ВАСИЛ КОЛЕВ
(Поредица „История на световните първенства“)

В италианския език преди 40 години се появи нова дума, която се използва и до днес: паолороси. Означава „човек, който сам може да ти спечели титлата“. Езикотворчеството не е единственото, което Роси отприщва с шестте си гола по пътя към титлата на Мондиал 1982. Впечатляваща е и художествената „част“. Например мнението на известния журналист Дарвин Пасторин: „Роси не е играч, а роман. Той е обичан и мразен. Опита успеха и провала. Беше превъзнесен, но и забравен. Неговият футболен живот може да изпълни страниците на „Война и мир“.

Паоло е роден през 1956 г. в градчето Прато. Привлечен е от Ювентус, независимо че още в ранна възраст е претърпял две операции на коленни връзки и е смятан за „стъклен“. Преди да изиграе и един мач за Старата госпожа, е даден под наем Комо, но не се представя впечатляващо. Това кара Юве да търси вариант и продаде половината от правата му на Виченца. Там обаче къдрокосият футболист среща треньора Джан Батиста Фабри, който ще има ключова роля в кариерата му. Фабри забелязва умението на Роси да пробива през защитата и променя поста му на централен нападател. Отговорът е 21 гола в 36 мача, с което Виченца влиза в Серия А. През 1977-78 е неудържим и в елита – 24 попадения в 30 двубоя и логично през сезона идва първата повиквателна за националния тим.

Още по-впечатляващи са изявите му на Мондиал’78, където вкарва на Франция, Унгария и Австрия, а италианците финишират четвърти. Самият Пеле прави комплимент: „Роси е футболист, който има място в националния отбор на Бразилия!“

Подобни думи няма как да не направят впечатление и при завръщането от световното в Аржентина го чака преживяването, наречено „празен плик“. По онова време има практика играчи, които са собственост на два отбора, да бъдат търгувани на търг чрез тайни оферти. Президентът на Виченца Джузепе Фарина обаче е готов да се бори с Ювентус и дава смайваща оферта, с която взема останалата половина от „Златното момче“ за 2 милиона долара. Така Паоло пък се превръща в най-скъпоплатения играч в калчото.

От този момент обаче нещата тръгват надолу. Оказва се, че босът на Виченца не си е направил добре сметката и трябва да продаде няколко футболисти, за да финансира оставането на Роси. Головете му пресъхват, а Виченца изпада и футболистът е даден под наем на Перуджа. Там идва големият проблем. Гръмва скандалът „Тотонеро“ и Роси е един от 38 играчи, които получават обвинения за уговаряне на мачове и по-специално на два: Милан – Лацио и Перуджа – Авелино. Паоло е дисквалифициран за 3 години, намалени след това на 2. Треньорът на Италия на Евро’80 Джиджи Пероначе смята, че нападателят, който не може да използва, е изкупителна жерта, а Роси се превръща в най-известния зрител на калчото за цели 2 кампании. Ювентус обаче е толкова сигурен в качествата му, че решава да го откупи, макар че не може да го използва веднага. Чак на 29 април 1982 г. Паоло се завръща. Играе в последните 3 мача и с 2 гола помага на Старата госпожа да стане шампион.

Националният селекционер Енцо Беардзот го взема в националния отбор за Мондиал 1982 в Испания, което предизвиква вълна от критики. Определят решението като „хазартно“, но и самият Паоло дава поводи на критиците в мачовете от групата. Питат го дали е нервен, а той отговаря нахакано: „По-скоро съм любопитен! Италия има големи проблеми, а аз не съм магьосник!“ Срещу Полша е незабележим, а срещу Перу е сменен на полувремето. Всяко негово докосване се посреща с бурни освирквания. В автобиографията си Роси пише, че трите мача на старта на световното през 1982-а са били най-слабите в цялата му кариера.

Извън терена възниква по-голям проблем. Вестниците пишат, че е хомосексуалист, защото се подал през прозореца гол до кръста заедно със съотборника си Кабрини. Заради това италианските национали обявяват мълчалив протест и не говорят с пресата по време на шампионата.

Трите гола на Роси след това срещу Бразилия обаче променят всичко именно като с магическа пръчка. Президентът на Италия Сандро Пертини възкликва: „Ще направя това момче комендаторе!”, или италианският еквивалент на рицар. Заливат го всякакви комплименти от типа на „бяхме сигурни, че можеш“. Компанията „Вигевано“ казва, че доживотно ще му дава безплатни обувки, а общината на Пескара му подарява 1000 литра вино.

На Мондиал 1982 става голмайстор с 6 гола, неговата Италия печели титлата, но след това тръгва отново надолу. Обвиняват го за загубата на Ювентус от Хамбургер с 0:1 на финала за КЕШ през 1983-а, както и за отпадането на адзурите в квалификациите за Евро’84. През 1985 г. е продаден на Милан, където вкарва само 2 гола за цял сезон. През 1987 г. след кратък престой във Верона приключва с футбола, когато е едва на 31 г. и измъчван от хронични контузии в коляното.
___________________________
ОЧАКВАЙТЕ ВСЕКИ ПЕТЪК – ПОРЕДИЦАТА „ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА“