Webcafe

Клишето казва, че спортът често спасява младите от това да не преминат в криминалния контингент. Това клише обаче не важи за Манфред Бинц, при когото футболът не го отървава от лошия път. Или поне не го предпазва.

На 20 Мани има аматьорски договор с Айнтрахт Франкфурт и дори изиграва няколко мача за тима, преди да бъде изведен от съблекалнята с белезници.

„Израснахме на улицата, където често се правеха глупости. Мой съотборник работеше в един склад за спортни стоки. И един ден той донесе един кашон с анцузи, които продадохме за 800 марки – разказва Бинц. – Лесни пари. И продължихме. Бяхме млади момчета и в наивността си леко се подхлъзнахме. Решихме, че сме богати. Една вечер той пак ме поведе към склада и този път измъкнахме няколко кашона.“

Полицията вече е нащрек и се появява на следващата тренировка на Айнтрахт.

„Ченгетата ме чакаха директно пред душовете, защото смятаха, че има опасност да избягам. Бяхме откраднали стока за 15 000 марки, но явно не бяхме единствените и общите вреди за „Пума“ бяха 250 000 марки – продължава Мани. – Имената ни не бяха публикувани във вестника, но майка ми веднага надуши, че има нещо. Бях все по-често вкъщи вместо да тренирам. Когато ѝ признах, ме шибна с черпака по главата.“

Ръководството на Айнтрахт пожелава да го даде под наем в Касел, но Бинц се възпротивява. И е изваден от тренировките с първия отбор, глобен е с 4500 марки и трябва да положи 70 часа обществено полезен труд в старчески дом.

Тук идва и катарзисът за младока.

„От този момент нататък започнах да тренирам като магаре – споделя Бинц. – В 3 часа ставах и вдигах тежести в мазето. В 5 вече правех бегови упражнения. И когато дойдеше време за следобедната тренировка, аз вече имах 4 часа подготовка. Само след няколко седмици бях станал машина. Още помня как преди сезона, когато ме взеха отново при професионалистите, журналистите ме питаха: „Мани, какво се е случило с теб?“

В началото на сезона и късметът се усмихва на Бинц, тъй като заради многото контузени в състава той получава шанс за изява. И вицепрезидентът на клуба Клаус Манк му предлага професионален договор.

„Толкова бях щастлив, че влизам официално в първия отбор, че подписах без да чета – лаконичен е Бинц. – Сложих парафа върху капака на боклукчийската кофа пред дома на вицепрезидента. Не ме излъгаха. Взимах 3500 марки месечно без премиите. Надявах се да изиграя 4-5 мача в Бундеслигата, а станах несменяем титуляр.“

А във втория си сезон с Айнтрахт Бинц печели Купата на Германия.

Тимът от Франкфурт печели с 1:0 финала срещу Бохум след попадение на Лайош Детари. 4 сезона по-късно Айнтрахт изпуска титлата в последния кръг на Бундеслигата за сметка на Щутгарт.

„Имаше прекалено много вътрешни проблеми при нас тогава. На терена изглеждахме като машина, но вътре нещата не бяха ОК. Една от основните причини беше войната между лидерите Андреас Мьолер и Ули Шайн. Анди взимаше 2 млн. марки, докато Ули само 800 000, макар да бе абсолютният главатар“, връща се към събитията от 1992-ра Мани.

Точно пререкание с Щайн става причина да бъде сложен край на невероятната серия от 246 поредни мача като титуляр за Бинц с екипа на Майнц.

На мач срещу Днипро за Купата на УЕФА Кахабер Цхададзе едва не си отбелязва автогол с глава след корнер, а Щайн му се развиква. Бинц опитва да защити грузинския си съотборник, но получава псувня от вратаря и в съблекалнята става страшно.

„Казах на Ули, че ще му избия зъбите. Оказа се, че президентът на клуба бил близо до вратата и чул всичко. Оттам тръгна цялата драма. Треньорът Клаус Топмьолер и Щайн бяха много близки. Изведнъж Топи ме премести от любимата ми позиция на либерото като опорен халф. И аз казах на глас, че вероятно ръководството реди състава по определен начин. След това изхвърчах от титулярите“, с горчивина разказва Бинц.

В крайна сметка Щайн е човекът, който си заминава от клуба, след като целият отбор се изказва срещу него през пролетта на 1994-та.

Същата година Бинц изживява и един от най-големите си кошмари във футбола. Айнтрахт получава 100 000 долара за приятелски мач срещу Колумбия в Меделин в навечерието на световното първенство в САЩ. Това се случва в условията на война между наркокартелите в страната.

„От летището ни посрещнаха тежко въоръжени войници. В хотела ни пазеха барети с автомати. На терена за 20 минути ни отбелязаха 4 гола, а на връщане отбиха автобуса ни по алтернативен маршрут, защото беше се взривила бомба по пътя. Изведоха ни с хеликоптер от хотела към летището. А аз имам огромен страх от височини. Все пак оцелях някак“, връща се към събитията Бинц.

В Айнтрахт изкарва цели 12 сезона преди тимът да изпадне във Втора Бундеслига.

И макар да е готов да остане в тима и в долния ешелон, не получава тази възможност. Приема офертата на Бреша, където става най-добър чужденец в Серия „Б“ и помага на тима да се изкачи в елита. Играе и през есента на 1997 в елита на Италия преди да приеме офертата на актуалния европейски шампион Борусия Дортмунд.

Там обаче така и не успява да се наложи, но играе мачове на „Ноу Камп“ и „Сантяго Бернабеу“. Нещо, с което малцина могат да се похвалят.