Ламо Кинза от Бутан за първи път бяга на толкова ниска надморска височина

Какво може да се случи в последния ден на олимпийските игри? Да станеш любимец на целия свят!

Представяме ви Ламо Кинза от Бутан. Тя участва в женския маратон и завърши… последна.

Кинза записа време от 3:52:59 часа, което означава, че е завършила час и половина (по-конкретно 1:30:04 часа) след лидерката Сифан Хасан от Нидерландия, която закова нов олимпийски рекорд и спечели злато след двата си бронза в Париж – на 5000 и 10 000 м.

Феновете обаче бързо ще забравят Хасан и ще помнят Кинза!

По време на маратона те не спираха да окуражават единствената дама в делегацията на малката хималайска страна. А 26-годишната Кинза не се отказа! Дори когато нямаше сили и се наложи да върви, а не да тича трасето от 42,195 км по улиците на Париж.

Финиширането ѝ пред Музея на инвалидите във френската столица бе посрещнато с възгласи като за световен рекорд!

И имаше защо! Кинза всъщност подобри най-добрия си резултат в маратона.

Трябва да отбележим, че тя е шампион на Бутан в дисциплината за 2023 и 2024! Но тя не е професионална атлетка, а е… войник. Кинза е част от армията на страната си.

„В училище не съм участвала в състезания по бягане. През 2020 г. влязох в армията и там започнах да се състезавам. Инструкторите ми предложиха да опитам да бягам маратон. От тогава това правя“, разказва тя.

Проблемът не е, че Кинза е бавна на фона на нейните конкурентки, които са световни звезди. Тя просто е свикнала да бяга при други условия.

Средната надморска височина в Париж е 35 м. В Бутан е… 2200 м (в столицата Тхимпху).

„Провеждам състезания и тренировки на височина от 2000-3000 м. Дори веднъж бях на лагер на 5470 м. За първи път ще бягам на толкова ниско. А и другите се занимават с това и тренират от години. Аз се подготвям от 6 месеца“, обяснява Кинза, която обаче по войнишки прояви воля и не се отказа до финала.

Нейната вдъхновяваща история много напомня на тази на Ерик Мусамбани от Екваториална Гвинея. Той за малко не се удави, опитвайки да плува в олимпийския басейн в Сидни през 2000 г., където участваше на 100 м свободен стил. Тогава той записа най-бавното време в историята на олимпийските игри в тази дисциплина – 1:52.72 минути, но спечели световна слава като „Най-лошият плувец“.

Всъщност тези участия на не толкова добри атлети си имат обяснение. В духа на олимпизма страни, които нямат лекоатлети, покрили норматива за маратона, имат право да изпратят участници. Така в Париж представителки в женския маратон имаха още Зимбабве, Непал, Намибия, Лесото и Киргистан.

btvsport.bg