Аспарух НИКОДИМОВ

Финалът между ЦСКА и Левски ще донесе много позитиви на родния футбол. Привържениците отдавна чакаха този момент и се надявам да му се насладят. Искрено пожелавам на двата отбора да предложат нужната битката и качество, за да им се отблагодарят за подкрепата. За съжаление обаче се съмнявам. Подозирам, че много от чужденците, които идват в нашите грандове, така и не разбират къде са попаднали. Не виждам в техните очи тази страст, която всеки от мен и моите съотборници, съперници и възпитаници имаха. Публиката също създаваше страхотен заряд. Ние и левскарите бяхме огромни противници на терена, правехме страшни дербита, но винаги се уважавахме и бяхме приятели извън него. А и все пак с много от тях бяхме съотборници в националния отбор. Дербитата между ЦСКА и Левски се превръщаха в своеобразна среща на А селекцията на България. За съжаление това вече отдавна не е така. Аз просто съм от друго поколение, не обвинявам никого за това как са се развили нещата, наясно съм с тези факти и не живея в миналото. Когато обаче си играл в подобни срещи пред 60-65 хиляди зрители, разбиранията ти са по-различни. Уважавам и се радвам на еуфорията на феновете, но съжалявам, че вече пълните стадиони са истинско събитие, а не ежедневие, както бе навремето. Хората загубиха интерес да ходят на мачове, пък и пандемията не им се отрази добре. Радващо е, че на „Герена“ започва да се връща публиката и се надявам скоро това да се случи и на „Армията“.

Като участник в подобни големи мачове и като футболист, и като треньор съм категоричен, че ми бе в пъти по-трудно в ролята на наставник. Отговорността е съвсем различна. Но и да си на терена не е никак лесно. Сигурен съм, че поне българите ще го усетят, и си надявам да успеят да предадат чувството и на чуждестранните си съотборници, за да се получи истински футболен празник.

Много трудно е да се правят прогнози за тази среща. От една страна, това е финал, в който по традиция всичко е възможно да се случи. От друга пък – съперниците са много равностойни. Доказаха го и последните две срещи помежду им, които бяха на надлъгване. Разликата сега е, че сблъсъкът ще има победител. Левски безспорно се намира в много по-добра спортна форма, но опитът е на страната на армейците. Освен това повечето от играчите на ЦСКА вече са изиграли по няколко срещи с вечния съперник и все още не са допускали поражение от него, което със сигурност влияе добре на самочувствието им.

Ключова роля в този двубой ще има треньорската работа. Тук сините са с леко предимство, защото Станимир Стоилов познава чудесно обстановката. Бил е част както от много финали, така и от много дербита с ЦСКА и вероятно е наясно какъв подход да избере в дните преди мача. От друга страна, се надявам Алън Пардю да успее да мотивира своите футболисти и да ги накарат да се сборят и да горят в битката. Тези седмици не са лесни за англичанина, който се сблъсква и вероятно оценява при какви условия работят родните треньори. Тук обстановката е много различна от тази на Острова и е нужно бързо да се приспособи към нея, за да изведе ЦСКА до трофея. Никой от двамата наставници няма да поема излишни рискове, но и Стоилов, и Пардю ще са подготвили по няколко малки изненади, които биха могли да наклонят везните в едната или другата посока. Треньорската работа както в дните преди двубоя, така и в 90-те или 120-те минути край тъчлинията до голяма степен ще предопредели в чия витрина ще отиде трофеят.