DAILYMAIL.CO.UK

Нацията „спря“ заради стачките на железничарите и шофьорите на камиони, училищата бяха затворени, инфлацията бе чудовищна, правителството се срина, а футболът потъна в бясно харчене. Това се случваше през февруари 1979 година, а логичният край стана известен като „Нещастната зима на недоволството“. Тогава Нотингам Форест плати на Бирмингам Сити 1,18 милиона паунда за Тревър Франсис. Стори го малко повече от месец, след като Уест Бромич Албион беше първият, който прескочи бариерата от 500 000 – тогава Рон Аткинсън привлече Дейвид Милс от Мидълзбро, въпреки че след това призна, че „няма представа къде би могъл да се впише в атаката“.

Головете струват пари и винаги е било така. Алф Комън е първият футболист, продаден за 1000 паунда – от Съндърланд на Мидълзбро през 1905 г., за да помогне на Боро да избегне изпадането, което и успява да направи.

Дейвид Джак, голмайстор на Болтън в първия финал на Купата на Англия на „Уембли“, беше първият, който струваше 10 000, когато Арсенал го купи през 1928 г. Следващото 10-кратно увеличение отне 34 години. Просто защото

Втората световна

война забави процеса

Манчестър Юнайтед беше първият британски клуб, който плати шестцифрена сума, когато купи Денис Лоу от Торино за 115 000 паунда, осем месеца след като Тотнъм договори такса от 99 999 паунда за Джими Грийвс от Милан, без да иска да го натовари с историческия етикет „Мистър 100 бона“.

Бяха дни, когато един „Форд“ струваше 600 паунда, а бензинът – 25 пенса за галон. А Алън Кларк, друг голаджия, беше първият играч, който стигна 150 000 паунда, преминавайки от Фулъм в Лестър, и отново счупи рекорда 12 месеца по-късно, когато се присъедини към Лийдс за 165 000 паунда през 1969 г.

Мартин Питърс, Алън Бол, Дейвид Ниш и Боб Лачфорд бяха хит в ерата на рока в началото на 70-те, преди Милс и Франсис да предизвикат инфлационен бум.

Също през 1979 г. Манчестър Сити плати 1 437 500 паунда за Стив Дейли от Уулвс, който четири дни по-късно похарчи 1 469 000 паунда за Анди Грей от Астън Вила.

Манчестър Юнайтед бе първият, извадил 1,5 милиона паунда – за Брайън Робсън през 1981-ва.

Мултимилионерът и стоманен магнат Джак Уокър беше друг ускорител, когато купи Блекбърн с мисията да възстанови предишната слава на родния си клуб във време, когато Висшата лига се формираше, а

парите от тв права

започнаха да валят

Той плати и рекордните 3,6 милиона паунда на Саутхемптън за 21-годишния Алън Шиърър през 1992 г. След това Ман Юнайтед си върна водачеството с Рой Кийн от Форест, но Блекбърн постави нов връх с първата сделка във Великобритания за 5 милиона паунда – за Крис Сътън през 1994-та.

След като Анди Коул, Денис Бергкамп и Стан Колимор последователно държаха рекорда, той отново стана на Шиърър – 15 милиона в Нюкасъл след Евро 96.

През този век сър Алекс Фъргюсън счупи върховото постижение три пъти за 15 месеца, подписвайки с Рууд ван Нистелрой, Хуан Себастиан Верон и Рио Фърдинанд.

С влизането на Роман Абрамович и Шейх Мансур във Висшата лига бяха достигнати нови лудости. Челси взе през 2006-а Шевченко за 30 милиона паунда, след това Сити даде за Робиньо 32,5, преди сините от „Стамфорд Бридж“ да ударят в масата 50 милиона паунда за Фернандо Торес през януари 2011 г. Ливърпул пък реинвестира неочакваната печалба от Торес в Анди Карол и Луис Суарес.

След Фърги Юнайтед отново пръсна щури пари – 59,7 милиона паунда за Анхел ди Мария през 2014 г. и 89 за Пол Погба през 2016 г., рекорд, който остана, докато Сити цака със 100 за Джак Грийлиш от Астън Вила.

Абрамович беше изгонен, но Челси под ръководството на новите си американски собственици отново харчи – 107 милиона паунда за аржентинския халф Енцо Фернандес. Изводът – футболът остава имунизиран срещу кризата с по-скъпия живот. Инфлацията расте, но някои неща просто не се променят.