Желю СТАНКОВ

Ако някой европейски журналист реши да напише текст за българското първенство и изкара еноседмичен престой в България, за да събере емпиричен материал, а през уикенда  пообиколи тук и там, ще се получи интересно четиво. Ще му се наложи първо дълго и напоително да обясни кой отбор от кой град е и къде провежда домакинските си мачове, а задължително трябва да бъдат описани драмите с тревното покритие и не на последно място разместената програма на първенството заради концертите на националния стадион.

Този кръг четири столични отбора ще играят на един стадион – „Локомотив“ в квартал „Надежда“. Мачовете Септември – Славия и Локо Сф – ЦСКА ще се играят през два дни. На първият ще има 100-200 човека, на вторият ще са много повече. Какво ще е тревното покритие за понеделнишкия двубой, предстои да разберем. Въпросът, който ни касае обаче е за квотата билети за гостуваща публика. Съобразно някакъв си там правилник, домакините осигуряват процент от капацитета на стадиона на привържениците на отбора гост. В случая ЦСКА получава 1200 билета от Локомотив, а потенциално червените биха реализирали да речем 4 пъти повече. Интересно е, че наскоро Локо даде на Левски 1300 билета, в последния момент напечата още към 500, а на трибуните имаше около 4-5 хиляди левскари. Въпросът тук е – някой може ли да попречи на отбора домакин да продаде на отбора гост 5 хиляди билета? Умножено по 20 лева, това са 100 хиляди лева приход. А другият въпрос е: След като е пределно ясно, че горницата цесекари извън продадените билети до тези 5 хиляди, ще влязат на стадиона „на караминьол“, тоест помитайки врати, парапети, стюарди и каквото още се сетите, защо Локо да не им вземе парите?!

Съвсем друг е въпрост под какъв риск са поставени зрителите в отсрещните на А сектор трибуни на стадиона в „Надежда“, който през годините няколко пъти бе затварян по предписание на съответните органи. Там си е леко опасно, козирката не е хабилитирана, въжетата, държащи бетона кой знае от кога не са поглеждани и общо взето ситуацията е – всеки сам си преценява.

Само в този кръг в Първа лига имаме още един подобен казус. Пак между столични отбори, пак на интересен стадион. Левски получи и продаде на феновете си 300 билета на цена от 25 лева за гостуването на ЦСКА 1948. А може да реализира поне 5 пъти по толкова, което като горница сумарно отново е доста пари. И тук европейският журналист би се запитал – толкова ли са богати нашите клубове, че да се лишават от готови пари. Да, на всеки, който се наложи да пише за български клубен футбол ще бъде обяснено, че у нас така наречените собственици/акционери/инвеститори или не са от тук, или са замалко, или харчат свои пари за кеф, или са „помолени“ да го правят, но няма такива, на които им излиза сметката. А уж футболът е за хората.

Относто арените – предъвкана тема е как мънички стадиончета с неудобна локация получават лицензи за Първа лига. А Лудогорец ще строи свръхмодерен сектор А, който не е ясно дали ще се напълни някога. Тревното покритие е друг интересен ракурс, ходи обяснявай как затвориха стадиони и как преди това новият президент на БФС тропна по масата, че ще е безкомпромисен относно лицензирането. А Крумовград носи името на населено място, пък футболистите живеят, тренират и играят мачовете си на 150 километра в Пловдив, където единият стадион не можеше да обслужи ВАР заради новата козирка, а другият пак поради козирка му изсъхва тревата. Положението е – няма такъв футбол!

И нека отсега да се подготвим за нова промяна в програмата, защото на 27 октомври са обичайните предсрочни парламентарни избори, а знаем че в такива момети полицията няма ресурс да охранява спортни събития. И накрая ще обясним на европейския журналист, че ако има редовно правителство, БФС ще седне за 3485-и път да говори с държавата за национален футболен стадион.