Теодор БОРИСОВ

Играещите на компютърния симулатор Football Manager винаги се въодушевяват, когато поемат някой скромен отбор и започнат да печелят с него трофей след трофей. За да се случи това, е необходим отличен баланс в селекцията и взимане на правилни управленски решения. Не е ясно дали Жорже Нуно де Лима Пинто да Коща някога се е докосвал до тази любима на много хора игра, но със сигурност той успя да я приложи в реалния живот, правейки Порто фактор в португалския и европейски футбол.

Бъдещият бос на драконите е роден в Седофейта, област Порто, в семейството на търговеца Жозе Алешандрино Тейшера да Коща и съпругата му Мария Елиса Беса Лима де Аморим Пинто. Той е четвъртото дете във фамилията, която по майчина линия води своя произход от благороднически род в Лейрия. Малкият Да Коща

получава солидно образование

още в основното училище Колехио Алмейда Гарет, където взима уроци по френски и английски, а след това завършва йезуитския колеж в Санто Тирсо. На 19-годишна възраст започва работа като служител в Банко Португеш до Атлантико, като съчетава тази си дейност с продажбата на бои и смоли.

Колкото и да е странно, най-големият футболен почитател в семейството му е неговата баба по майчина линия, която за 16-ия му рожден ден го регистрира като член на Порто. Младият Нуно започва да посещава мачовете на драконите, като дори обръща внимание и на тима им по хокей с ролери. Неговото присъствие там кара представители на клуба да му предложат сътрудничество и той става член на секцията по този нетрадиционен спорт. Впоследствие оглавява и боксовия отдел в клуба, а през 1969 г. влиза в екипа на президента Афонсо Пинто де Магаляеш като отговорник за аматьорския спорт. След 2 години той е поканен от бъдещия шеф на клуба Америко де Са да започне работа с него, но Да Коща отказва и напуска клуба.

В следващите години той е директор на скромния Инфеста, преди през 1976 г. да получи възможност да се завърне. Всичко става след спор с негови приятели, работещи в градския съперник Боависта, които са ентусиазирани от привличането на нападателя Албертино, искан и от Порто. Според тях драконите

вече ще свирят втора цигулка

в града, което амбицира Да Коща да се върне в клуба. Той се свързва с Америко де Са и му предлага своите услуги, в резултат на което е назначен за футболен директор. Първият му ход е да привлече треньора на Боависта и национален селекционер Жозе Мария Педрото, с когото през 1978 г. драконите печелят първата си титла от 19 години и така натрива носа на опонентите си.

Идилията продължава до 1980 г., когато Америко де Са освобождава Педрото след изпуснатата титла за сметка на Спортинг, което го вкарва в конфликт с неговия директор. Самият Да Коща обявява, че напуска, в резултат на което 15 играчи от първия отбор започват стачка. Впоследствие той ги убеждава да се върнат към нормална тренировъчна дейност, но през декември 1981 г. обявява, че ще се кандидатира за президентския пост. На 17 април 1982 г. той става 33-тият президент в историята на Порто и малцина могат да си представят, че 40 години по-късно отново ще бъде на тази позиция.

Мотото на предизборната му кампания „Напред за различен Порто“ и „Силен Порто в Португалия и Европа“ скоро започва да се изпълва със съдържание. След като е принуден да се оттегли поради здравословни причини, Педрото бива заменен от помощника си Антонио Мораеш, който през 1984 г. достига финал за КНК, изгубен от Ювентус след дискусионни съдийски решения. Под ръководството на Артур Жорже три години по-късно е достигнат

финал в КЕШ

срещу Байерн, а преди заминаването за Виена Да Коща ясно заявява: „Няма да се задоволим само с това, че сме финалисти“. С попадения на Жуари и Рабах Маджер драконите се справят с фаворизирания съперник и стъпват на европейския връх.

През 90-те години част от тима стават българите Емил Костадинов и Петър Михтарски, като Емо е с основен принос за добрите изяви на тима в дебютните издания на Шампионската лига. През 1999 г. Порто постига нещо невиждано за спортния живот на Португалия, печелейки титлите по футбол, баскетбол, хандбал и хокей с ролери. За разлика от други клубове, които изпитват затруднения с резултатите, когато изграждат нов стадион, драконите нямат подобни проблеми до 16 ноември 2003 г., когато е открит „Ещадио до Драгао“, призван да замени предишния „Даш Анташ“. Под ръководството на неизвестния тогава Жозе Мауриньо тимът печели Купата на УЕФА през 2003 г. и Шампионската лига през 2004 г., което в ерата на големите пари си е истински подвиг.

Именно в този момент

нюхът на Пинто да Коща

се проявява и той успява да продаде част от играчите си на амбициозния Динамо Москва, а в следващите години се специализира в намирането на талантливи футболисти, които да бъдат продадени с голяма печалба. Пепе, Жоао Моутиньо, Силвестре Варела, Фалкао, Хълк и Джаксън Мартинес са само част от играчите, успяващи да поддържат баланса на клубните финанси. В същото време Андре Вияш Боаш съумява да повтори постижението на Жозе Мауриньо и извежда тима до последния му засега европейски триумф – Лига Европа през 2011 г.

Непрекъснатото обезкървяване на драконите понякога води до сезони без трофеи, като в един момент Пинто да Коща попада под ударите на правосъдието. Заедно с колегата си от Боависта Валентим Лоурейро той се оказва в центъра на корупционния скандал „Златната свирка“. И докато шахматистите биват лишени от елитния им статут, Порто бива лишен от 6 точки и глобен със 150 000 евро, а техният президент е наказан за 2 години. Впоследствие санкциите, засягащи драконите, биват отменени за неудоволствие на техните съперници. Обичан или мразен, Пинто да Коща е човекът, променил облика на португалския футбол и поставил Порто на картата на Европа.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

ОЧАКВАЙТЕ ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК ПОРЕДИЦАТА „НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ФУТБОЛНИ БОСОВЕ“