Липсата на големи очаквания може да се окаже плюс за играчите на Вили Саньол

Теодор БОРИСОВ

Само преди месец Грузия бе разтърсена от масови протести, насочени срещу закона за чуждестранните агенти. Жителите на страната заподозряха, че управляващата партия Грузинска мечта се опитва да отклони страната от нейния европейски път и да прокара интересите на Русия. Кадрите от Площада на героите обиколиха целия свят и показаха, че в социално-икономически и политически план бившата съветска република все още е на пътя на своето развитие. На 26 март тази година същото това място бе изпълнено с ликуващи хора, които отпразнуваха победната дузпа на Ника Квеквескири, изпратила страната за пръв път в историята на голям форум. Всъщност още на първото европейско първенство през 1960 г. трима грузинци взимат участие за СССР в победния финал срещу Югославия и стават носители на трофея „Анри Делоне“ – Гиви Чохели, Слава Метревели и Михаил Месхи. През 1972 г. във финала срещу ГДР Сборная е изведена от капитана Муртаз Хурцилава, а в защитата личи името на Реваз Дзоджуашвили. За приноса на играчи като Давид Кипиани, Александър Чивадзе и Рамаз Шенгелия за съветския футбол дори няма смисъл да се говори, поради което е учудващо, че класирането за еврофинали се случва чак сега. Всъщност още в квалификациите за Евро ’96 грузинците разполагат с достатъчно силен отбор, но имат нещастието в тяхната група да са Германия и България и дори успехът с 2:1 в Тбилиси над Пеневата чета не им помага особено. По ирония на съдбата свидетелство за възхода на настоящия отбор усетихме в Лигата на нациите през 2022 г., макар и тези мачове да свързваме повече с инцидента с Тодор Неделев.

„Нашият национален отбор е един от най-младите на европейското първенство. Възползвахме се от регламента на Лигата на нациите, за да успеем да се класираме през плейофите с две последователни домакинства. При всички положения обаче фактът, че за пръв път в самостоятелната ни история ще участваме на голям шампионат, няма как да не окаже своето влияние. От друга страна, очакванията към отбора не са толкова големи и очаквам да сме по-освободени психически в сравнение с останалите тимове в групата. Интересен факт от първата фаза е, че в сравнение с всички финалисти Грузия е владяла най-малко топката в своите мачове, но в същото време е на второ място по показателя успешни дрибъли след Белгия. След известни лутания селекционерът Вили Саньол откри оптималната тактическа схема – 3-5-2. Едва ли ще направя откритие, ако кажа, че големите ни звезди са вратарят на Валенсия Гиорги Мамардашвили и лявото крило на Наполи Хвича Кварацхелия, който неслучайно бе определен за най-добър играч в Серия А през сезон 2022/23. Извън тях обаче малко от играчите в националния тим са част от големи европейски първенства. Много ми е трудно да направя прогноза, но при положение че четири от шестте трети отбора ще имат място на осминафинал, не виждам защо да не помечтаем да сме един от тях“, казва специално за „Тема Спорт“ един от водещите грузински спортни журналисти Илия Вузи Бабунашвили.

За футболната треска в Грузия спомогна и фактът, че през миналата година страната бе организатор на европейското първенство за младежи, където домакините достигнаха до четвъртфинал, загубен с дузпи от Израел. Цели 12 от избраниците на селекционера Рамаз Сванадзе станаха част от първия отбор, а в списъка на Вили Саньол за европейското са някои от основните играчи на този тим като вратаря Мамардашвили и капитана Анзор Меквабишвили. Спрямо квалификациите голямата липса ще бъде на левия фланг, където Иракли Азарови от Шахтьор не попадна в сметките на Саньол. Ветеранът Джаба Канкава, който реши да отложи отказването си от националния тим за двата решителни плейофа, също сам се лиши от възможност да участва на голям форум, но така или иначе той не бе предвиден за част от титулярния състав. Извън неизбежния Кварацхелия внимание трябва да обърнем на нападателя на Метц Жорж Микаутадзе, който в хода на сезона отбеляза 11 гола, но те не се оказаха достатъчни за спасението на тима в Лига 1. Добра опция в предни позиции е и съотборникът на Георги Костадинов в кипърския шампион АПОЕЛ Гиорги Квилиталия, който се разписа 8 пъти в надпреварата.