Баба ми Иванка продаде къщата на село и ми купи мерцедес, заяви бившият национал

МИЛЕН ДИМИТРОВ

Пламен Гетов е роден на 4 март 1959 г. Той е един от най-обичаните български футболисти. Играл е в Спартак Варна, Ватев Белослав, Спартак Пл, ЦСКА, Портимонензе, Етър, Левски, Шумен и Черно море. Шампион на България за 1993 г. В А група има 286 мача и 165 гола. Два пъти е голмайстор №1 на България (1985 и 1993 г.). В националния отбор има 26 мача и 4 попадения. Участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Работил е в ДЮШ на Лудогорец и други клубове, сега е част от втородивизионния Левски Лом.

Г-н Гетов, следите ли съвременния български футбол? Какво ви е интересно в него?

• Да ви призная, почти нищо не ми е интересно. Е, гледам мачовете, все пак имам ангажименти в Левски Лом, следя и топпървенствата в Европа. Но не рядко се случва и да заспя по време на срещи дори и от Испания и Италия. Изчезнаха майсторите. Кого да гледаш?

Мартин Камбуров вече е голмайстор №1 в историята на А група. Вие сте работил с него, какво мислите за това велико постижение?

• Това, което направи Мартин, е достойно за уважение. Не приемам мненията на разни разбирачи, които омаловажават рекорда. Чета и чувам сравнения, че Петър Жеков бил играл само до 30-годишна възраст, пък другият бил вече на 40… Няма значение. Важното е, че Камбуров го е постигнал това нещо. И аз знам на какви лишения се подлага това момче, през какво минава. Само който не е минавал през професионалния футбол, не знае за какво става въпрос. Да си на 40, да станеш сутринта и да тренираш 2 пъти дневно. Най-лесно на Мартин му е да каже: „О, днеска няма да тренирам“. Сигурно го боли цялото тяло, ама той излиза и тренира наравно с младоците.

Навремето се засякохте закратко в Спартак Плевен. Какъв съвет му дадохте тогава?

• Мартин беше много амбициозен. Постоянно ме е молил да тренираме фаулове. Още тогава ги биеше добре. Беше достатъчно само да му се покажат някои „номера“. И аз му ги показах. Абе, роден голаджия е той.

Някои хора имаха популярен лаф: „Фаса прави паса, алкохола прави гола“…

• (смее се). Абе, не е точно така. Пиенето е по-голям порок от пушенето. Алкохолът е свързан с безсъние и куп други простотии. Колкото и да павкаш, като си уморен, си лягаш в 22:30 часа. Обаче ако се почерпиш, питай ме кога ще си в леглото рано-рано. И на другия ден не ме търси за тренировка…

Каква беше първата кола, която си купихте?

• Всъщност баба ми Иванка ми я купи. Цял живот тя разправяше, че обича повече брат ми Иван, защото е кръстен на нея. Продаде къщата и имотите на село и отиде да живее във Варна. И ми даде обаче всичките си пари, спечелени от продажбата, за да си купя автомобил. И аз си взех светлозелен мерцедес 208, мотор, конска глава. По онова време – 1981 г., беше голяма гъзария да караш такава кола. От Бургас го купих за 15 000 лева. За тези кинти можех да си взема три апартамента. Карах мерцедеса само година и му се срина двигателя. После 2 години го оправяхме, че нямаше нужните части (смее се).

Щедър човек е била баба ви…

• Уникална жена! Аз отраснах в Сунгурларе при другите ми баба и дядо Параско. Дядото, докато играех, не е пропускал мой мач в Бургас и Сливен. Когато съм се раждал, мама и тате обявили, че ще ме кръщават на него. Той обаче отсякъл: „Моето име е грозно. По-добре да е Пламен“.

Загубихме трима от онзи голям отбор, участвал на Мондиала в Мексико, в който вие играете основна роля…

• Да, Аян Садъков, Гошо Димитров и Живко Господинов вече не са сред нас… Страхотни футболисти и мои скъпи приятели (натъжава се). И като хора добри. С Живко бяхме като братя. Неразделни бяхме. Половин година във Варна той спеше у нас, половин година – аз у тях. Скъпи спомени ни свързват. За мен Жиката е футболист №1 на Варна за всички времена! Тежък характер, но невероятен играч. Тогава започнаха да приказват, че само скитаме, че излизаме всяка вечер…

Навремето сте имали неприятности във Варна с полковник Петър Милушев…

• Това е най-големият ми душманин! Беше шеф в милицията и фактор в Спартак Варна, съсипа ми живота. И той да почива в мир. Беше непочтен човек. Поставен на високо ниво, който си правеше каквото си иска. Вкара брат ми в затвора за „няма нищо“, уж бил обрал кола. Някакъв попитал Иван как може да отвори лада без ключ, а той му обяснил – с рамената на чистачките. Оня разбива колата, хващат го, разпитват го и казва: „Иван ме научи“. Аз вече играех в Плевен. Брат ми лежи в килията, а Милушев му сменя режима на най-тежкия една седмица преди да ни гостува Спартак. Беше му наредил на Иван да ми се обади и да ме моли да не им вкарвам гол. Мама също беше следствена и влезе за няколко месеца. Искаше да й взима паспорта и на нея, и на тате. Милушев й казал: „В момента, в който синът ти прекрачи прага на Варна и се върне в Спартак, ти излизаш веднага!“. Представяте ли си какъв мръсник?! Ей, казвам ти, това е единственият милиционер, който съм псувал в очите. Освен да кажа, че е бил лош човек, няма друго какво и да си губим времето за този.

Наричали са ви и „дискотечна мебел“…

• Да, един партиен секретар ни определи с Живко по този начин. Мен, който до 30-годишна възраст не съм пил и капка алкохол!? И Живко не пиеше. Да, излизах нощно време, признавам си, ама това бяха младежки истории. Забавлявах се като всяко ергенче, а ме изкараха пияница. Никога не са ме влечали яденето и пиенето, в това отношение не съм имал проблеми. Вярно, пушех. На това ме научиха батковците, още като бях юноша. За да не ги издавам, ми даваха по някой фас и на мен да си дръпна. Така станах пушач. Аз една година след това не стъпих изобщо във Варна. Искам да споделя и че откакто абдикира държавата, спортът ни отиде на кино.

Как се озовахте в Спартак Плевен през есента на 1980 година?

• Шефът на дружеството там Димитър Паргов ме покани. Председател на клуба беше Първан Борисов, Бог да го прости и него… Малко по-рано получих оферта от Академик Свищов. И в един момент се появи на хоризонта Паргов, Кирил Фурнигов се въртеше покрай него. Именно бате Киро ме е гледал в 2-3 мача. Казал на колегите си: „Абе, там има един футболист, който може да ни свърши работа. Дайте да го вземем!“. Ние всъщност зимата играхме мач за Купата на Съветската армия срещу плевенчани (16 февруари 1980 г., 0:0, след пр., и 4:3 след дузпи за Спартак Вн) в Русе. С Ники Стоев буквално ги направихме диви и щастливи. Оттам дойде връзката да ни взимат. Заедно с мен в Плевен дойде и големият треньор Иван Иванов – Гунчо, светла му памет. В тамошния Спартак се събрах с отлични футболисти – Пърчанов, Уруков, Минков, Христов, Лъчо Танев и Въбела (б.а. – Красимир Лазаров), тъкмо прохождаха в големия футбол. Небезизвестният Иван Кочев – Чомбе беше там. Аз дойдох като халф и първоначално се чудеха къде да ме сложат. И решиха да оперирам в лявата зона и ми дадоха пълна свобода. Дебютирах с два гола срещу Черно море (3:1, 27 август 1980 г.), после забих хеттрик на Академик Сф (4:0, 3 септември 1980 г.). Бързо се утвърдих като титуляр.

Вие сте един от най-изкустните изпълнители на преки свободни удари в историята на футбола ни. Вкарали сте 51 гола от фаул само в А група. Каква е тайната на фаула?

• Да, имам над 200 гола в кариерата, от които сигурно половината са от преки свободни удари. Те и повече щяха да бъдат, ако две години не играх в чужбина, а и една година лекувах контузия, играл съм и в Б група… Не броим и головете за различните купи. На Славия веднъж им вкарах 6 гола – 3 фаула, 2 дузпи и един от игра и ги бихме със 7:3. Не зная каква е рецептата – повече труд или талант. При мен е вродено, дар Божи. Отделно от това аз бързо се учех, попивах от големи фигури от миналото като Христо Бонев, Начко Михайлов, Павката Панов… Най-големият за мен обаче е Петър Жеков. След като бате Петьо ми обясни как стават някои работи – за опорен крак, за тяло, нещата станаха различни. Като дойдох в ЦСКА често сме оставали с него след тренировка и сме продължавали да бием фаулове до откат. То си е цяло изкуство – къде да стъпи крака, как да си изместиш тялото, как да си обърнеш крака, със сила или с техника да биеш, много неща са.

Паметно остава едно вечно дерби на 8 май 1993 г., когато вкарахте 2 гола – шедьоври на ЦСКА като играч на Левски и обърнахме от 0:2 до 3:2…

• Незабравим мач наистина. Но има интересни обстоятелства около деня на това дерби. В същия ден трявбаше да празнуваме с жена ми 10-годишнина от сватбата ни. За жалост, головете съм ги вкарвал в същия момент, в който Ива е страдала на операционната маса в Пловдив. Оказа се, че тя е счупила крака си на конни състезания. А аз не знаех. И така този ден остави противоречиви спомени.