Желю СТАНКОВ

В Боянските сараи на Борислав Михайлов в последно време е много спокойно и вероятно тече подготовка за ежегодните абитуриентски балове, които според един бивш национален селекционер дори пречеха на тренировъчния процес и спокойствието на футболистите. Атаката на Димитър Бербатов към властта нещо поутихна и отново върху блатото се възцари тишина.

Всичко е

прекрасно

в българския футбол, остана един финал за купата, който ще бъде исторически. Идилията е пълна и това се вижда от липсата на всякаква реакция около някои интересни, по-скоро странни, а най-вече скандални събития в първенството. Така например в последните три мача на един от участниците в лигата бяха вкарани 21 гола или средно 7 мач. Резултати от сорта на 3:6 и 4:4 при това постигнати в рамките две седмици явно не притесняват комисията по феърплей, оглавявана доскоро от един претендиращ да е принципен генерал.

Явно нищо в тези интригуващи двубои не може да впечатли отговорните фактори, след като и от УЕФА никой все още не е реагирал. Няма реакция и от страна на букмейкърите, които вероятно са планираните потърпевши от тези събития. Засега всичко е спокойно, явно щетите им не са големи. А и все пак трябва да се пази имидж, защото почти всички клубове у нас играят с лого на компания за залагане на гърдите. Рано е да се хвърли камък в блатото, но

процесът

се следи

отблизо, защото ако това стане тенденция, репутационните щети са неизбежни. Повечето материални престъпления са от нужда и са свързани с някаква надежда, че ще ти се размине. А във футбола нуждата винаги е една и се нарича липса на пари. И ако има дори и най-малка пролука, закъсалият клуб ще се възползва на мига. Тези, които следим материята и сме наясно с някои тенденции, не сме особено изненадани. Най-лесно се прави пробив с игра на голове. И със залози по време на самия мач. Никой да не се мисли, че е лесно номерът да мине, но фактът, че се фиксират големи резултати показва, че са намерени някакви вратички. Едно време се правеше откровено хайдушката, сега се търсят по-фини начини.

Въпросът е обаче защо няма реакция от заинтересованите органи. А и защо много от медиите отразяват странните събития като много вълнуващи футболни мачове. Изведнъж някои български клубове станаха „Болшой театър“. Е, как такива мачове не се играят през септември или октомври, а през май, когато доста отбори нямат идея дали ще започнат следващото първенство и дали въобще ще ги има?!

След като някой се изкушил, значи има и друг, който му е позволил дори да си го помисли. Оттук насетне следват изводите за контролните органи, които всичките са в БФС. Там чакат сигнал, но няма да се самосезират никога. Могат да попитат например съдиите и други платени кибици на мачовете. Все нещо им е направило впечатление. Дори видеозаписа е достатъчно красноречив. Как така едни играчи, които не пускат пиле да прехвръкне и в предишните си три мача са допуснали само един гол, в следващите три им вкарват цели 12. И

ако това не

мирише отдалеч

Не са малко хората, които са на мнение, че тези неща стават навсякъде по света. И че у нас се прави само по-ачик. Но това съвсем не означава, че явлението трябва да се приеме и да се неглижира. И причината се казва отлив на публика. Споменатите мачове, завършили 3:6 и 4:4 бяха наблюдавани от в пъти по-малко публика от нормалната за същия стадион. По едно време хората в онзи град се стичаха на тълпи, за да гледат мач на своя отбор. И си заслужаваше, защото любимците им играеха честно и всеотдайно и нерядко произвеждаха големи успехи. Хората не са балами и не можеш да ги заблудиш. На тях доказателства от три съдебни инстанции не им трябват. И точно там е проблемът, че веднъж разочаровани, те трудно ще се върнат обратно на стадиона. А иначе в Бояна всичко е спокойно и чакат абитуриентите.