Новият старши треньор на националния отбор по вдигане на тежести за мъже Пламен Аспарухов призова министърът на младежта и спорта Весела Лечева да подаде ръка на федерацията, за да могат състезателите максимално бързо да влязат в лагерен режим.

В интервю пред БТА, Аспарухов заяви, че времето до първите състезания през март е много малко и всеки ден е важен. Той коментира и състава на националния отбор, потенциала на момчетата, отношенията си с предшественика Иван Иванов, както и някои емоционални решения на щангисти. Но генерално Аспарухов е оптимист, че бъдещето на българската щанга е добро, защото при подрастващите вижда много таланти, които в скоро време ще доминират на подиума.

„Искам да кажа, че сме доволни от отношението на министър Лечева до момента, благодарни сме й за разбирането на нашите проблеми и сме й задължени. Очакваме добро отношение и сега, за да започнем работа максимално бързо“, започна Пламен Аспарухов. В края на разговора той разви една своя стара идея, а именно създаването на Национална аптека, която да бъде гарантирана от държавата и да сведе до минимум проблеми с допинг-контрола.

– Г-н Аспарухов, какво се случва в националния отбор по вдигане на тежести? Наследихте Иван Иванов, имахте ли вече разговори със състезателите?

– Най-важното нещо е да започнем лагери, незабавно. В момента нямаме субсидиране, но и миналата година по това време нямаше субсидиране и почнахме на 5-и януари лагер под ръководството на Иван Иванов. Така че, ако Министерството на спорта застане зад спорта ни, нещата ще се оправят. Истината е, че трябва да започнем веднага. С тези, които искат да дойдат, нека да заповядат. Аз ги разбирам тези момчета, които казват, че ако не е Иван треньор, няма да дойдат на лагер. Емоцията е нещо лошо в нашия спорт. Защото тези, които участват сега, имат шанс да вземат квоти за Олимпийските игри тази година. Или догодина на Европейското първенство. Ако не участват, те няма да вземат квоти. Отделно от тези, които казаха, че няма да участват, само един е в олимпийска категория – Дейвид Фишеров. Останалите са в неолимпийски категории. Христо Христов в момента е контузен и не тренира. Предвид подготовката за олимпийската подготовка, не е толкова фатално за отбора, но аз съм убеден, че ще дойдат. Защото едно са шампиони, второ са професионалисти. Тук е мястото да посоча Олимпийските игри в Атина през 2004-а година – отборът ми спечели един златен медал, първият българин със злато в най-тежката категория – Милен Добрев. Даже покойният Иван Абаджиев не успя да направи златен олимпийски медалист. Точно 10 дни след Олимпиадата ме изгониха. Някой да е чул да се оплаквам? Това са нормални неща.

Аз ги разбирам тези момчета. Те са работили години с Иван Иванов, свикнали са с него. Разбирам техните емоции. Уважавам техните емоции. Но всички заедно трябва да се хванем да работим за спорта. За мене всеки спортист все едно е мое дете. Към всички се отнасяме еднакво и от всички изисквам всичко. За да станат нещата. Както и не жаля и себе си.

– От този отбор в момента, кои щангисти бихте сочили като потенциални медалисти в Париж?

– Божидар Андреев и Карлос Насар. За мене лично Карлос Насар има шанса да стане олимпийски шампион. За Божидар Андреев гарантирам, че на Олимпиадата ще има опити за злато. Не знам дали ще бъде втори или трети, но ще има опити за златен олимпийски медал. Това го обещавам, ако аз съм треньор на националния отбор на 100 процента. Но и те не са казали, че няма да се готвят. Знам, че тренират, бяха с нас на анти-допинговия семинар. Основата я имаме, желание имаме, стига да ни се даде възможност – ще работим.

Най-важното е да спасим спорта сега. Министерството трябва да помогне да отидем в Национална спортна база, за да се подготвяме. И вече когато излезе отчетът за миналата година, да се подпишат договорите. Няма ли отчет – няма нищо. Но няма ли лагер, няма да има нищо. Миналата година пак нямаше пари в онзи момент, но лагер имаше. Надявам се аршинът да бъде еднакъв. Щом при Иван Иванов е имало лагер без финансиране, значи и при нас не би трябвало да има проблем. А не да започваме през март. Разчитам много на личните треньори по клубовете, разчитам много на тези пет човека, които са в звеното като помощник-треньори. Задачата, която е поставена на нас двамата, да заздравим сериозно дисциплината, да увеличим тренировъчния процес. Да вземем квоти за Олимпийските игри, медали, а и титли.

– Вече посетихте антидопинговия семинар. Някои от състезателите са били и проверявани. Всичко наред ли е по този въпрос?

След 2008-а година, моят случай, човек не бива да си помисля да дава и беналгин без да го изследва. И аз онзи ден на въпросния анти-допингов семинар пак попитах: Как аз мога да давам витамини, които са доказано чисти? Отговарят ми: ами не можеш, защото не се знае. И пак сме на някаква бомба със закъснител. Безумие е 15 години след случая Пекин да се повторят отново такива неща и никой да не е взел мерки. През 2002-а година написах докладна записка до Васил Иванов-Лучано – по онова време министър на спорта. Исках да се направи една Аптека на националните отбори, да се изследва всичко, което се дава като хранителни добавки, витамини, на спортистите. Дали в България, дали в чужбина и там да се решава какво да се дава. На първо място намаляваме възможностите за корупция, от кражби. Министерството да ти дава медикаментите, но и да дава гаранции, че държавата е застанала зад тебе и те защитава. И състезателят се подписва, че е взел точно тона, което му е дала държавата. 20 години минаха и нищо не се е променило. А според мене, едва такава Национална спортна аптека би била страхотен помощник на спортистите. Не само за нас, но и за леката атлетика, борбата, боксьорите, за всички спортисти, които имат необходимост.

– Във вдигането на тежестите обаче проблемите следват един след други. Когато поехте отбора, с какво се сблъскахте?

Трябва да излезем сега от тази тежка ситуация, за да спасим спорта. Има много талантливи момчета отдолу. Бъдещето не е мрачно, ако се работи правилно. Когато дойдох във федерацията, разбрах, че тя реално се управлява от един възрастен човек с големи амбиции – Димитър Димитров от Стара Загора, който е генерален секретар. Той казва кой да вдига, кой да не вдига. Кой да взима повече пари от тотото, кой – по-малко. Сега ако му направят една ревизия във вилата, колко щанги ще намерят там – чисто нови. И той ги дава на клубовете срещу обещания. Ето по този начин работи той. Повечето колеги не могат да си направят годишните отчети и му звънят на него. Обаче след това се задължават да гласуват както той им каже. Той вече върши неща, които са опасни за самия спорт.