На фона на личния успех на Добри Карамаринов, Токио не се оказа мечтана дестинация за българската Царица

С наближаването на края на годината настъпва време и за равносметка. „Тема Спорт” по традиция ще ви представи събитията от родния спорт така, както ги видяхме ние и както ги показват статистиките и резултатите. Хубавите и лошите моменти, значимите постижения и провалите. В една олимпийска година винаги акцентът пада върху резултатите от най-големия спортен форум на планетата. Но няма да пропуснем и по-тънките ситуации, които често минават между капките. Започваме серията от обзори с Царицата на спортовете – леката атлетика.

Хари ЛАТИФЯН

Когато годината е олимпийска, е напълно нормално погледите да са насочени основно към хората с шпайковете. Поне това важи в пълна степен за спортистите в международен план. Все пак Царицата е акцент №1, заедно с плувния басейн и баскетболния Дрийм тийм на САЩ, визирайки най-големия спортен форум на планетата. За България обаче това не важи. Особено връщайки лентата назад за изминалите близо 11 месеца.

Оказа се, че този път вездесъщата Ивет Лалова и намиращата винаги начини да изпъкне на голям форум Мирела Демирева не успяха да отсрамят родната лека атлетика. Двете дадоха всичко от себе си, но както се казва – това не бе тяхната година. Дали заради липса на участия в големи турнири, или пък заради травми, нашите прими в Царицата на спортовете останаха далеч от най-добрите си дни.

Безспорно най-емоционален бе моментът с Ивет. На 37 години тя записа своето пето участие на олимпийски игри. Изключително стойностно постижение, което я нареди до най-дълголетните български спортисти в историята. С неотразимата си усмивка и чар, Лалова се справи с болежките и с проблемите, които съпътстваха сезона й. Тя опита да остави своя отпечатък в Токио и го направи, макар и не с резултата, който й се искаше. Красавицата обаче си остави отворена вратичката, дали пък няма да я видим и на Игрите в Париж. Ход, който може и да изглежда невъзможен към днешна дата, но пък тя вече е доказала, че пред нея няма граници.

Демирева, от своя страна, записа най-добрия резултат за атлетите ни в Токио. Тя влезе във финала на висок скок, но като цяло представянето й, не само в японската столица, но и през годината, не бе никак убедително. От нея се очакваше да атакува нов медал, след среброто в Рио 2016-а, но липсата на участия на големи форуми, както и колебливите й резултати през сезона, оказаха влияние и Мирела се надери далеч назад в битката за по-престижна позиция. По-високи бяха очакванията и към другия ни представител в сектора – Тихомир Иванов. И той обаче, подобно на Демирева, нямаше нужните аргументи по отношение представянето през годината, за да се надява на нещо повече от влизане във финал. Уви, дори такъв остана мираж за плевенчанина, който реши да направи рязка промяна след Игрите. Тихомир се насочи към подготовка в Гърция, търсейки пълна реализация на потенциала, с който така или иначе разполага.

На фона на липсата на участия в Диамантени лиги и като цяло на позитивни резултати през годината, ще бъде любопитно да се види и кой ще бъде атлет №1 на България. Защото досега винаги се е намирал някой, който да има аргументи за званието, като това важеше и за миналата година, когато Габриела Петрова взе отличието. През 2021-ва обаче, който и да бъде посочен, ще бъде незаслужено.

Добри думи за изминалия сезон заслужиха двама таланти в лицето на Димитър Ташев и Борис Линков. Те спечелиха съответно сребърен и бронзов медал от европейското първенство в Талин до 20 и 23 години. При младежите Ташев имаше наистина силна кампания, ознаменувана с вицешампионска титла в тройния скок. Той можеше да атакува медал и от световното първенство в Найроби в тази възраст, но бе повален от коронавирус насред Кения и това го лиши от подобен шанс. Линков пък грабна бронз в дългия скок при 23-годишните и към него ще има по-големи очаквания, особено на фона и на новия олимпийски цикъл, който гледа към Париж 2024. Друг от талантите ни – Валентин Андреев, този път остана под чертата на медалите в мятането на чук, макар и той да бе сред претендентите за нещо повече в сектора.

Като цяло годината за леката атлетика няма особени поводи за гордост и причини да бъде запомняна с нещо кой знае какво, на база резултатите. Тя обаче ще остане незабравима за шефа на родната и балканската централа Добромир Карамаринов. Той официално бе избран за председател на европейската федерация, след като заемаше поста временно заради кончината на Свейн Арне Хансен през 2020-а. Уви, неговият личен триумф не кореспондира с възход на нашите спортисти. Това личи и от факта, че на европейското отборно първенство в Стара Загора нашите състезатели нямаха възможност за нищо повече от това да запазят мястото си във втора лига, заемайки пето място тази пролет.

Гледайки към следващия сезон, то 2022-ра не се очертава да бъде особено оптимистична за българската Царица. Годината е изпълнена с големи турнири, включително световното първенство в зала в Белград през март, това на открито в Орегон през юли, както и европейското за мъже и жени в Мюнхен през август. Да очакваме някакви суперпостижения обаче ще бъде наивно. Погледите отново ще са насочени към Мирела Демирева и Тихомир Иванов, като всички са притаили дъх и относно решението на Ивет Лалова за нейното бъдеще. Надеждата ще бъде свързана и с факта, че няма как суперзвездите да са на ниво и в трите форума, което е предпоставка, при добра стратегия, на един от тях все пак да се прокрадне до медалите.

В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН

Първенство   Злато  Сребро           Бронз  Общо

ОИ      5          8          6          19

СП      5          3          8          16

СПЗ    9          5          7          21

ЕП      12        16        12        40

ЕПЗ    28        32        37        97

ПОСТИЖЕНИЯТА ПРЕЗ 2021 ГОДИНА

Първенство   Домакин        Злато  Сребро           Бронз  Общо  Най-добро представяне

ОИ      Токио (Яп)     0          0          0          0          Мирела Демирева (висок скок, 12-о място), Габриела Петрова (троен скок, 22-ро място), Тихомир Иванов (висок скок, 26-о място), Ивет Лалова (200 м, 31-во място), Инна Ефтимова (200 м, 33-о място)

ЕПЗ    Торун (Пол)   0          0          0          0          Инна Ефтимова (60 метра, 16-о място), Станислав Станков (60 м с препятствия, 24-то място)

СП20  Найроби (Кен)          0          0          0          0          Валентин Андреев (чук – девето място), Димитър Ташев (троен скок, 11-о място)

ЕП20  Талин (Ест)    0          1          0          1          Димитър Ташев (троен скок – сребро), Валентин Андреев (чук – шесто място), Пламена Миткова (дълъг скок – шесто място), Мартин Точев (троен скок – 10 място)

ЕП23  Талин (Ест)    0          0          1          1          Борис Линков (дълъг скок – бронз), Георги Начев (троен скок, 10-о място), Алекс Христов (диск, 11-о място)

ДЛ      Гейтсхед (Вбр)          0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Доха (Кат)     0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Рим (Ит)        0          0          0          0          няма

ДЛ      Осло (Нор)    0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Стокхолм (Шв)         0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Монако (Мон)           0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Лондон (Вбр)            0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Юджийн (САЩ)       0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Лозана (Швейц)        0          0          0          0          Мирела Демирева (висок скок – шесто място)

ДЛ      Париж (Фр)   0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Брюксел (Бел)           0          0          0          0          нямаме участник

ДЛ      Цюрих (Швейц)       0          0          0          0          нямаме участник