Феноменът Александър Шаламанов остана завинаги на 80!

Любомир СЕРАФИМОВ

България плаче, България си спомня, България загуби най-големия си десен бек за всички времена! На 80-годишна възраст почина геният Александър Шаламанов. Преди по-малко от два месеца, на 4 септември, Шами празнува своя юбилей… Той е легенда не само на футбола, но и на родния спорт, тъй като оставя трайна диря и като скиор.

Широко разпространено във футбола е убеждението, че позицията на десния бек е най-лесната – бранители със силен десен крак с лопата да ги ринеш, трудно е да намериш хора по оста – ловък вратар, опорен халф от класа, плеймейкър с фантазия да вижда играта 2-3 хода напред и голова машина в атаката. Нищо повече от заблуда. Има два вида футболисти – обикновени като всекидневни цървули и други, величествени като катедрали, независимо от поста, на който се подвизават, ако ми позволите да перифразирам крилатия лаф на Момо Капор.

Александър Шаламанов, живото опровержение на предубежденията, превърна играта на защитника до дясната тъчлиния в истинско изкуство. Авторитетни специалисти и до днес се кълнат, че

България никога

не е имала по-добър

на тази позиция от него. Защото не беше като „цървулите”. Не риташе крилата на съперниците, за да им вземе страха, а просто ги изпреварваше за първа топка, затова и спечели две купи за спортсменство. Шпагатите му пък бяха изчислени до милиметър. В един мач отне като с пинцети топката от краката на световната мегазвезда Еузебио и португалецът не се сдържа да му стисне ръката на терена.

Шами, както го наричаха с любов, бе необикновен феномен. Владееше до съвършенство два спорта. В ските момчето от някогашното село Бояна, днес столичен квартал, стигна върховете у нас още като юноша и бе по-бърз по пистите от останалите. Затова и

участва на Зимните

олимпийски игри

в Скуо Вали през 1960 г. Три години по-рано бе станал юношески шампион по футбол с Левски. Раздвоението му между слаломите по планинските склонове и изявите на зеления терен забави нахлуването му в големия футбол. Но то стана с гръм и трясък! Година и 4 месеца след дебюта му при мъжете вече бе избран за футболист №1 на България – историята не помни друг такъв случай. Както и друг, който след като е бил олимпиец в ските, по-късно се е подвизавал (при това двукратно, и то със завиден успех) на световни футболни финали. На разностранния му талант се дивяха и в чужбина. В Швейцария, Меката на зимните спортове, когато пристигна със Славия на женевската гара за мач от евротурнирите, шефовете на местния Сервет го изненадаха с неочакван подарък – ски.

За него

двата спорта

водеха истинска война

която бе разрешена отвисоко – лично от тогавашния шеф на БСФС (по същество спортното министерство) Стефан Петров, който реши, че ще е по-полезен в колективната игра. По онова време той бе в спортната рота на ЦСКА, но като скиор и като млад войник дори участва в поставянето и подреждането на плочки за новите трибуни на ст. „Народна армия“. И до днес остава енигма как славният предводител на червената армада Крум Милев-Палаврата, събиращ каймака на тогавашна футболна България, не успя въпреки неистовото си желание да запази на „Армията” този шлифован диамант, който на 26 август 1962 г. в Толбухин (днес Добрич) срещу местния Добруджа направи дебюта си в българското първенство с червената фланелка редом до Ването Колев, Митата Якимов, Гацо Панайотов, Макето Гаганелов и идеала му за десен бек – Кирчо Ракаров. Тогава Шами запълваше дупка на левия фланг на отбраната заради контузията на титуляра на поста Никола Ковачев. Бившият вече скиор изигра само още един мач за ЦСКА – срещу Марек, а още в 14-ия кръг се появи с белия екип при визита в Димитровград. Главна заслуга за връщането му на „Овча купел” имаше… треньор по ски в белия клуб с прозвището Вринго.

С него

Славия пое по

пътя на успехите

а старши треньорът Анастас Ковачев и по-късно Добромир Ташков не си и представяха какво би било, ако нямат това богатство в състава си. Скоро същото разбраха и националните селекционери като Стоян Орманджиев, който на 29 септември 1963 г. рискува с неговото включване в игра в осминафинален мач за европейско първенство срещу Франция в София заради контузията на титуляра на поста Васил Методиев-Шпайдела. Младежът, преди това само с един мач за олимпийския ни тим, здраво захапа шанса си и стана неоспорим първи избор за дълги години напред – чак до Мондиала в Мексико през 1970 г. В този период Шами бе сред главните фигури при всеки от триумфите на една от най-силните ни генерации. В това число са епопеята във Флоренция в баража за световно срещу Белгия (2:1) на 25 декември 1965 г. и гръмката победа над Италия с 3:2 на четвъртфиналите на европейското първенство. Впечатли на шампионата на планетата в Англия през 1966 г.

Един от символите на клуба от „Овча купел”, Шаламанов, прегърна 3 купи на страната (само в разстояние на 4 сезона) и 6 пъти стигна до челната тройка, но така и не стана нито веднъж шампион. Но пък с него белите първи от българските клубове играха на полуфинал на евротурнир – срещу шотландския Рейнджърс през 1967 г.

Поклон пред светлата му памет!

____

Прощаваме се с него в събота

Погребението на Александър Шаламанов ще е в събота на гробищата в Бояна от 13:00 часа. Тогава всеки желаещ ще може да си вземе последно сбогом с Феномена Шами…

Обявен е за спортсмен №1 през 1967 и 1973 г. и за футболист №1 на България за 1963 г. и 1966 г. Участвал е на световните първенства по футбол в Англия (1966) и Мексико (1970 г.). Като скиор се е състезавал на зимната олимпиада през 1960 г. в Скуо Вали (САЩ). Играл е на професионално ниво и волейбол.

На Мондиала през 1966-а е избран в идеалния отбор на поста десен защитник. През същата година е включен в идеалния тим на света, подбран от изданието „World Soccer“.

През 1967-а попадна в идеалната единайсеторка на Европа в анкетата на белградския в. „Спорт”, като двамата с Боби Чарлтън получават най-много гласове от всички звезди.

________

ПОСЛЕДНОТО МУ ИНТЕРВЮ

Шами: Никога не съм гледал да бъда груб, защото боли много

Дни след 80-годишния си юбилей Александър Шаламанов даде интервю пред „Тема Спорт“, което излезе в броя на 9 септември. А какъв джентълмен на честната игра бе Шами, убедете се сами: „Винаги съм го казвал, че когато ритнеш, боли много. Да, сега има кори и какви ли не неща. Да причиня болка на противника и да знам, че другия път той ще ми причини същото… Никога не съм гледал да бъда груб, а да отнемам топката чисто. Аз се радвам, че съм играл срещу много добри футболисти, а те бяха и много големи човеци с главно „Ч“. Да не ги изброявам, но Гунди, Котето, Сашо Костов, Теко Абаджиев, Христо Бонев, Петьо Жеков, Митата Якимов. Удоволствие е да играеш с такива футболисти. Радостен съм от наградите, но тези неща – приятелствата и спомените с тях, са важни за мен“.