Орлите пет години правят едно и също с много предвидим резултат

Жаклин МИХАЙЛОВ

Уж във витрината на българския футбол – Лудогорец Разград всичко е лъскаво и красиво, а всяка година по същото време треньорът бива натирен. И след световноизвестния „Кавказки тебеширен кръг“ на Бертолт Брехт вече имаме  „Разградски омагьосан кръг“. И ако едната пиеса се играе във всеки уважаващ се театър в света и е основен признак за класа, другата се поставя само в самодейното делиорманско театро. И става все по-трудно да се разбере какви са критериите един треньор да се задържи в това място на високата футболна култура. Защото уж всичко е наред и актуалният треньор е на нивото на Пеп, Клоп и Тухел и изведнъж без никакви обяснения и още по-малко наложени очаквания той си тръгва скоропостижно. Без пресконференции за сбогом и без изслушване на неговата версия. Нито Херо, нито Аутори, нито Върба, нито сега Дамбраускас проговорят за причините. Те са най-великите в света до момента на раздялата. След това никой не се сеща за тях. И трябва да се гадае

как може да се

задържи мястото

в Лудогорец. Което вън от съмнение, е много престижно и доходно. Но дори Георги Дерменджиев с двете се класирания в групова фаза на ШЛ се оказа излишен и оттогава се търси достоен заместник, който да стигне до Обетованата земя. Точно в този смисъл Валдас Дамбраускас до миналата седмица изглеждаше повече от подходящ да изпълни най-важната мисия. Всъщност единствената мисия, заради която Лудогорец съществува, но кой знае защо – не си го признават на глас. Далеч по-честно и коректно е да кажат, че меродавният критерий за успех на треньора в Лудогорец е влизане в групи на ШЛ. И така щяхме да бъдем наясно още на 24 август, че Валдас Дамбраускас е приключил отношенията си с клуба. Тогава Лудогорец бе отстранен от Малмьо в плейофа за влизане в групите на ШЛ. На 25 август обаче той си беше все още треньор. Всъщност този изтъркан сценарий вече се състоя неведнъж. Паоло Аутори също не успя да удовлетвори единствения критерий, но оцеля още месец, за да бъде изпратен обратно с презокеански Боинг за Бразилия. А година по-късно идентична съдба сполетя и Павел Върба.

Дали Станислав Генчев ще се справи със следващите четири мача в Европа вероятно твърде малко вълнува важните хора в Разград. Приказките, че Лудогорец задължително трябва да излезе от групата са прах в очите. След напускането на Дамбраускас отново на преден план изпъква основното направление. А то е ясно – трето участие в групи на ШЛ. Което между другото

е една от

футболните

потайности

които стоят най-високо във футболната градация у нас. За да стигнеш до атака, трябва да станеш национален шампион. А това условие сякаш е предварително изпълнено в случая с Лудогорец. С Дамбраускас, с Върба, с Генчев и с който и да е друг Лудогорец е сигурен шампион. Каза го година преди да се върне в ЦСКА и самият Стойчо Младенов. Думите му бяха, че трябва да си най-големият некадърник, за да не се справиш със задачата в Разград. А със Стойчо аз винаги се съгласявам! Това не е условие с повишена трудност. Мъката започва след това и за целта се иска подходящ изпълнител. Ако има в света такъв, който може да гарантира изпълнението на задачата, в Разград няма да щадят средства да го привлекат. Обаче няма! И увисва въпроса:

Кой ще е

следващият?

На 99 процента няма да е българин. Отново кастингът ще оперира с треньори, успешно преминали през ситото квалификации за ШЛ. Един такъв отказа на Лудогорец малко преди Коледа, другият чака в Пловдив да се сетят за него. Но едва ли въобще някой се сеща за Чичо Гошо. Треньорът ще е чужденец, но по-интересната дилема е кога ще дойде. По традиция в Разград чакат до Нова година, но кой знае – може сега да ни изненадат.

Симпатичният Валдас си тръгна и заслужава няколко добри думи. Това момче имаше хубави футболни виждания и на моменти успя да ги осъществи. Направи два много силни мача с ЦСКА срещу Акрапович в Разград и срещу Любо Пенев за Суперкупата. Изнесе футболна лекция на Олимпиакос на „Караискаки“. В началото на този сезон докара нещата дотам, че с резервите Лудогорец биеше с лекота в първенството. А може би най-голямо му постижение е, че успя да изчисти авгиевите обори и Дяков, Моци, Кешерю, Стоянов, Анисе вече не са в отбора. Той възвести началото на нова ера с новите лидери. Лошото е, че избраните от него Недялков, Кахлина, Десподов, Каули, Текпетей, Баджи, Гонсалвеш не показаха готовност бързо да вземат диригентската палка, както го направи преди 10 години Марселиньо. Имаше обаче един проблем, който ще остане неясен завинаги. При Дамбраускас се получаваше рязък възход и също толкова рязко падение надолу. Нещо в методиката му по отношения на физическата готовност определено не беше наред. Ако Лудогорец претендира да е голям отбор, след една лятна подготовка, девет месеца трябва да е непрекъснато във върхова форма. Както са големите момчета, с които искат да играят в ШЛ.

И нещо доста балканско има в цялото поведение на десеткратния шампион. Винаги си отиват треньорът и единственият му личен помощник, който по традиция е негов сънародник. А цялата кохорта остава. Вече 10 години лицата са едни и същи. Може би за нещо в Разград трябва да се поучат от „Армията“ и „Герена“. Там назначиха треньори и им дадоха пълната кадрова власт. А на тези, които евентуално щяха да пречат, им издадоха забранителна заповед да приближават на 100 км от обекта. А от Разград искат явно да ни кажат, че Дамбраускас е виновен за куцата селекция. Е, няма кой да повярва!