През тази седмица две добре познати имена на феновете на българския футбол от 80-те и 90-те години честват своя 60-годишен юбилей. На 17 август празнуваше защитникът Александър Марков, а днес може да честитим рождения ден на вратаря Пламен Николов. Пинко, както е известен, е част от поколението на четвъртите в света, като участието му във второто полувреме на малкия финал срещу Швеция спасява Пеневата чета от още по-неприятно поражение от крайното 0:4. На клубно ниво той печели всичко в България с Левски, като неслучайно в периода между 1992 и 1995 г. е обявяван за най-добър вратар в първенството. Навръх своя празник Пламен Николов даде интервю за „Тема спорт“, в което си спомни за някои интересни моменти от жизнения си път.

НАЧАЛОТО
Още като дете се запалих по футбола, макар че в училище съм тренирал доста спортове – баскетбол, лека атлетика и други. Учителят, който съставяше отбора ни по баскетбол, обаче замина за друг град и така се прехвърлих във футболния тим. Избрах да застана на вратата, тъй като на този пост играчите тичат най-малко. Макар и по това време футболът да не се излъчваше толкова често по телевизията, имаше играчи, които да ми послужат като пример. Тъй като баща ми беше славист, постоянно ми разказваше за Симеон Симеонов, а самият аз харесвах играта на Сеп Майер и Румен Горанов. Впоследствие имах шанса да играя с Николай Донев в Локомотив София, а в Левски треньор на вратарите ми бе Стефан Стайков, който е участвал и на световно първенство. Кариерата ми стартира в родния Локомотив Дряново. Сред съотборниците ми тогава бе Венци Борисов – Цинцара, баща на бъдещия нападател на Локомотив София и Левски Георги Борисов. От 8 клас нататък учех в настоящата Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ в Габрово и постоянно пътувах между двата града, когато имах мачове за Локомотив.

ЛОКОМОТИВ СОФИЯ
В Локомотив София се озовах още в казармата. Първоначално бях разпределен в жп войски в Горна Оряховица, но само след 40 дни ме изтеглиха в Школата за високо спортно майсторство в София. В този период за първи път се срещнахме със Стойчо Стоев, Александър Марков и Александър Дудов. В Локомотив съм играл под ръководството на треньори като Георги Берков и Апостол Чачевски и смело мога да кажа, че разполагахме с много силен отбор. Винаги обаче не ни достигаше нещо малко, за да спечелим титлата. По това време конкуренцията в първенството беше много сериозна и селекционерът на националния отбор спокойно можеше да избира между голям брой играчи, за разлика от сега.

ПРОПУСНАТ ШАНС В ЧУЖБИНА
Така и не успях да играя в чужбина в хода на кариерата ми, но съм бил близо до такъв трансфер. През февруари 1997-а бях на 40-дневен подготвителен лагер в Китай с отбора на Шанхай Шенхуа. Тогава треньор на тима бе Йордан Стойков – Бумбо, който вече бе привлякъл Димитър Васев и Валентин Станчев. През 1991-ва пък тренирах с Паламос (б.а. – каталунски клуб, по това време в Сегунда дивисион), но отборът вече разполагаше с други чужденци, а тогава имаше лимит за тяхното ползване. Имал съм и оферти от други испански и турски клубове, но до трансфер не се стигна. Когато бях в Паламос обаче, си бях взел разговорник, учебник и тетрадка-речник и за няколко дни научих основни фрази на испански, с което изненадах останалите. Сегашните футболисти, като отидат в чужбина, не учат езици и не могат да се адаптират в новата среда, така че не е изненада защо нямаме представител във водещите първенства.

ЛЕВСКИ И НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР
През октомври 1991 година преминах в Левски. Един четвъртък Томас Лафчис ме извика на „Герена“. Буквално разговорът ни се състоеше в следното: „Искаш ли да играеш в Левски? – Да. – Тогава отивай и се обличай“. През уикенда вече бях титуляр срещу Берое. Никой не те чака да се аклиматизираш, а директно те хвърлят в огъня. В първия ми сезон не успяхме да станем шампиони заради един мач в Стара Загора, който загубихме с 1:2 след голове на Гошо Гинчев и Митко Трендафилов, които след това дойдоха в Левски. През следващите години доминирахме и в някои двубои отборът спокойно можеше да излезе без мен, тъй като нямах никаква работа. В този период останалите клубове започнаха да дават много пари за нови играчи и заплати, за да ни изпреварят и напълно занемариха школите. Затова и след поколението от 1994 г. се получи такава празнина. За световното първенство в САЩ Димитър Пенев ме извика най-вече благодарение на доброто ми представяне в юбилейния мач на Левски срещу Байерн (б.а. – 3:1 за сините). В навечерието на първенството обаче получих контузия по време на контролата с Текос Гуадалахара и се оказа, че съм спукал ребро. Отделно от това повече от 30 години съм с проблеми с кръстните връзки, но така и не съм се оперирал. Някои хора си мислеха, че съм се уплашил и травмата ми не е толкова сериозна, но тя бе факт и трябваше да стисна зъби. Разбира се, добре си спомням мача за третото място с Швеция, като години по-късно имах възможност отново да се срещна с Томас Равели.

КАРИЕРА СЛЕД ФУТБОЛА
В Спартак Варна през 1997 година освен треньор трябваше за кратко да бъда и вратар на тима след контузията на Радостин Станев. Впоследствие бях помощник-треньор на младежкия национален отбор, треньор на вратарите на националния отбор, класирал се за Евро 2004, директор в школата на Славия, а понастоящем съм делегат на БФС. Следя отблизо ситуацията в българския футбол и е жалко, че най-талантливите ни играчи заминават за страни, които в миналото са се учили от нас, и ние приемаме това за успех.

ТОВА Е ПЛАМЕН НИКОЛОВ
Роден на 20 август 1961 г. в Дряново
Ръст: 185 см
Пост: вратар
КАРИЕРА
СЕЗОН ОТБОР М
1978-1981 Локо Дряново 67
1981-1991 Локо София 106
1991-1997 Левски 132
1997 Спартак Варна 4
1997-1999 Септември 28
КАРИЕРА В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
1991-1994 България 6 0
УСПЕХИ КАТО ИГРАЧ
С Локомотив София: Купа на Съветската армия (1982)
С Левски: Шампион на България – 3 пъти (1993, 1994, 1995), Купа на България – 2 пъти (1992, 1994)