“След дълго мълчание, от уважение към спорта, на който отдадохме живота си, ето нашето обръщение:

До всички приятели и „приятели“! От няколко месеца всички сме свидетели на изключително груба и непочтена политическа игра от страна на някои „радетели“ за българската борба. От бързане тяхната царица да събори нашия цар, не бяха предвидили, че пешките ще им объркат играта.

Днес бяхме обвинени от г-н Симеон Щерев, че сме продажници и сме купени, след като категорично заявихме нашата позиция, че си тръгваме и не искаме да сме част от това, което се случва в борбата!!!! Ами …..не сме! Никога не сме били некоретни и подмолни в действията си.За Ваша информация, г-н Щерев, душата не се купува, тя се печели! И се печели с добро!

Целият си съзнателен живот всеки един от нас е отдал на федерацията по борба – Мики – 36 години, Кирчо – 27 години, Миленка – 25, Роси – 22 и Али – 17 години! Сами разсъдете колко неща са се променили за всички тези години! Колко министри, колко треньори, състезатели, деятели, колко, колко …Всеки, който ни познава, знае какво сме дали на тази федерация! Години, души, сърца, време … Да, давали сме и сме го правили с любов към това, което вършим. Всеки един от нас е лишавал семействата си от присъствие, внимание, съпричастност и каквото още се сетите. И всичко това в името на борбата! На доброто име!

Не предадохме никого! Нито Вальо Йорданов, нито Христо Маринов – бяхме плътно зад тях! Но вие, господа нови управници, предадохте НАС!!!!! Опетнихте имената ни! Нарекохте ни крадци, обвинихте ни публично с грозни думи, а после на ухо ни обяснявахте колко сме важни и как действията ви не са насочени персонално срещу нас! Наистина ли сме важни?! Та нали точно нас „хвърлихте на хрътките“, разкъсахте ни, месеци наред ни кълцахте парче по парче… Употребихте ни без милост и за вас бяхме просто инструмент за постигане на крайната Ви цел – ВЛАСТ НА ВСЯКА ЦЕНА.

Сега, когато ножът е опрял до кокал, изведнъж се оказваме много мили и нужни. Само че, дами и господа, ние вече нямаме души, които да вземете – вие се погрижихте за това! Съсипахте ни, унижихте ни, смачкахте ни, унищожихте ни… И не спирате да го правите! Ние помним, помним кой ни подкрепяше и беше неотлъчно до нас, докато ни разкъсвахте ден след ден, удар след удар. Името на този човек е Христо Маринов!!!

Ние няма да предадем ЧОВЕКА, който поемаше стрелите наравно с нас! Тръгва си той – тръгваме си и ние. Защото сме екип. Защото сме единни, чисти и добри. Колкото и да твърдите противното. Колкото и да плюете и хулите. Онези, които ни познават, знаят истината. Познават и вас, и подмолните ви интереси, и методите ви на действие.

Ние всички сме СЪРЦЕ И ДУША ЗА БОРБАТА! Не сме ПРЕДАТЕЛИ и НЯМА ДА ПРЕДАДЕМ ЧОВЕКА, който беше до нас! Не се купуваме, не се продаваме. Не се опитвайте да търгувате с душите ни. Ние сме различни. Чисти и достойни хора. Отказваме да сме част от екипа на управление, спечелило по непочтен начин битките си.РЕЗУЛТАТИТЕ ГОВОРЯТ! Ние мълчим! ДВА ЗЛАТНИ ОЛИМПИЙСКИ МЕДАЛА! Да се знае!”