Адам ЛЕВЕНТАЛ
The Athletic
На 21 ноември 1973 г. Чили стартира реванша от своя плейоф срещу Съветския съюз (СССР) за място на финалите на Световното първенство през 1974-та. Първата среща в Москва на 26 септември беше завършила 0:0. 9 подавания и 17 секунди по-късно на Националния стадион „Хулио Мартинес Праданос“ в Сантяго капитанът Франсиско Валдес бележи на празна врата. Австрийският рефер Ерих Линемайер свири последния съдийски сигнал, донасяйки победата на Чили с 1:0 (б.р. – по-късно превърната в служебна с 2:0) и място на Мондиал 1974 в Западна Германия.
Голът на Валдес обаче не е известен със скоростта си, а защото на терена имаше само 11 футболисти. СССР отказа да играе на стадион, на който Червеният кръст изчисли, че между септември и ноември 1973 г. повече от 30 000 противници на военния преврат, воден от Аугусто Пиночет, са били държани в плен. Но световното ръководно тяло на футбола – ФИФА, настоя мачът да се проведе независимо от това.
„Мисля, че военната хунта, която беше тоталитарна система, ни използваше. Чувствах се като глупак“, казва Леонардо Велис, който игра за Чили онзи ден и имаше роднини, които бяха задържани. Ксимена Джордж-Насименто беше арестувана на 11 октомври, месец след като Пиночет завзе властта. Тя споделя: „През 1973-та
лицемерието на ФИФА
и на чилийските членове на южноамериканската конфедерация достигна върха, след като позволиха мач да се проведе по време на диктатура на стадион, на който политически затворници бяха задържани, измъчвани и убивани“.
През май 1973 г. радиорепортерът Владимиро Мимика е на Националния стадион в Чили, отразявайки финалния реванш от Копа Либертадорес между местния Коло Коло и Индепендиенте от Буенос Айрес. 6 месеца по-късно той се връща на съоръжението, когато делегация на ФИФА идва на посещение. Този път обаче е политически арестант, скрит под трибуните. Мимика описва, че е бил бит от надзиратели и подложен на електрически удари, както и на психологическо изтезание, когато му е казано, че брат му е убит, а неговата приятелка е изнасилена.
„Охранителите ни казаха да се скрием и да не говорим, но видяхме делегацията на ФИФА. Те просто стояха в средата на терена и се оглеждаха. И тогава си тръгнаха, заявиха, че всичко е нормално на стадиона и в Чили“, споделя Мимика, който сега е на 76, и допълва: „Беше много странно да видим как един стадион, от който предавахме радост на хората в Чили през радиото или телевизията, се превърна в лагер за политически затворници“.
Страната беше под контрола на
военни служители,
водени от Пиночет
които свалиха избраното правителство на социалиста Салвадор Алиенде на 11 септември. В последното си обръщение към нацията, преди президентският дворец да бъде бомбардиран, Алиенде заяви: „Това са последните ми думи и съм сигурен, че моята жертва няма да бъде напразна. Сигурен съм, че най-малкото ще бъде морален урок, който ще накаже престъплението, страхливостта и предателството. Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят работниците“.
Десетки хиляди от противниците на режима бяха арестувани, като стадионът със 75 000 места се използваше за голяма част от тях, след като затворите и полицейските килии вече не можеха да поемат всички задържани. Превратът е свързан и с напрежението от студената война между САЩ и СССР. Алиенде беше съгласуван с кубинския лидер и съветски настроения Фидел Кастро. Следователно американците бяха доволни да видят промяна в управлението. Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл каза през 2003-та по въпроса: „Това, което се случи с господин Алиенде, не е част от американската история, с която се гордеем. Сега се справяме с подобни въпроси по по-отговорен начин и работихме с Чили, за да й помогнем да създаде отговорна демокрация“.
От СССР бяха категорични, че няма да играят на този стадион, и предложиха мачът да се проведе на неутрален терен. Президент на ФИФА тогава беше англичанинът Стенли Рус, който е, меко казано, противоречива личност. Той изпраща делегация да оцени ситуацията в Чили. Генералният секретар Хелмут Казер и бразилецът Абилио де Алмейда пътуваха, след като Хелмут Ридел от Източна Германия и унгарецът Шандор Баркс отказаха. А делегацията препоръча двубоят да се проведе.
СССР беше възмутен
като местната футболна федерация отхвърли компромисното предложение реваншът да се играе в друг чилийски град. „Мачът в Чили е невъзможен“, беше прякото послание към ФИФА. Съветският съюз отказа да играе, беше дисквалифициран и глобен, което предизвика силно формулирано изявление от Москва: „Стадионът беше превърнат в зона на мъчения и екзекуции. Съветските спортисти не могат да играят на съоръжение, изцапано с кръвта на чилийските хора. Добре известно е, че в резултат на фашисткия метеж за сваляне на законното правителство кървав тероризъм и репресии преобладават в страната“.
И въпреки това срещата се проведе, но без СССР. Чили се класира на Мондиал 1974, където беше в една група с домакина и бъдещ победител Западна Германия, Източна Германия и Австралия. Разбира се, южноамериканците бързо отпаднаха от турнира.
„Да играеш без отбор на противник беше странно. И след като вкарахме и съдията свири край на двубоя, изиграхме приятелски мач срещу Сантос (б.р. – загуба с 0:5, Пеле не игра заради контузия). Сърцата ни просто не бяха на терена“, добавя Велис.
Задържаната Джордж-Насименто признава, че е знаела, че хората са били измъчвани, изнасилвани и убивани на стадиона: „Страхувахме се, когато ни отвеждаха за разпит.
Някои никога
не се върнаха
В началото ме водеха на различни места, преди да се озова на националния стадион. Жените бяхме държани в съблекалните на басейна. Бяхме там, дори когато се провеждаше мач. След това ни закараха в женския затвор в Сантяго. Там беше по-добре, тъй като се управляваше от монахини. Бях освободена точно след една година в ареста“.
Половин век по-късно Джордж-Насименто смята, че малко се е променило по отношение на ФИФА. Особено като се има предвид решението на управителния орган да даде домакинството на Мондиал 2022 на Катар въпреки твърденията за сериозни нарушения на човешките права, широкоразпространената смърт на работници мигранти и ограничените права на жените в страната.
„Като се замисля сега, не мисля, че съм ядосана. По-скоро съм ядосана на други неща, не на ФИФА. Това са група корумпирани мъже. ФИФА постоянно пренебрегва човешките права. И нищо не се е променило, както се вижда от миналогодишното световно първенство в Катар“, завършва тя.
ФИФА смята, че е интегрирала широкообхватни изисквания за правата на човека в своите процеси за кандидатстване и домакинство, включително конкретен член за правата на човека в техния устав. Разбира се, те отказаха директен коментар за инцидента, който се случи в Чили през 1973-та.