Атанас Пашев на 60 – фамозното крило, което направи своя житейски избор на магистралата Пловдив – София

Любомир СЕРАФИМОВ

Магистрала „Тракия“, средата на 80-те години на миналия век. Една „Жигула“ се движи по нея в посока София, към столичния стадион „Герена“. Двамата пътници, мъж и жена, спират за кафе на мотел „Ихтиман“ – мястото, за което зевзеците от феновете на някогашната Тракия се шегуваха, че играчите на Левски вече падат с 0:1, когато са се отправили с клубния автобус за мач на пловдивския „Христо Ботев“. „Я кръгом бе, бате Насе!“, изведнъж си казва шофьорът на колата и поема обратно към града на тепетата. Герой на този епизод е някогашното фамозно ляво крило на пловдивския Ботев Атанас Пашев, който днес навършва 60 години, а житейският избор, който прави, е съдбовен. И в него няма намесени пари, дори напротив.

„Общо взето от Ботев печалбата ми е един апартамент във военните блокове на „Преспите“. Но мога да изброя какво съм загубил заради верността си към клуба – си спомня след години Пашата, както го нарекоха запалянковците. – В онзи момент от Левски ми даваха „мило и драго“. Иван Вуцов бе национален треньор, а негов помощник Васил Методиев-Шпайдела, който бе и старши на сините. Подписах с тях за две години срещу апартамент от 138 кв. м на „Герена“, синя „Лада“, офицер в „Симеоново“, титуляр в националния отбор и, разбира се, прилично възнаграждение. Боби Михайлов, Наско Сираков и Гиби Искренов с години ме кандърдисваха да играя за Левски. Викаха ми: „Айде бе, стига си ни бил самичък“. Като футболист имам само победи над тях в Пловдив. Приех им офертата, но после Виден Апостолов (б.а. – легенда на Ботев Пд и тогавашен началник на футболния клуб) ми се примоли да остана, защото нещо отборът се оголвал.

Вуцов побесня

от моя отказ,

какви ли не ми ги наговори. От цялата работа загубих и мястото си в националния отбор“.

Не можеш обаче да зачеркнеш с лека ръка такава фигура, дори и да се казваш Иван Вуцов. Особено ако вкараш цели 30 попадения в същия този сезон 1985/86 г. и станеш голмайстор №1 на първенството с голяма разлика пред останалите. Пашев естествено попадна в групата на 22-мата национали за световното първенство в Мексико, където игра като титуляр срещу домакините пред 120-хилядната тълпа на митичния „Ацтека“.

Беше футболист с номер 11 на гърба в най-добрите традиции на хората, подвизаващи се на този пост в българския футбол. Бързо водеше топката, мълниеносно сменяше посоката, с което „чупеше кръстовете“ на десните бекове на съперниците с безукорна техника. И още нещо, с което не всяко крило се отличава – бележеше голове, много голове. Изработваше доста дузпи за жълто-черните, защото бе рязък и държеше топката много близо до крака си, а нерядко и сам ги вкарваше. Докара попаденията си до кръгло число – 100 в само 194 шампионатни мача за ботевци само за 7 сезона в елита ни – голов коефициент, с който могат да се похвалят само най-великите реализатори в клубния ни футбол.

Направи впечатление още като играч на родния си Хебър и като юноша отбеляза 12 гола в 68 мача за пазарджиклии в Б група. Останалото свърши набитото око и треньорски нюх на легендата на пловдивския Ботев Динко Дерменджиев.

Чико го привлече в

ятото на канарчетата,

където „запя“ като солист в хора.

7 ноември 1984 г. остава в историята на ботевистите и на българския футбол като апогея на едно златно поколение, играещо в златисти екипи. Повален бе могъщият Байерн с 2:0, като само едно попадение не стигна на пловдивчани за елиминирането му. Който не е съвременник на онези събития, е ощетен от съдбата, но поне може да види клипчетата в Youtube. В тях прекрасно се разкрива как Ботев на Чико правеше мълниеносни контри – със зашеметяваща противника смяна на позициите и бързи пасове между изпълнителите. В онзи ден Пашата бе във вихъра си – размени подавания с диригента на отбора Зехтински, нахлу на скорост в наказателното поле на баварците, замахна с лъжливо движение, че ще бие с десния си крак, но си я нагласи на левия, с което събра двама бранители, и с отсечен удар матира вратаря на гостите. „Ние положението със Зико го изиграхме уникално и след третия пас вкарах гола. – разказва след години Наско. – Като публиката ревна, не знаех накъде да тръгна. Дори като гледам запис на гола, виждам, че тръгвам първо наляво, после надясно и не знам накъде да отида да се израдвам. Целият стадион беше на крака, а голът беше уникален, и то срещу най-добрия вратар в света по това време – Жан-Мари Пфаф. Той тогава ги спаси от по-голяма загуба и неслучайно я има поговорката, че добрият вратар е половин отбор. На мен поне 2-3 положения ми извади.“ В началото на второто полувреме именно Пашев бе съборен за дузпата, реализирана от Коце Костадинов, а при 2:0 и Господ помогна на германците, когато удар на Пашев срещна гредата и топката се разходи по голлинията, преди да бъде изчистена от защитник.

И ако ми бъде позволено да направя каламбур с висшите политически титли в някогашната Османска империя, включила в пределите си и бившата римска провинция Тракия, Пашев бе пашата на Тракия. Той така и не успя обаче да реализира докрай огромния си потенциал заради тогавашната соцдействителност, принуждаваща талантите ни да остават у нас, вместо да покоряват по-високи върхове в Европа.