По-старите почитатели на аматьорския футбол вероятно помнят времето, когато отборът от трета дивизия Ловико (Сухиндол) беше честит да разполага в състава си с централния нападател под номер 9, вписан в тимовия лист под фамилията Маринов.
Няма грешка, така любимият на мнозина певец Веселин Маринов правеше фурор в северозападната „В“ група с екипа на храбрите сухиндолци през 90-те години.
Футболът му беше цветен и широкоекранен, а голът на изпълнителя на „За теб, Българийо“ и „Горчиво вино“ при победата в локалното дерби срещу Академик (Свищов) остава като един от най-великите в историята на сухиндолския футбол за всички времена.
В крайна сметка обаче, бардът от Полски Тръмбеш скъса ахилесово сухожилие и това се оказа краят на футболната му кариера.
Футболните и музикалните специалисти твърдят, че Веселин Маринов е можел да направи много по-голяма кариера и на зеления терен, и на сцената. Но в рок музиката изявите му с групата „Импулс“ приключват с творческа криза, а във футбола така и не успява да стигне до професионален договор. Съдба…
Но не е само той. В историята на футбола дори и световни изпълнители не успяват по една или друга причина да пробият на терена. Но правят изумителна кариера на сцената, с микрофон или китара в ръка.
Хулио Иглесиас и медицинската сестра
В началото на 60-те години дублиращият отбор на Реал Мадрид се радва на един изключителен вратар. Обещващият футболен талант Хулио Иглесиас пази като лъв в Сегунда дивисион, второто ниво на футбола в Испания. Студентът по право от университета „Сан Пабло“ в Мадрид е считан за един от най-перспективните на поста с номер 1, когато кариерата му рухва след тежка автомобилна катастрофа. След инцидента Хулио е потрошен и има проблеми с придвижването в продължение на цели две години. Краката му вече не стават за нищо, въпросът е да възстановят ръцете. Докато лежи в болницата, медицинската сестра Еладио Магдалено му дава китара, за да раздвижва пръстите си. На 20 години Иглесиас открива музикалния си талант, за да направи след това велика кариера с най-престижни музикални награди.
Род Стюарт: Избрах пиенето пред футбола
Прочутият британец Род Стюарт е друг известен изпълнител, изпуснал шанса си да гастролира във футбола. Подкрепен от баща си, 15-годишният бъдещ певец решава да стане професионален футболист и отива на проби в Брентфорд, отбор от трета английска дивизия. Някои издания твърдят, че Род Стюарт се е представил чудесно на тестовете, но след това отказал да подпише договор. Самият той категорично отрича тази версия. „Животът на музиканта е доста по-лесен, отколкото на футболиста. Когато се накъркам, аз мога да правя музика и се получава доста сносно. Но ако изляза пил на футболното игрище, едва ли ще ме възнаградят с аплодисменти…“, разяснява звездата. Преди година обаче Род Стюарт съчета футбола и пиенето, като дойде спиртосан на церемонията по тегленето на жребия за Купата на Шотландия.
Лучано Павароти на вратата
Роден през 1935 г. в италианския град Модена, Лучано Павароти израства в семейство на баща фурнаджия и тенор на аматьорски начала, и майка, която работи в тютюнева фабрика. Малцина знаят, че младият Лучано се увлича отначало по футбола. Нещо повече – през 50-те години Павароти се подвизава като вратар на Модена в Серия “Б”, преди да се впусне в пеенето. За последното го убеждава майка му и Лучано Павароти става суперзвезда, каквато едва ли щеше да бъде във футбола. Верен до гроб на играта с топката, Павароти изнася прочутия концерт на „Тримата тенори“ с Пласидо Доминго и Хосе Карерас по случай Световното първенство по футбол през 1990 г. в Италия, когато изпълнява арията Nessun dorma от „Турандот“ на Пучини и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика.
Как Стив Харис се размина с Уест Хeм
За великата британска метъл група Iron Maiden се знае, че е плод на любовта към футбола и бирата. Съставът е сформиран в Лейтън, Източен Лондон, и всички музиканти са фенове на местния тим Уест Хeм. А основателят на групата Стив Харис навремето е бил футболист с много високи футболни заложби. Уоли Пиърс, скаут на Уест Хeм, го навива дълго време да облече екипа на младежкия отбор на „чуковете“. Харис обаче предпочита да се концентрира върху музиката, вместо да направи кариера във футбола. Но дори и след най-големите си успехи, Стив и останалите от Iron Maiden остават лоялни привърженици на Уест Хeм. Мотото “Up the Irons”, използвано от групата за всичките им артикули, всъщност е вариант на лозунга “Up The Hammers” на публиката на Уест Хeм.
Видяха се с Венгер, но не се разбраха
Когато през 1998 г. Франция печели световната титла, тъмнокожият тийнейджър от сенегалски произход Юсуф Сукуна – Сефю е едва на 17 години. Футболът е голямата му страст, играе в кварталния тим от предградието, където живее. Харесват го ред други парижки отбори, играе известно време за Ред Стар. Получава оферта и от Страсбург, но от парижкия клуб го спират, макар и да е убедителен в пробните тренировки. Накрая един от скаутите на Арсен Венгер го препоръчва за Арсенал. Сефю лети до Лондон, за да се срещне с прочутия мениджър. До договор обаче не се стига заради проблем с адукторите. В крайна сметка той се съсредоточава върху рапа, където става звезда. „Певците и футболистите сме свързани един с друг, имам много почитатели сред тях“, казва хип-хоп изпълнителят.
Марк, другият Оуен
Марк Оуен е музикант от една от най-успешните британски групи Take That. Роден в Олдъм през 1972 г., като юноша певецът има доста сносни качества да се подвизава на футболния терен. Дори изкарва проби в Манчестър Юнайтед, но мениджърът сър Алекс Фъргюсън не намира достатъчно аргументи да го привлече в състава. След като начинанието се проваля, Марк се впуска в музиката и по-късно е сред основателите на Take That. Винаги е твърдял, че така е станало по-добре – в музиката има Марк Оуен, а във футбола Майкъл Оуен, големия английски национал, който игра за Ливърпул, Реал, Нюкасъл и Манчестър Юнайтед.
Станил Йотов, webcafe.bg