Милен ДИМИТРОВ

Пламен Гетов е голмайстор №6 в историята на А група. Общо 51 от неговите 165 попадения в елита са отбелязани от преки свободни удари. Гетов вкарва 0.58 средно на мач, с което е най-резултатният сред футболистите, които не играят на върха на атаката в родното първенство. По този показател изпреварва фигури като Якимов, Дерменджиев, Диев, Котков, Бонев, Атанас Михайлов, Панов. Гетов бележи 21 гола в португалския елит плюс още 13 в местната Втора лига. В нашата Б група е вкарвал за Спартак Пл, Спартак Вн, Черно море и Белослав. Два пъти е бил стрелец №1 на България с по 26 попадения – през 1985 г. със Спартак Пл и през 1993-та с Левски. Участник на световните финали в Мексико 1986-а, където за първи път излизаме от групата си. Ето какво си спомня Мистър Фаул за мондиала.

Г-н Гетов, на световното първенство взимате участие и в четирите ни мача, и то като титуляр. Какво ни попречи да се представим и по-добре?

– Основната причина, че не ни беше осигурено спокойствие на нас, футболистите, както и на треньорския щаб. Ако ни ръководеха кадърни шефове, които да ни подкрепят, можеше и по-далеч от осминафинал да стигнем. За съжаление, имахме един ръководител, който направи огромен скандал от това, че не сме били Италия. Направи ни на нищо в съблекалнята, какви ли не ни наричаше… Аз, като по-невъздържан, го попитах дали знае, че това е актуалният световен шампион. Той знаеше, ама си държеше на неговото. По онова време беше личен съветник по спорта на Тодор Живков. Той на топката вика диня, но си мисли, че много разбира от футбол. Подскачаше като петел: “Защо не победихте Италия?”. А то понеже

другарите искали

да отмъстим за делото

срещу Сергей Антонов

и атентата срещу папата. “Трябва да победите италианците заради честта на родината, заради Сергей Антонов” – това ни повтаряха като ненормални. Тъпотии. Та от мача с Италия тръгнахме надолу – като настроение, като атмосфера вътре в отбора имам предвид.

Бяхте настанени в хотел, в който бяха още отборите на Белгия и Уругвай…

– Ние бяхме цял месец на подготовка в Германия, след това още един месец в Мексико. Зорът беше да играем контроли и да вземем по 120 долара на мач. Като дойде световното, ние не можехме да ходим. Бяхме свалили по 10 килограма. В началото ни беше тежко и от надморската височина. Направи ни впечатление, че белгийците и уругвайците бяха оставени на по-свободен режим. Всяка събота при тях идваха съпругите и приятелките и в неделя си отиваха. Разпускаха в бара, около басейна, веселяха се, правеха си каквото си искат… Докато при нас имаше ред и дисциплина (смее се), всичко беше стегнато. Е, не сме тренирали кой знае колко от тях. Но пък ни забраняваха някои неща – нямахме право да пием кола и кафе даже. Това му бяха методите на Иван Вуцов, така ги разбираше нещата. Като останеха два дена до мача, ни разпускаше. С две думи – като почна мондиалът, всичко си беше нормално. Лошото беше, че в работата на треньора се месеха други хора, некомпетентни. Опитваха се да редят състава, да нареждат кой да играе. Въпросният ръководител подскачаше срещу Гибона (Божидар Искренов)… Крякаше, че нямал място в отбора. А всички знаем колко голям талант беше Гиби. Към мен се отнасяше добре и държеше аз да играя. Иначе изиграхме двустранна игра, един вид контрола, срещу Уругвай, и ги бихме с 4:1 (Гетов вкарва 2 гола). Уругвайските треньори бяха съдии. Това още веднъж доказва колко силен тим сме били по това време. Но всички рухнахме психически след ремито с Италия.

Защо не споменавате името на Иван Шпатов, който тогава е председател на БФФ (Българска федерация по футбол)?

– Много бели ми е направил този човек. Не искам да споменавам името му, но хората се сещат за кого говоря. Малцина знаят, че за мен е имало оферта от Серия А преди световното първенство. Обаче от ЦК на БКП се обадили. Един умник казал: „Ако дойде милионер в националния отбор, ще има да го чакаме да играе.“ Сега и да съжалявам за пропуснатия шанс – късно е. Нека да не му казвам името на тоя, времето е такова – да прощаваме. Човекът не е жив и не може да се защити.

Какво беше усещането да излезете на препълнения „Ацтека“ пред 115 000 души, и то срещу Италия?

– Притеснително, честно да си призная. Атмосферата беше нещо невиждано за нас. Нямахме опита от такива форуми, пред толкова многобройна публика. И въпреки обстоятелствата мисля, че се представихме достойно – 1:1 срещу световния шампион. И вместо да празнуваме точката и да се радваме – обиди и скандали.

Едва ли не цяла България очакваше да биете Южна Корея в следващия мач. Защо пропуснахме победата?

– Дължи се на малшанс. Ние бяхме разузнали уж южнокорейците. В края на април бихме КНДР с 3:0 в София в контрола. Тя беше организирана именно с цел да разучим горе-долу стила на азиатците. Може би излязохме и с по-голямо самочувствие, отколкото трябваше. Да, но завършихме 1:1. Корейците бяха много силен отбор. Трудно ни беше в тая кална баня – истински потоп се изля над стадиона. Те бяха физически много добре подготвени, щом Италия едвам ги би. Поведохме рано, още в 10-ата минута (с гол именно на Гетов), всичко вървеше по план, имахме ситуации и за втори гол, но пропуснахме. На полувремето обаче

в съблекалнята пак

нахлу шефът и почна

да крещи на Гибона

Нареди той да бъде сменен с Коце Костадинов. Според мен тогава Вуцов се обърка и притесни много. Стигна се после дотам да прави събрания с футболистите, да пита кой с кого иска да играе и т.н. Но ние очаквахме да си бием, то беше ясно. Белята стана след нещастен рикошет в крака на Гошо Димитров – 1:1! Ремито се прие като голям провал. Нямаше го вече спокойствието, че си на световно първенство, че от 12 години не си се класирал, че правиш равен на световния шампион… Вместо радост, се получи обратното. Напрежението беше голямо, и то не от футболно естество.

Какво е да се изправиш срещу Диего Марадона?

– Бяхме изпаднали в такава безтегловност… Създаде се нетърпима атмосфера. Как да победиш Аржентина, и то с Дон Диего? Искахме поне да се представим по най-добрия възможен начин. След наши елементарни грешки аржентинците си вкараха головете – Валдано и Буручага.  Имаше и интересна случка след края на мача с гащетата на Марадона (смее се).

Какво стана?

– Гащетата ги взех аз. А Аян Садъков прибра фланелката на Диего. „Моите“ гащи отидоха в ръцете на Христо Колев–Бащата. Айко пък му връчи фланелката и така му направихме пълен екип (смее се). Ицо беше болен на тема „Марадона“, ние го знаехме това нещо и решихме да го зарадваме. След края на мача тръгнахме да си сменяме фланелките с Диего, обаче той посочи – бил я обещал на Айко. Тръгнахме да се прибираме. Марадона изчака в коридора към съблекалнята всеки един от нашите, за да го поздрави. Аз се прибирам последен. И си вървя така и гледам – Диего ме чака. Поздравяваме се и… Той играеше с бандаж. Събу си гащетата и ми ги даде (вълнува се).

Изненадващо обаче се класирахте за следващата фаза…

– Каквото и да бяхме направили, нямаше да победим. Осминафинал ни беше максимумът. Както ни каза и треньорът на мексиканците Бора Милутинович: „И 5 да вкарате, ние ще вкараме 6 и пак ще бием. Така че не се напъвайте много.“ Къде да играеш, какво да направиш? 124 000 бяха на стадиона, реват, крещят, „мексикански вълни“… Абе, беше страшно. Имахме да получаваме и премии за класирането за елиминациите. По-късно научих, че шефът си беше тръгнал по-рано от базата. Не очаквал, че ще продължим на осминафиналите. Искал да не пътува с нас, а да ни организира „подобаващо“ посрещане в София. Планирал да ни устрои посрещане като антигерои. Така и стана. На летището ни проверяваха багажа, все едно сме терористи. Обърнаха ни чантите, броиха ни парите…

4 часа ни държаха

на митницата

Проверка какво внасяме, какво носим и т.н. Като престъпници бяхме приети. Шефът не очаквал тая работа с продължаването и слязъл в 5 часа сутринта, да не пропусне, защото по същото време ние трябваше да бъдем вече в посолството на вечеря и да ни дадат премиите, които сме заслужили. Въпросният човек беше изпратил факс да се спре плащането. С мотив „не са се справили с поставените задачи“.

Вие отивате в Мексико с изключително тежка контузия…

– Е, да, скъсани връзки на коляното. Контузих се на тренировка. Не съм знаел сериозността на положението. Иван Вуцов и проф. Димитър Шойлев скриха от мен. Биха ми инжекции и забравих за болката. Така на инжекции изкарах световното първенство, сигурно един кашон с лекарства изхабиха. Шест месеца косми по крака не ми пораснаха там, където беше играла инжекцията. Аз чак през септември разбрах за скъсаната вътрешна връзка.