Мони ГЕОРГИЕВ

На днешната дата – 10 юни, през 1978 г. Локомотив София печели четвъртата си и последна шампионска титла. Един от традиционните тимове у нас вдига отличието в шампионат със странен завършек, като интересното е, че през пролетния полусезон прави 7 нулеви равенства от 15 мача.

В края на 70-те години Локо София разполага с опитен тим, който през въпросния шампионски сезон приключва есента с 10 победи и титлата изглежда абсолютно реална цел. В първата част от шампионата железничарите печелят и 7-те си домакинства, като до полусезона са победени и Левски, и ЦСКА, и Славия, а загубите на точки идват при гостувания на далеч по-непретенциозни тимове.

През пролетта червено-черните изпитват повече затруднения, като за 14 мача записват 6 победи и 8 равенства, 7 от които без гол. Четири от тях дори са поредни – срещу Академик Св, ЦСКА, Славия и Академик София.

Битката за върха през сезон 1977/78 г. се решава в сблъсък между водения от Васил Методиев-Шпайдела тим и Левски в последния кръг на първенството на 10 юни, който е почти протоколен.

След 29-ия рунд Локо София води на ЦСКА с 2 точки, като червените са с голова разлика 56:35 (+21), а тази на железничарите е 37:13 (+24). За да има феърплей, от Футболния съюз спускат разпореждане последните им мачове да са на неутрален терен. ЦСКА се изправя в 30-ия заключителен кръг срещу Славия на „Васил Левски“, а Локо София е символичен домакин на Левски в дома на червените – „Българска армия“.

ЦСКА трябва да вземе победа с поне два гола разлика срещу белите, докато на съседния стадион вечният враг да победи Локо София и да направи услуга на червените. Това, разбира се, не се случва.

Белите футболисти очевидно не се натягат срещу армейците, като се говори, че им е наредено „отгоре“ да не правят проблем на ЦСКА. Логично през около 5000 души на националния стадион червените стигат до безпроблемно 4:0. Армейците повеждат рано с 2:0, а към края добавят още две попадения.

Още по-логично обаче Левски дава необходимата за титла на Локо София точка – Бойчо Величков и Любо Трайков дават преднина от 2:0 за Локо София в средата на първата част. С голове на Георги Тодоров и Ангел Станков сините изравняват. Начко Михайлов обаче връща преднината на железничарите – 3:2 в 72-рата минута. Пет минути преди края Ангел Станков също вкарва – 3:3. И на 8-те хиляди на „Армията“, и на зрителите на съседния стадион обаче им е ясно, че пълен обрат няма да има – след 3:3 между червено-черни и сини Локо е шампион. От „Герена“ с половин уста си признават, че никой не е искал да се натяга прекалено много.

Славният треньор Шпайдела по онова време разчита в „Надежда“ на националния вратар Румен Горанов, бранителите Борислав Димитров-Боко, Йордан Стойков-Бумбо и Сашо Костов, както и Атанас Михайлов, Венцислав Арсов, Трайко Соколов, Ангел Колев и Ради Здравков в по-предни позиции.

Това е отбор с отработени механизми, към които се включват левият защитник Георги Бонев, дошъл от Горна Оряховица, десният бек на Сливнишки герой Георги Стефанов и 19-годишният обещаващ талант в атаката Бойчо Величков.

„Шпайдела бе отличен психолог – връща се в онези години Величков. – Подходът му беше уникален. С всеки говореше индивидуално преди мач, обясняваше ни слабостите и силните страни на съперника, казваше върху какво да наблегнем. Методиев успя да доизгради колектива. Играехме хитро и според конкретния съперник.“

Локо Сф се възползва от инерцията от титлата и през следващия сезон завършва 3-ти. Кампания 1979/80 г. обаче е разочароваща – железничарите са едва 11-ти и започват години на посредственост, като през 80-те години максимумът на Локо в шампионата е 4-тото място.