Обещанията за прозрачен конгрес си останаха само такива. Все пак този бе малко по-добре уреден от предишни, когато дори нямаше нужда от гласуване, защото се знаеше какво ще се случи.

Медиите бяха допуснати в НДК, но не и в зала №1, където се провеждаше мероприятието. Те бяха там за малко, само за да направят снимки и видео в началото. След това бяха настанени в пресцентър. Там имаше монитори, на които вървеше случващото се, но те бяха… без звук.

Така на практика имаше медийно затъмнение. Очаквано, защо ли подобни неща не изненадват никого, въпреки обещаните европейски действия и организации? Изказванията на делегатите не бяха чути, както и кавгите около назначаване на комисия, която ще брои гласовете. Все пак журналистите се ориентираха по излъчвания във фейсбук на определени делегати. Димитър Бербатов също предаваше част от конгреса с телефона си. Той бе „на живо“ и по време на броенето на гласовете. Тогава над 6 хиляди негови последователи следяха пряко случващото се. А след това излъчи и съобщаването на резултатите.