Трябва коренна промяна при селекцията, спорно е дали някои

от играчите нямат желание, или просто толкова си могат

Аспарух НИКОДИМОВ

Треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов успя с точно две изречения да направи перфектния анализ на срещата с Берое. След мача той сподели: „Играта ни дори не заслужава оценка. Бяхме безпомощни в атака“. Напълно съм съгласен с думите му и трудно бих могъл да добавя нещо.

За първи път през този сезон ЦСКА не създаде нито едно чисто голово положение. Задоволи се с няколко халосни патрони, които по никакъв начин не затрудниха вратаря на Берое. От своя страна, старозагорци имаха добри ситуации и единствено силните изяви на Бусато предотвратиха загубата за ЦСКА. Бразилецът е и единственият играч на армейците, който би могъл да бъде отличен за представянето си срещу зелено-белите. В доста от предишните си срещи тимът също бе неубедителен, но срещу Берое най-ясно си пролича, че в състава липсва класа. Отдавана не бяхме гледали толкова беззъб ЦСКА.

Проблемът е, че голяма част от играчите, които идват в България, са били резерви в предишните си отбори. Когато си на 27-28 години и никога не си бил основен футболист, който да играе редовно, трудно би могъл да покажеш постоянството, нужно за целите, които има ЦСКА. Играчите просто не са свикнали да играят в такъв ритъм.

Познавам отлично Стойчо Младенов и съм уверен в неговите качества. При заварено положение играеш с това, с което разполагаш. Много е трудно в движение да внедриш новости в представянето на един отбор. Трябва време на един треньор да се запознае с качествата на футболистите, за да не се стига до ситуации, в които той изисква непосилни за тях неща.

Ако искаме отново да сме в елита на Европа, коренно трябва да се промени селекцията. По-добре да привлечеш двама играчи, които да са качествени, отколкото петима уж за без пари, на които обаче пак да плащаш големи заплати и те да не ти вършат работа. Трябват футболисти, които да дърпат отбора напред. В момента такива липсват и нивото е средняшко.

Повечето играчи в състава хвърлят всичките си сили в мачовете от евротурнирите в опит да се изявят и да бъдат забелязани от чуждестранен клуб. Именно плод на такива представяния бяха силните двубои по пътя към групите на Лигата на конференциите. Тези футболисти обаче не могат да поддържат това ниво постоянно и в родния шампионат показват истинското си лице.

На това се дължи и неубедителността на тима в мачовете на вътрешната сцена.

Когато си в ЦСКА се изисква постоянство. Виждаме как Ливърпул гостува на Манчестър Юнайтед и не оставя никакви съмнения в превъзходството си, смазва съперника. Нито веднъж през този сезон армейците не сториха това у нас.

Освен това, когато не ти върви играта, трябва да опиташ по друг начин да стигаш до победите. Да компенсираш с борба, тичане и себераздаване. Гледайки представянето в Стара Загора, започват да изникват въпросите дали някои от футболистите нямат желание, или просто толкова си могат.

Това не значи, че ЦСКА няма шанс за титлата, напротив. Въпросът е, че нивото на тима, а и на целия български футбол е много ниско и това лесно лъсва в Европа. Червените играят в третия по сила европейски турнир и пак не успяват да се преборят, а в срещата си с гранд като Рома бяха тотално надиграни.

Със сегашния потенциал на ЦСКА могат и да бъдат постигнати моментни резултати, но трябва да се даде картбланш на Стойчо Младенов, който да преведе отбора към следващия му етап на развитие. Той най-добре знае какво трябва да се направи.