Ако няма враг, Жозе Моуриньо винаги е готов да си го създаде

Васил КОЛЕВ, Наш пратеник в Будапеща

„Никой не я иска повече от нас!“ Този девиз трябва да е измислен някъде в канцелариите на Севиля. И във всичките си вариации, особено тази от Будапеща, „обича повече от нас“, символизира новата история на Лига Европа. А защо не „Лига Севиля“? Така и така испанският клуб я печели, ако стигне до финал, независимо от драмите, през които трябва да мине.

Но когато говорим за „искане“, на „Санчес Писхуан“ този път са съобразили, че се изправят срещу Единствения, който може да я иска повече. Треньорът, който до онзи ден нямаше загубен европейски финал. И който е достатъчен, за да бъде сам афиш на подобен мач.

Но да се върнем към победителите.

В Севиля има нещо императорско, подобно на това, което излъчва Реал Мадрид. След като видях двамата треньори на пресконференциите им преди мача, ми мина през главата, че сценарият се повтаря спрямо финала в Шампионската лига в Париж преди година между Реал Мадрид и Ливърпул и Севиля е обречен да го спечели. Има вътрешното усещане и самочувствието, че ще го направи.

Всичко беше като едно дежавю. Емоциите бяха на страната на Моуриньо.

Страстта беше при
тифозите на Рома

които заляха унгарската столица и се чуваха много повече от привържениците на съперника. Но пък спокойствието и увереността бяха при андалусийците. Баскът Хосе Луис Мендилибар изглеждаше точно като Анчелоти. „За какво тези хора вдигат толкова шум, при положение че накрая ще спечелим ние?“ Не го каза, но приличаше като да го мисли през цялото време. Така беше Татко Карло, така и Менди, както го наричат всички.

Историята може и да не играе на терена, както мъдро отбеляза Моуриньо. Нито пък го правят играта на думи и сладките приказки, както контрира Мендилибар. И когато се стигна до сблъсъка на терена, се видя, че почти всички козове са на страната на Севиля.

Да, Рома можеше и да спечели в определени моменти като гредата на Смолинг в последните секунди. Можеше и съдията Антъни Тейлър да наклони мача в друга посока при една от двете спорни ситуации за дузпи в двете наказателни полета. Но всеки друг изход, освен победа за Севиля, щеше да бъде по-скоро емоционален, отколкото справедлив.

Направеното през този сезон от тима на Мендилибар си е малко чудо. Още в първите кръгове под ръководството на Хулен Лопетеги се появи страхът, че може да се стигне до кошмари в битката за оцеляване. Почти нищо не се промени и при наследника му Сампаоли. Но пък Мендилибар спечели сърцата на всички със спокойствието и увереността, които внесе, без да натрапва своето присъствие. „Знаете ли, искам само да благодаря на клуба, който ми даде възможност да изживея такъв сезон. Още в самото начало убедих играчите в това, което вярвах – те са много добър отбор. После беше лесно. Каквото и да се случи, дори да си тръгна, тук ще оставя много приятели“, започна той на пресконференцията след мача, някъде около 1 часа след полунощ и разкъсван между щастието и умората. Той просто искаше да изпревари най-логичния въпрос: Ще поднови ли клубът неговия договор? „Честно казано, това не ме интересува толкова в този момент. Нека шефовете да решат! Аз съм благодарен за всичко, което се случи!“, отвърна Менди с цялото спокойствие на света, когато въпросът дойде.

В стаята цареше необичайна тишина, като се има предвид, че това бяха победителите. До Мендилибар се намираше мароканският вратар Буну, или Боно, както пише на фланелката. За него купата и наградата за Играч на мача бяха поантата на един сезон, който едва ли иска някога да свърши. Преди героичния край в Лига Европа беше подвигът на Мароко на световното в Катар. И отново дежавю. Тръгвайки да бият дузпите, играчите на Рома със сигурност са се сещали за подвизите на вратаря в Доха и по-точно за това как сам донесе успеха за мароканците срещу Испания в първия кръг на елиминациите. „Колко дузпи спасихте? Пипнахте ли топката при удара на Ибанес в гредата?“ „Да, гледайте повторенията – захили се той. – Ако не я бях докоснал, влизаше във вратата. Гледайте!“

Краят на сезона и сребърната купа е добър повод да разкрие тайните си при спасяването на дузпи. „Ако говорим за този мач, тайната беше една. Бях много, ама много сигурен в изпълненията на моя отбор. Когато знаеш, че те ще вкарат, сякаш си в безтегловност, летиш и можеш да правиш чудеса!“, каза мароканецът. Но стоящият до него Мендилибар побърза да уточни. „Ние не сме тренирали дузпи нито веднъж. Очаквахме и искахме да спечелим в редовното време. Дори и когато Рома поведе и нещата изглеждаха комплицирани!“, каза той и двамата напуснаха залата, за да се присъединят към празнуващите.

Севиля изпълни целта да се класира в Шампионската лига, което има и своите финансови изражения. Около

60 милиона
евро в повече

са приходите само заради тази победа, а това е над 30% от бюджета на клуба. Петдесет от тях ще дойдат в следващия сезон в Шампионската лига, а останалите са от победата в Будапеща и предстоящия мач за Суперкупата срещу Манчестър Сити или Интер.

Няма как обаче да подминем и другия герой Моуриньо. Известен с това, че живее, за да търси врагове. И ако не ги намери, бърза сам да си ги създаде.

След като се спуснахме от петия етаж на стадиона с асансьора до пресцентъра и намиращата се в съседство зала за пресконференции, хората от УЕФА настойчиво информираха за началния час на изявата на Моуриньо. Десетина минутки и време за една бира от отворилия се внезапно хладилник на „Хайнекен“. Точно когато започнаха да се отварят бутилките, настана суетня и почти всички видяха как вратата на залата за пресконференции се затваря отвътре. Десетки бутилки останаха по бюрата, а когато чакащите заеха местата си, Жозето вече бе на втората минута от своята реч. Това не бе точно пресконференция, а реч. И той си я беше наредил в главата, като дори не искаше да се вмести в графици и начални часове. Представете си 20 минути, от които 18 Жозе говори и след това изслушва един въпрос, защото времето изтича. „Окей, загубих. Но аз съм печелил пет финала и ще ви кажа, че никога не съм бил по-горд с моя отбор, отколкото днес. Сигурно съм бил по-щастлив, но никога по-горд!“, започна той.

Преди началото на второто продължение Моуриньо извади листовете с тактическите постройки и взе театрално да задрасква наред по тях. После събра отбора, изгони всички резерви и им даде задачата да подканят публиката за подкрепа в този момент. Португалецът искаше да използва максимално и малкото оръжия, които имаше, за да спечели. А после можеше спокойно да се „оплаче“ от нерадостната си съдба. Но само след като събра отбора си в кръг, дълго им говори, после им ръкопляска, а накрая поведе тур за овации, като вървеше на около 10 метра пред отбора. „Омръзна ми да бъда треньор, да бъда комуникатор и какво ли не още в този клуб! Да, искам да остана, но при по-добри условия. Искам да имам шанс да се боря за големите неща!“, каза той. И отново подаде на журналистите на празна врата, като описа ситуацията си в битови детайли: „От понеделник съм във ваканция. Ако клубът иска да говорим дотогава – добре! И защото ще се появят всякакви неща, уточнявам, че събрах вещите си от апартамента ми, който всъщност е на Акуилани. Но ги занесох в базата в Тригория и те ще останат там по време на ваканцията ми, което казва всичко за моето отношение“.

Липсва ли ви нещо?

Естествено, че врагът. Този път той е съдията Антъни Тейлър и Жозето няма да е Жозе, ако не вкара веднага заглавия с особената си жлъчност. „Вярно е, че няма да играем с Рома в Шампионска лига другия сезон, но това е добре“, шокиращо каза той. „От една страна има още да се подобряваме като отбор, за да сме на това ниво. Но най-хубавото е, че съдията Антъни Тейлър ще бъде в този елитен турнир и ще прави гафовете си срещу други отбори!“ Можете да се оглеждате за пуканки, когато дойде първият наряд на Тейлър за мач на португалския треньор.

Единственият въпрос в тази реч беше за „гранде кампионе“. Определението си го заслужи Пауло Дибала със сълзите в мача, преодоляната контузия и брилянтното изскачане между Хесус Навас и Баде при паса на Манчини за първия гол. Дибала беше темата в Рома преди мача и показа, че е имало защо. Аржентинецът загуби финала, но го спечелиха неговите сънародници Папу Гомес, Ламела, Монтиел, Окампос (най-добрият след Буну) и дори наказаният Акуня. Севиля + Аржентина поне през 2022/23 изглежда убийствена комбинация.