corner.dir.bg

В неделя вечер футболният свят изпадна в шок, когато един 22-годишен професионален футболист се строполи безжизнено на терена.

Става въпрос за Едоардо Бове, който колабира по време на мача Фиорентина – Интер. Адекватната намеса на медицинските лица на стадиона обаче се оказа решаваща, а за щастие той вече е вън от опасност и се възстановява от сърдечния арест.

Макар подобни ситуации да са неизменна част от живота, то за всеки е шокиращо, когато види подобно нещо да се случва на един млад професионален атлет от най-високо ниво. Все пак говорим за италианската Серия „А“.

Във времената, когато спортната медицина е достигнала своя пик, играчите биват изследвани непрестанно, а всеки от тях се храни по специално изготвена диета, е притеснително да ставаме свидетели на подобни сцени, дори и при свръхнатоварването в съвременния футбол.

Още по-притеснителното е, че тези случаи зачестиха в последните години, а лекарите вече започват да търсят връзките между припаданията на редица професионални атлети.

Най-известният случай от последните години безспорно е този на Кристиан Ериксен. Не само, че той бе най-известният играч, сполетян от нещо подобно, но и това се случи на най-голямата сцена пред погледите на цяла Европа.

Без съприкосновение с опонент или някаква видима причина, Ериксен се строполи на терена по време на мача между Дания и Финландия от Евро 2020, а сцените потресоха всички фенове.

Намесата на лекарите и фактът, че всичко това се случи в Копенхаген и Ериксен бе транспортиран с хеликоптер до болницата, спасиха живота му, а макар и с пейсмейкър, той се завърна във футбола на най-високо ниво, играе за Манчестър Юнайтед и три години след ужаса бе част от тима на Дания на Евро 2024 и дори вкара гол.

Прекрасната приказка на Кристиан Ериксен, която обаче започна с кошмар, в който сърцето му бе спряло за няколко минути.

От онзи случай с Кристиан Ериксен, 27 професионални футболисти по света са починали след сърдечен удар по време на мач или тренировка.

Повечето от тях са били на доста по-ниско ниво от това на Ериксен и Бове, като основната причина за фаталния край е, че те на са могли да получат същата помощ. Не става въпрос за лекарите на терен, а за липсата на дефибрилатори, понякога линейки, а често и твърде бавното транспортиране до болница.

Притеснителна бройка за малко над три години, а това са само починалите. Отделно от това не е малка бройката на футболистите, преживяли сърдечния арест, или такива, на които сърдечните проблеми са открити преди да бъде твърде късно.

И с пресния случай на Едоардо Бове това няма как да не е тема във футбола. Няма как и да не е тема сред феновете, защото вероятно доста от тях се питат, ако това се случва с професионалисти на топ ниво, то какво да говорим за играещите футбол любители в квартала или тези, които излизат за няколко обиколки в парка.

Пет дни след сърдечния арест на 22-годишния Бове, лекуващите го лекари в клиниката във Флоренция все още не са излезли с официална причина за случилото се.

Абсурдното при Бове е, че всичките му прегледи, правени още от детските години в Рома, не показват абсолютно нищо притеснително в сърцето и сърдечната система. Така е било и при последните му прегледи като играч на Фиорентина.

През 2020-а той прекарва лек безсимптомен COVID, а след него Рома прави редица обстойни прегледи на 18-годишния тийнейджър. Лек миокардит, след който обаче направените ядрено-магнитни резонанси на сърцето така и не показват нещо притеснително.

И макар да е нямало нищо притеснително около здравословното му състояние, той припадна на терена в неделя. Лекарите дори не могат да заключат точната причина, като се колебаят между няколко версии. От епилептичен припадък, през ниски нива на калий, които са повлияли на бъбреците и сърдечния ритъм, до проблем, дошъл след тежък сблъсък с опонент на терена.

На този етап е малко нелепо да се говори за бъдещата футболна кариера на Бове. Към момента добрите новини са, че той няма увреждания на неврологичната и сърдечна система, а шансовете да се върне към професионалния спорт не са големи.

Някои медии на Острова пишат, че подобно на Ериксен, при Бове може да се стигне до поставяне на пейсмейкър. Ако при този сценарий той някога реши да се завърне към футбола, то това няма как да се случи в Италия, където законът не позволява професионални атлети с пейсмейкър.

Но това са само сценарии от бъдещето, докато лекарите се опитват да намерят дали има връзка между Ериксен, Бове, Еван Ндика, Абделах Нури и десетките други случаи от последните години.

Превръща ли се това в притеснителна тенденция заради претоварване, приемане на грешни медикаменти или дори последствия от COVID. Въпросите са поставени на масата и лекарите работят по тях.

Само преди няколко месеца самият Бове бе свидетел на нещо подобно. Той бе на резервната скамейка на Рома, когато съотборникът му Еван Ндика се строполи безжизнено на терена.

Тогава не бе сърцето, което предаде Ндика, но белите му дробове отказаха за момент. Отново говорим за млад професионалист на 24 години по време на инцидента.

Към момента той е обратно на терена и част от състава на Рома, а ситуацията с националът на Кот д’Ивоар се размина без последствия.

Не такъв обаче е случаят с един млад талант на Аякс на име Абделах Нури, който получи сърдечен арест през 2017-а, съпътстван със сериозни неврологични проблеми, след които неговият живот никога няма да бъде същият.

През август животът уругваецът Йуан Искеро нямаше късметът на Бове и Ериксен и не успя да прескочи трапа, губейки живота си след сърдечен арест по време на мач от Копа Либертадорес.

Отново говорим за професионалист на много високо ниво.

Естествено, че всички тези случаи повдигат и въпроса колко са подготвени лекарите на терен да спасяват човешки животи. Тук не говорим за професионализма на медиците, в който нямаме съмнение, а за апаратурата, с която разполагат.

Защото на Евро 2020 в Копенхаген имаше всичко, дори и хеликоптер, който да спаси Ериксен. Във Флоренция също имаше всичко нужно, но може ли да бъде спасен човешки живот на футболист от първенство като българското например?

Колко стадиони имат нужната апаратура, след като само преди две години на стадион „Александър Шаламанов“ в столицата, на една ръка разстояние от повечето големи болници, една линейка не успя да отвори вратите си, за да качи изпадналият в безсъзнание след тежък удар Георги Петков.

Със сигурност въпрос, по който трябва да се помисли, а през това време светилата в спортната медиците ще продължат да търсят връзката от зачестилите сърдечни проблеми на професионалните атлети.