Фарьорите са с по-малко население от Велико Търново, но мечтаят за участие на световно първенство

Любомир ИЗОВ

Можете ли да си представите вие и вашите приятели от съседната улица да се класирате на световно първенство? Буквално пред подобна ситуация е изправен националният отбор на Фарьорските острови, който шокира Чехия и все още мечтае за класиране на Мондиал 2026. Възпитаниците на Ейоун Клакстейн подчиниха футболната сила с 2:1, въпреки че се намират на цели 97 места под нея в ранглистата на ФИФА. И по този начин все още имат шанс да се докопат до втората позиция преди последния си мач от Група L. Те спечелиха 4 от предишните си 5 квалификационни срещи и са с 12 точки (б.р. – подчиниха още Черна гора с 4:0 и два пъти Гибралтар).

Миниатюрната островна държава в Северния Атлантик има население около 55 000 души – по-малко дори от Велико Търново (около 57 000 души). На архипелага живеят само около 7000 мъже на възраст между 20 и 39 години. А терминът „аутсайдери“ дори не описва достатъчно точно ситуацията им. Въпреки скромния си потенциал и състав островната държава се откроява с дисциплина и отборния си дух, пишейки

приказна история

сред гигантите на европейския футбол.

Шансовете, разбира се, са минимални. Влизайки в последния си мач през ноември, те заемат трето място, само на точка зад Чехия. Отборът на Ейоун Клакстейн ще гостува на могъщата Хърватска, докато чехите приемат последния в групата Гибралтар, който е с нулев актив.

Но най-важното е, че мечтата е все още жива. Ако звездите се подредят в тяхна полза през ноември, те ще се класират за баражите, а там кой знае какво чудо могат да сътворят? Ако Фарьорските острови стигнат до световното първенство, те ще бъдат най-малката нация, правила това някога. В момента рекордът се държи от Исландия, която участва през 2018-а с население от около 335 000 души.

Но дори и да не успеят, това вече е едно невероятно пътуване. Момчетата на селекционера Клакстейн имат четири победи в седемте си квалификационни мача досега – повече, отколкото някога са постигали. Всъщност преди това те никога не са печелили повече от два двубоя в квалификационна кампания. През цялата си история имат само 41 триумфа от 257 срещи – успеваемост от под 16 процента. Загубите са цели 181.

Истината е, че Фарьорските острови бележат постепенен прогрес. Те стават член на ФИФА през 1988-а и на УЕФА през 1990-а, като представляват четвъртата най-малка страна в УЕФА по население. Между 1930-а и 1988-а отборът е играл само няколко приятелски мача с Исландия, Гренландия, Шетландските острови и младежкия тим на Дания. Нито един от тези двубои обаче не е зачислен от ФИФА или от местната футболна асоциация.

Фарьорските острови стават член на ФИФА на 2 юли 1988-а, а първата официална победа е през следващата година – 1:0 срещу Канада в приятелска среща. Страната пренаписа историята си на 12 септември 1990-а, когато удари Австрия с 1:0 в първия си официален международен мач. Сблъсъкът бе квалификация за Евро 1992 и се игра в Ландскрона, Швеция. Единственият гол бе отбелязан от Торкил Нилсен – шахматист и продавач в местна строителна компания.

Между 1994-та и 2001-ва пък начело на националния отбор е

Алан Симонсен

който имаше блестяща кариера като играч на Барселона и Борусия Мьонхенгладбах, а през 1977-а спечели дори „Златната топка“. Въпреки това резултатите под ръководството на датския специалист не се подобриха особено.

Между 2009-а и 2014-а те печелят само два от 35 мача и дори губят от младежкия отбор на Тайланд до 21 години. Но нещо се променя след това. През ноември 2014-а побеждават Гърция с 1:0 като гости, а през следващия юни надвиват елините и у дома с 2:1. През 2016-а достигат най-високото си място в световната ранглиста на ФИФА – 83-то, след като през 2007-а са били на 194-то. Сега са 136-и, но със сигурност ще бъдат възнаградени за добрата си форма.

Този отбор вече чупи рекорди. Постигна най-добрия си актив от точки в квалификационна кампания и спечели три поредни мача за първи път в историята си. Могат ли да извървят целия път и да постигнат немислимото?