Михайлов продължава да се огражда със себеподобни, които добре знаят какво е обратното на чест и просто му служат за параван

Явор ПИРГОВ

17 ноември 2019-а… В онзи ден България постигна последната до момента победа в квалификации за европейско първенство. „Жертвата“ бе Чехия, чиито футболисти все още празнуваха класирането си за финалите на континенталната надпревара и пристигнаха в София в състояние, наподобяващо „Апаратчици в БФС след работна среща“.

Оттогава изтече много вода. Борислав Михайлов показа какво е обратното на чест и се отказа от подадената оставка. Опита да спретне таен конгрес, манипулира друг, изпроводи двама селекционери, назначи си унгарски буфосинхронист, който уж да контролира съдиите, но големият удар направи с Младен Кръстаич и Георги Иванов. Двамата бяха посветени в едни от най-високите звания в Бандата на Боби, а задачата им бе да правят параван на шефа, докато той бяга през някой заден вход след поредния резил. И те паснаха като дялан камък в схемата, защото онова с обратното на чест не им е чуждо и непознато, а и така стремглаво се опитват да запазят кокала на началника си, че са на път в най-скоро време да го надминат, като с думите и действията си го накарат дори той да се черви от срам, колкото и непознато да му е това чувство.

Не може да се отрече, че ходът на Михайлов бе гениален. Той по прекрасен начин прехвърли фокуса към „новите герои“, които отнеха от напрежението и сега вече не е нужно „старите и изпитани кучета“ като Лечков, Костадинов и сие да ни заливат с изтъркани фрази и безсмислени клишета.

Сръбският селекционер Кръстаич започна с позитивни резултати срещу Гибралтар (5:1), Северна Македония (1:0), Кипър (2:0) и Люксембург (0:0) и сякаш бе неглижирано, че трикольорите са поверени в ръцете на човек, който реално не е постигнал нищо, а кариерата му върви стремглаво надолу. Да, във визитката му пише, че е водил Сърбия на световно първенство, но заслугата бе изцяло на Славолюб Муслин, който класира отбора, а впоследствие обвини Младен в предателство и спретната интрига. Кръстаич, който повтори нищото и в Израел, обаче е перфектният вариант за Боби Михайлов. Сърбинът, освен че умее да пее и осигурява висококачествени напитки собствено производство, е достатъчно луд, за да експериментира с всевъзможни странни избори на състезатели. А докато това продължава и ние се занимаваме с дребнотемия от рода „защо Марков, а не Чочев“ (б.а. – примерът е произволен),  Боби ще минава между капките и ще има чудесен пешкир за ръцете. А ако стане грешка – бившият вратар си има супер бустер ваксина – Гонзо.

Бакалавърът по публична администрация от Техническия университет в Габрово явно е писал докторантура на тема „Колко пъти мога да си противореча?“.

Само преди 2 години Иванов твърдеше, че футболът ни е блато, а тинята идва от хората в БФС, но след като получи пост и заплата, яростно се хвърли на амбразурата и там вече комичното се превърна в страшно. Няколко дни преди старта на евроквалификациите двама директори воглаве с президента обявиха, че ще се гони цел „Класиране“. А Гонзо стигна още по-далеч, като се изцепи, че групата не е страшна. След бързото приземяване и доказателството, че нестрашната група всъщност е невъзможна, бившият нападател доказа, че последното нещо, на което държи, са честта и мъжката дума. Той не падна по гръб и не призна вина, а излезе с нова мантра – ЦСКА му бил виновен, защото залагал на чужденци. Пловдивчанинът явно бързо е забравил какви му бяха трансферите, докато бе директор в Левски, а и така и не обясни по какъв начин БФС стимулира клубовете да развиват и налагат българи, както го правят федерации, които доскоро бяха от нашата черга. Най-притеснителното е, че в типичния за Бандата на Боби стил обеща, че след 2 години ще имаме супер отбор, защото тогава готови ще са Димо Кръстев, Марти Георгиев и Калоян Костов. И това вече е стряскащо. Не че тези момчета нямат качества, а защото Бандата на Боби явно няма намерение да изпуска кокала. Но след две лета кокал може вече да няма, а футболът у нас да е само заводски…