Станил Йотов, Sportcafe, 18 май 2018 г.

Пази Боже, левскар да си в днешно време. Не им е лесно на сините и това си е. Футболисти накупиха, треньор от Италия наеха, и пак нищо. Загубиха купата, за капак на всичко и ЦСКА ги победи 3:2 с гол в последната минута. Мъка, та мъка. На „Герена” вече се чудят толкова ли си могат, или някаква лоша прокоба ги е застигнала.

В това с прокобата вярва доста народ от футболното население на България, което не е странно. Във футбола ни има цял неписан учебник за разваляне на магии, проклятия и заклинания, ако отборът ви е закъсал лошо. Молитви, рязане на греди, клане на петли и агнета, курбани, мазане на вратите с кръв и какво ли още не.

Най-важното е да не се смесват чисто християнските ритуали с такива от други религии и вярвания, иначе ви се пише още по-лошо.

Преди 10 ноември, когато църквата беше държана далеч от футбола, в работа влизаше езическата обредна дейност. Много разпространено беше рязането на греди, което е и най-зловещият ритуал. Отчаяни от лошите резултати запалянковци се промъкваха посред нощ в стадиона и свършваха делото с обикновен трион.

За ритнитопковците оставяха бележка с предупреждение: „Днес гредите, утре главите!” Често всичко се оправяше и отборът почваше да играе по-добре – дали заради рязането, дали заради бележката, това никой не може да каже със сигурност.

Тогава вратите все още бяха дървени и лесни за отрязване. По-късно ги замениха с дебели метални тръби и стана сложно.

Съгласете се, че няма как посред нощ да вдигате пронизителен шум с флекса. Оказа се обаче, че гредите могат да се изтръгват на ръка, както стана на „Армията” след онази катастрофа на ЦСКА с 0:8 в Ловеч преди двайсетина години.

За да не повреждат стадиона, запалянковците вкараха в употреба животинската кръв. Някъде колеха петел, другаде – цяло агне. Идеята беше, че кръвта представлява жизнена сила. И като намажат гредите с кръв, футболистите им вече няма да играят като спънати.

Всъщност, това с кръвта го има и досега, и то не само у нас.

Преди пет години на стадион „Астана Арена” в Казахстан беше заклана жива овца точно преди двубоя от плейофите на Шампионската лига между Шахтьор (Караганда) и потресените шотландци от Селтик. Магията стана и казахстанците победиха с 2:0.

Но да се върнем на родна земя. Бързо след 10 ноември футболът влезе в лоното на забранени дотогава ритуали за късмет – църковни и еротични. Така например през февруари 1990 г. лично старозагорският митрополит дядо Панкратий пристигна да чете молебен преди мача на Берое с Локомотив (Горна Оряховица). Молитвите на светиня му обаче дадоха съмнителен резултат, тъй като двубоят завърши 0:0. На всичкото отгоре след мача двете агитки се сбиха жестоко, без капка християнско смирение.

Доста по-интересен беше челният опит на Пирин същата година. На възловия мач с Миньор (Пк) в Благоевград домакините доведоха на стадион „Христо Ботев” стриптизьорка.

Момата се съблече дибидюс гола „за успех на момчетата”, както съобщиха по радиоуредбата. Това се оказа отличен ход, а Пирин пожъна бляскава победа с 4:0. Цели 15 000 зрители гледаха сеира. За съжаление, примерът на благоевградчани така и не беше масово подет от останалите отбори в „А” група.

Все пак грандовете Левски и ЦСКА предпочитаха да ползват официалните църковни институции в случай на закъсация. Когато през 2008 г. сините отпаднаха трагично в евротурнирите от БАТЕ Борисов и Жилина, една сутрин на „Герена” пристигна поп. Напръска съблекалните, изчете си молитвата, и само година по-късно хората на треньора Емил Велев-Кокала спечелиха последната засега шампионска титла. Ако помнят кое точно отче тогава им свърши работа, нека да го викат бързо.

И в ЦСКА наеха поп, само че по времето на „Титан”, когато отборът им го нямаше никакъв.

Преди молебена изникна въпросът дали мохамеданинът вратар Райс Мболи трябва да присъства, тъй като е от друго вероизповедание. Самият Мболи се съгласи, след като молитвите ще донесат успех. Само няколко месеца след това алжирецът направи трансфер в чужбина. А ЦСКА първо би Левски с 3:1 на „Герена”, после спечели и Купата на България.

Друг чуждестранен вратар на ЦСКА се оплакваше, че му е направена черна магия. На мача с Левски в края на 2008 г., завършил 1:1, Рашид Тиберканин стреля „от халите”, но камерунския страж на армейците Даниел Беконо не успя да улови топката. Тя отиде при Георги Иванов-Гонзо, който изравни резултата.

Всички казаха, че Беконо е късоглед и трябва да отиде на очен лекар. Само че камерунецът се оказа в ред с очите. Той обясни, че му е направена лоша магия, тъй като при удара отдалеч топката изненадващо променила движението си в последния момент. Беконо тогава ходи при специален ходжа, за да прогони злото.

Днес по адрес на Левски може да се чуе, че някой ги е проклел да им се случват случки като тази с автогола на Везалов и трите загубени финала за купата.

Според едната версия клетвите били изречени от привържениците на ЦСКА през лятото 2008 г., когато им бе отнет лицензът за Европа и го дадоха на левскарите. Това обаче няма как да е вярно, тъй като сините станаха шампиони на следващата година.

Други твърдят, че тежката клетва била изречена от тогавашния им треньор Емил Велев-Кокала, изгонен без основателна причина след спечелването на титлата. „Ако някога хората искат отново да видят Левски шампион, може би ще се сетят за мен”, спомена преди време Велев. Експерти по проклятията коментират, че това вече е по-възможно – клетвите хващат, когато идват от онеправдано сърце като Кокала. А през 2008 г. Александър Томов просто не беше платил едни 800 000 лева данъци.

За разлика от проклятията и черните магии, някои футболните вярвания са доста по-забавни.

Например на Олимпийските игри през 1968 г. нашият футболист Милко Гайдарски играе с едни и същи чорапи през целия турнир. Той казва, че това му носи успех, а България стига чак до финала. Нещо повече – именно Гайдарски с щастливите чорапи печели жребия с монетата, теглен сред равния четвъртфинал с Израел.

А като треньор на Литекс Димитър Димитров-Херо водеше отбора с едни и същи дрехи, спечели шампионската титла.

Навремето доста популярен беше странният случай с нападателя на Локомотив (Пд) Юлиян Джевизов.

В десетки мачове поред той така и не успя да вкара нито един гол. На „Лаута” опитваха какво ли не – клаха и пекоха за успех на Джевизов кокошки, петли, агне, а после и коч. Не ще и не ще!

Най-накрая, преди градското дерби с Ботев (Пд), прочутият зевзек и бивш голмайстор на локомотивци Георги Василев каза по вестниците: „За Джевизов само с хипопотам още не сме пробвали!” Случайно или не, два дни по-късно умря хипопотамът Кибоко от зоопарка. А нападателят веднага се отпуши с гол за победата с 2:0.

Често пъти един амулет, даден от подходящия човек, може да доведе до небивал успех.

Така например през 1967 г. преди мача България – Португалия прочутият факир Мистър Сенко мушва в ръката на вратаря ни Симеон Симеонов златна конска подкова. Шушне в ухото на слисания 21-годишен славист да я скрие под пешкира във вратата си. Подковата свършва отлична работа – Мони пази като лъв срещу третите в света Еузебио, Торес и Симоеш. Накрая бием 1:0 след фамозна комбинация между Гунди и Котков, завършила с гол на Динко Дерменджиев.

Но днес нямаме нито такива футболисти, нито вълшебници като Мистър Сенко…