Надявам се вратарите ни да печелят заплатите си без да им се налага да правят спасявания, споделя капитанът

Спортният център Фердеджини стои някак в сянката на величествения Ото Мелара, който изпъква на заден фон със своите огромни пещи и кули. Гигантът, който произвежда електронни и военни системи за Военното министерство на страната. Сякаш именно оттам излиза и Петко Христов, един от двамата гиганти в защитата на Специя, единственият непобеден отбор от началото на сезона в Серия Б, допуснал едва 8 попадения и с позитивен баланс на головата разлика от +14. Той е българин, пристига в клуба през 2021 година, като част от сделката, дала възможност на Винченцо Италиано да поеме Фиорентина. В момента именно това момче е капитан на клуба, който е в серия от 19 поредни мача без поражение, включително и последните 5 от предходния сезон. Христов е централният защитник в тройката WiHriBe, която всява респект и дори страх у съперниците на клуба. Wi като Вишниевски, гигант (195 см) в дясната част на отбраната, Hri е самият той и Bi като изгряващият талант на Италия Бертола. Една адаптирана версия на изключителната тройка на Ювентус BBC.

Никола БИНДА, La Gazzetta dello Sport

Петко, вие ли изпълнявате ролята на Бонучи в центъра?

– Бих казал по-скоро на Киелини, тъй като подобно на него си спуках главата три пъти и играх дълго време превързан (смее се).

Постигате страхотни резултати, така или иначе.

– Да не забравяме и че имаме и Матежу, който често влиза от вън и дава възможност да почиваме. Смятам, че се справяме добре като екип, а освен това сме и добри приятели. Всичко това се дължи на Д`Анджело (треньорът Лука), а не на Ото Мелара.

Вашият треньор е бил защитник все пак.

– Винаги ни казва, че на терена трябва да работим както със сърцето си, така и с главата си. Успява да ни мотивира неимоверно.

Специя не е допуснал гол в 8 от срещите си. Как го правите?

– Можем още да се подобрим. Някои от осемте гола, които допуснахме, бяха по-леки и можехме да ги предотвратим, но пък в други ситуации имахме и късмет. Разбира се, има и мачове, в които почти

не допускаме изстрели

към вратата си. Внимателно анализираме всичко, което правим на терена, за да намерим начин да се подобряваме. Това е нашата тайна.

Срещу вас има и класни нападатели.

– Много страдах срещу Тутино през миналата година. Все още трябва да се изправя срещу имена като Кода и Йемело.

Пиза ви вкара два гола, а Сасуоло нито един.

– Важното бе в тези мачове да не загубим. Срещу Пиза водехме с 2:0, но допуснахме леки голове, не бяхме толкова концентрирани на терена, както играем в момента.

Какво е чувството да сте недосегаеми на терена?

– Дава ни изключителна увереност. Знаем как да се браним като отбор, всички 11 футболисти. Нападателите пресират много отпред и точно затова допускаме малко опасности пред вратата си. Когато пресираме високо е много трудно да ни атакуват, но всичко зависи и от съперника.

На вратата разчитате на Сар, както и на Гори.

– Надявам се да печелят заплатите си без да им се налага да правят спасявания… Но те работят изключително усилено, дори и да не трябва да се намесват решително. Знаят много добре как да ни водят и са много важни фигури.

Вие сте българин, Вишниевски е поляк, Бертола италианец, а Матежу е чех. На какъв език си говорите?

– На нещо като

странен италиански

Вишни говори малко, но разбира всичко. Бертола има страхотно бъдеще. Матежу е основна фигура, защото играе от много време в Италия.

Може да сте добър в защита, но и в атака, вкарахте вече два гола от статични положения.

– Ние сме много добре структурирани като отбор. Д`Анджело очаква да вкарваме голове, а Салваторе Еспозито буквално ни подарява попаденията, просто трябва да поставим главите си и топката влиза.

Тежи ли капитанската лента?

– Чувствам по-голяма отговорност. Представлявам град и клуб, който се стреми да е на върха. Имаме доста лидери в отбора и се опитвам да бъда не само такъв, но и обединител.

За да стигнете дотук обаче изминахте доста дълъг път?

– Когато пристигнах във Флоренция видях красотата на футбола. Моментално дебютирах в приятелски мач на „Бернабеу“, след което играх в Примаверата, но се озовах в Серия С. За щастие във Верчели попаднах при Модесто, който вярваше изключително силно в мен.

Липсва ли ви Фиорентина?

– Рано или късно трябваше да се разделим. Когато получих предложението от Специя, отборът бе в Серия А и имаше Тиаго Мота за треньор. Като по чудо

се спасихме от изпадане

в първия сезон в един изключително тежък сезон, който започна много зле за нас в следствие и на коронавируса, който ни удари много здраво.

А Венеция?

– Исках да играя повече и затова отидох там за 6 месеца. Ваноли ме искаше и с него успяхме да достигнем до плейофите.

Имате 19 мача с националния отбор и дори ни разочаровахте…

– Във Флоренция, когато завършихме 1:1, но загубихте на Световното първенство от Швейцария, а не от нас…

Вашият близнак е в Козенца, където играе под наставленията на Алвини, който бе в Специя миналата година.

– Андреа играе малко, но се надявам да доставя наслада на треньора с изявите си на терена, след като аз не успях.

В неделя те могат да ви направят услуга в Пиза…

– Не знаех, че играят с тях. Ще му се обадя да го надъхам.