Иван Здравков, десен защитник, респектиращ с твърдата си, понякога смущаващо бойка игра. И тъкмо по тази причина е наричан от футболните запалянковци Джек Раби (на името на американеца, който застреля предполагаемия убиец на президента Джон Кенеди – бел. ред.). С “Левски“ три пъти шампион на България (1965,1968,1970 г.), два пъти носител на Купата на страната (1967,1970 г.). За периода 1962 – 1971 г. има 161 мача със синята фланелка и 9 гола.

Роден на 16 октомври 1942 година. Участник в не един звезден миг с отбора на “Левски“. Почина на 20 февруари 2016-та на 73 години. Няколко дни преди това го потърсихме за кратък разговор във връзка с юбилейните 50 години от първия официален международен мач на “сините“ с шведския “Юргорден“. Тази годишнина се отбеляза на 10 октомври 2016-а в София с мач между двата отбора. Иван Здравков играе и в двата мача през далечната 1965-а и с умиление си спомняше за тези славни времена. Иван Здравков бе сред най-колоритните членове на клуб “Над 55″ и ще си остане завинаги такъв. Светла му памет! Ето и последното интервю на Иван Здравков пред retro.bg.

– Иване, наистина ли бяхме толкова силни, че отстранихме шведския шампион “Юргорден“с 1:2 и 6:0?

– Силни, че бяхме, бяхме … И силата ни беше в колективната игра. Ето сега, ако ме питаш кой отбеляза за нас головете в София, не си спомням. Но

помня с какво настървение и хъс играехме тогава

Специално с шведите бяхме си поставили задачата на всяка цена да ги победим. Всеки един от нас беше до крайност взискателен към себе си. А най-взискателен беше треньорът ни, чехът Рудолф Витлачил. Спомням си, че на почивката, след като водехме вече с 4:0, ни изгони от съблекалнята и не ни даде да пийнем глътка вода. “Хайде излизайте! Не се мотайте в съблекалнята. Искам ви всички на терена“ – развика ни се Витлачил, като по този начин искаше да ни нахъса допълнително.

– На какво ниво беше “Юргорден“, когато го победихте така убедително?

– Първо, трябва да припомня, че това беше 1/16 финал от най-авторитетния турнир на Стария континент – Купата на европейските шампиони. Шведите имаха отлично реноме в Европа, бяха записали победи срещу италиански, френски и германски тимове. Нека не се забравя, че шведският национален отбор беше играл финал на Световното през 1958-а. Така че общо нивото на шведския футбол беше започнало вече да се повишава.

– А как ви посрещнаха за първия мач в Швеция? Какво ви направи най-силно впечатление?

– Ами, ние такава страна не бяхме виждали. Всичко беше чисто и подредено, като на картинка. Удивлявахме се, но не се оставихме разликата в стандартите да ни зашемети. Просто играхме и постигнахме добър турнирен резултат – 1:2. Но много време измина оттогава, много вода изтече, спомените, естествено, избледняват.

– Иване, с какво се занимаваш сега? Държиш ли се близо до футбола?

– Боледувам! То не бяха инфаркти, инсулти – какви ли не болести. Ти помниш каква канара бях като футболист, а сега съм 60 килограма. Следя моя любим отбор по телевизията и се радвам, че напоследък се съвзема. Ето сега, след толкова време отново сме първи (към 10 октомври – бел. ред.).

Радва ме играта на младите момчета от нашата школа,

защото те налагат един нов стил, който има бъдеще.

– Синът ти Антони Здравков като треньор на младежкия национален тим също налага един нов стил. Какво мислиш за него?

– Гордея се много с него, дано да успее. Ние сме едно футболно семейство и сме подготвени за успехи. Синът ми много старателно работи и вече си извоюва име в нашия футбол. Радвам се на успехите му.

– Иване, как се бориш със скъпотията? Помагат ли ти от “Левски“‘- за лекарства, за процедури?

– Какво да ми помагат, като и при тях е финансова криза?! Преди години Батков беше организирал някакви помощи. Ама, сега няма нищо. То айде за помощи няма, но един календар за 50-годишнината поне да бяха пратили. А те по тотопунктовете ги продават. Можеха поне за ветераните да се сетят.