смачка самочувствието му и дори го извади от състава за вечно дерби с ЦСКА. Самият треньор обаче не пое отговорност да си тръгне сам, след като „романтичният“ му футбол претърпя крах.

52 – като точките на Черно море на „Тича“

Един отбор превърна своя стадион в истинска непревземаема крепост. В 18 домакинства през сезона Черно море взе немислимите 52 от 54 възможни точки на „Тича“ и по този показател изпревари шампиона Лудогорец с цели 7 пункта. Единственият оцелял бе пловдивският Локомотив, взел точка с 2:2 на 7 октомври м.г., но това се дължи и на щастливото за железничарите наличие на ВАР, който отмени победно попадение на Алекс Фернандес заради засада. Близостта до крепостта Царевец обаче не помогна на болярите от Етър, за да спечелят повече от мизерните 11 точки в 17 домакинства. „Искаме в „Надежда“ у домаа…“, пееха едно време „железните бригади“ хит на метъл банда, когато червено-черните обикаляха като чергари стадионите в столицата. Сега май не искат толкова силно – първо бойкотират домакинските срещи и после любимците им спечелиха едва 16 точки на собствен терен и цели 23 навън, което осигури и оставането в елита.

3144 – като игровите минути на Иван Дюлгеров

Щяха да са и пълен сбор от максимално възможните 3150 (в 35 мача), ако наставникът на Черно море Илиан Илиев не го бе сменил в последните минути на последния мач на варненци за сезона срещу Крумовград, за да обере овациите ва възторжените зрители на „Тича“. Още двама от моряците намериха място в Топ 10 на маратонците през сезона – Васил Панайотов и Живко Атанасов, а само контузия в края на сезона попречи към тях да се присъедини и Виктор Попов. Успехите идват с избистрен състав, доказаха го за сетен път и в морската ни столица.

ТОП 10 НА МАРАТОНЦИТЕ

3144 – Иван ДЮЛГЕРОВ (Черно море)

3060 – Максим КОВАЛЬОВ (Пирин Бл)

3054 – Диме ДИМОВ (Локо Сф)

3031 – Венцислав КЕРЧЕВ (Славия)

2996 – Ертан ТОМБАК (Славия)

2977 – Станислав ИВАНОВ (Арда)

          Васил ПАНАЙОТОВ (Черно море)

2970 – Живко АТАНАСОВ (Черно море)

Анатоли ГОСПОДИНОВ (Арда)

2948 – Лъчезар КОТЕВ (Арда)

Заб. Класирането е според изиграните минути в първенството.

30 000 – като зрителите на вечното дерби

У нас, когато стане дума за зрители, всичко е приблизително, но горе-долу толкова събра националният стадион на 7 април т.г., когато сини се изправиха срещу червени. Такъв интерес не предизвика дори прощаването на ЦСКА с „Българска армия“ срещу Лудогорец на 10 декември м.г. Тогава фенове нахлуха с лопати, във вечното дерби пък се обстрелваха с ракети. ЦСКА и Левски играят сякаш в друга лига в сравнение с останалите в елита, в която интересът е близо 3 пъти по-висок от средностатистическия. И винаги окупират първите две места по посещаемост на двубоите. Тимът от „Герена“ бе гледан средно от 6103 зрители на мач, армейците – от 5641, по данни на „Тема Спорт“ (официални няма). Средната посещаемост през сезона бе 2203 на мач, а над нея са само още 4 тима – пловдивските Локо (2984) и Ботев (2759), Черно море (2733) и Лудогорец (2653), който се радва на завиден зрителски интерес само при гостуванията си – средно 3882 навън и едва 1493 в Разград. Футболът уж е за публиката, а по тази логика май елитът ни трябва да е с 6 тима, които предизвикват зрителска тръпка. Ще бъде един прекрасен Топ 6. На този нерадостен фон от Разград пък родиха „гениалната“ идея да предложат да няма гостуващи фенове. Тогава за какво направиха този модерен стадион…