webcafe.bg

В началото на века ситуацията в Челси бе много по-различна от тази в момента. „Сините“ бяха извън сметките не само за титлата, но и често и за Шампионската лига. Все пак често играеха в Европа, а през 1998-а дори спечелиха КНК.

Основната цел всеки сезон в този период бе влизане в Топ 6. Малко преди ерата на Роман Абрамович на „Стамфорд Бридж“ имаше стабилна италианска колония. Един от тях бе Самуеле Дала Бона. Помните ли го?

Самуеле започва кариерата си в Аталанта. През 1996-а дебютира за Примаверата, а две години по-късно блести за националния отбор на Италия до 16 г. на Европейското за младежи.

Именно там е забелязан от Джанлука Виали, който през лятото на 98-а стана играещ треньор в Челси. Виали успява да убеди Бона, който се присъединява към сънародниците си Джанфранко Дзола, Роберто Ди Матео и Пиерлуиджи Казираги в Западен Лондон.

Самуеле напуска родината си, за да замине за Англия само на 17 г.

Бона все още не е професионалист и дори не е дебютирал за Аталанта, затова бергамаските не получават трансферна сума за него. Това вбесява Италианската федерация, която променя правилата си и забранява на непълнолетни играчи да напускат страната без трансферна сума.

В Англия Дала Бона се доказа като изгряваща звезда. Очаквано, прекара първия сезон в резервния отбор.

Въпреки че действа в средата на терена, забива общо 16 гола, с което си печели наградите за най-добър млад играч и „Златната обувка“ за сезон 1998/99. Тя се дава на най-добрия реализатор сред всички отбори на Челси и рядко се печели от играч от резервите, още по-малкото халф.

Дебютира за първия отбор в мач от Шампионската лига срещу Фейенорд и започва все по-често да бъде използван като коз от пеййката.

През лятото на 2000 г. Челси е поверен на Клаудио Раниери – още един италианец, който вярва на младия Самуеле и му дава достатъчно шансове за изява. Затова помага и раздялата с Густаво Пойет и Денис Уайз.

Младежът бързо се сработва с бившия наставник на Левски Славиша Йоканович и Еманюел Пти в средата на терена. Един от най-запомнящите мачове на триото е победа с 3:0 над шампиона Манчестър Юнайтед.

Най-добрият му сезон обаче е следващият – 2001/02, който се оказва и неговият последен в Челси. Италианецът записва 24 мача и четири гола, но тогава всичко за него тръгва надолу.

През лятото на 2001-ва Раниери се опитва да убеди сънародника си да подпише нов договор с Челси. Дала Бона отказва. На хоризонта се появява оферта от Венеция от шест милиона. „Сините“ са готови да продадат играча, той също се съгласява, но в крайна сметка се отмята.

За наказание Раниери го праща при резервите, но с напредване на сезона Дала Бона си връща мястото в първия тим. На следващото лято за него вече пита Милан.

„Изпълнителният директор на Милан Арейдо Брайда ми звънна след мача срещу Фулъм – разказва Дала Бона. – Отидох да говоря с Раниери. Той ми каза: „Остани, съотборниците ти те обичат. Развиваш се. Ти си важен футболист и ще играеш в повечето мачове. А Милан? Не си подходящ за италианския футбол. Там напрежението е огромно, психическата настройка е различна, отборите отсядат в хотел преди мачовете, а ти не си свикнал с това. Имат и много звезди. Не мисля, че ще играеш редовно.“

В началото на века италианската Серия „А“ е най-богатото първенство и там играят най-големите звезди. Нещо като Висшата лига в момента.

Дала Бона обаче не се вслушва в съвета на Раниери и се връща в Италия. 21-годишният халф подписва с Милан, който плаща само един милион паунда за него.

„Сам харесваше Лондон, но му липсваше Италия. Той подписа петгодишен договор и е сигурен, че бъдещето пред него е светло“, уверено заяви агентът му Клаудио Паскалине.

Италианските медии хвалят Милан за това, че връщат роден талант на Ботуша. Но Раниери се оказа прав – Дала Бона се изгуби в конкуренцията на Кларънс Зеедорф, Андреа Пирло, Дженаро Гатузо, Масимо Амброзини и Руи Коща.

В първата си година в Милан Дала Бона печели Купата на Италия и Шампионската лига, но играе рядко. В четирите си сезона записва едва четири мача за „росонерите“ в Серия „А“ и често е отдаван под наем.

Самуеле осъзнава грешката си: „Питах агента си дали има шанс да се върна в Челси. Знаех, че е почти невъзможно заради лошия начин, по който се разделих с клуба. Не стана, така че останах в Италия.“

През 2003/04 Дала Бона играе за Болоня, а следващия е под наем в Лече, където треньор Зденек Земан. Той гради отбора около него, а Самуеле действа като дефанзивен халф. Въпреки шестте му гола в 35-те мача Лече няма пари да го откупи, затова той се връща в Милан само за да бъде пратен под наем в Сампдория на следващия сезон.

През лятото на 2006-а Дала Бона се разделя с „росонерите“ и подписва с Наполи. Тогава южняците са в Серия „Б“ и се провалят в опита си за промоция. В края на сезон 2007/08 халфът се опитва да се върне в Англия като подпише с Тотнъм, но двете страни не успяват да се договорят.

Самуеле се опитва да излезе от ситуацията с изказването: „Няколко отбора от Висшата лига се опитаха да ме привлекат, но Челси е твърде важен за мен. Ако се върна в Англия, ще играя само за Челси.“

Така и повече не се връща на Острова. Провалят се преговори с Уест Хем. Половин година стои без отбор, след което се връща в Наполи. Следват неуспешни периоди в Гърция и Верона.

През 2010-а Дала Бона се връща в родния Аталанта, но изиграва само един мач.

Сезон 2011/12 е последният в професионалната му кариера, след като се срива чак до Серия „Ц“.

Дала Бона разкрива, че е напуснал Наполи поради лични причини: „Бях много привързан към баща си. През 2011-а той се поболя. Имах още една година договор с Наполи, но го прекратих, за да бъда до него. През октомври 2011-а той почина. Не можех да играя повече. Изпаднах в депресия и се отказах от футбола.“

Така на 31 г. кариерата на някогашния талант приключва безславно.

Дала Бона още съжалява, че не се е вслушал в съвета на Раниери. Но раздялата му с Челси отваря вратите за друг младеж с името Франк Лампард. Той пристига на „Стамфорд Бридж“ в същото лято на провалените преговори с италианеца – през 2001-ва.

Ламапрд започва като резерва на Дала Бона, преди да се превърне в легенда за „сините“.

„Франк стана велик футболист, много по-добър от мен. Всеки знае как протече кариерата му, но когато бяхме млади, аз бях по-добър. Играех с повече динамика, четях играта по-добре и бях по-техничен. Бележех повече и играех като box-to-box – спомня си още Самуеле.

Раниери работи много с Лампард и му помогна да се превърне във футболиста, когото всички познаваме. Франк пристигна като добър футболист, но Клаудио му помогна много по отношение на тактика и дисциплина.“

През 2015-а италиански медии писаха, че Дала Бона кара курсове за треньор, но Самуеле така и не се завръща към футбола. Информацията в социалните му мрежи не е обновявана от 2018-а, а според последната такава той живее в Папуа Нова Гвинея.