Явор ПИРГОВ
“Играхме на това нещо, ако може да се нарече терен”, това заяви старши треньорът на Черно море Илиан Илиев след домакинското равенство на варненци срещу Локо София наскоро. И без да иска Илиев не даде оценка само на мача, а на цялостната картина в родния футбол, на който една от големите болки са терените и материалната база. В последните 20-30 години всички европейски държави направиха гигантски крачки напред в тази посока, а само България остана там, където беше. Гледайки кадри от ретро мачове в Англия, Италия се изумяваме от калта, в която буквално джапат играчите, които на моменти приличат на спартански войни след битка. А сега? С настъпването на новия век навсякъде започнаха да строят нови стадиони, а поддържането на тревната настилка се превърна в наука и изкуство.
В България това не се случи. Изоставането е драматично, като на места придобива критични и дори апокалиптични размери. Футболистите в България, с много малки изключения, нямат модерни бази за тренировки и възстановяване, а мачове се играят на опасни за здравето ниви. И мнозина ще кажат, че причината е липсата на пари. Не! Причината е липса на организация, добре подготвени специалисти, желание и хитрувания на разни тарикати от прехода. Пари има, но или се дават на грешните изпълнители или се правят опити да се спести нещо, което след това излиза прескъпо. Емблематични примери в това отношение са стадионите във Враца, Варна, Русе и на още много други места.
Теренът на “Христо Ботев” под Околчица е правен цели 3 пъти за последните 6 години и въпреки това е в ужасяващо състояние. “Тича” допреди 3 години бе олицетворение на ужасен за игра стадион. Направиха го, но така че издържа твърде кратко и в момента е животозастрашаващ в буквалния смисъл на думата. Подобна е ситуацията с терена в Русе, където се дадоха едни пари, но след само 6 месеца нямаше и помен от реновацията. Не по-добро е положението в Перник и Пазарджик, където тепърва предстои сериозен ремонт, защото временното “закърпване” явно не помага. Но Хебър очевидно закъсняха, след като пропуснаха да подарят на феновете си празника от срещата с ЦСКА. От Локо София много искат да играят в “Надежда”, но дали футболистите са на същото мнение, след като и там теренът е тежък и некачествен.
Истината е, че у нас тревната настилка, която отговаря на съвременните европейски изисквания може да се срещне единствено в Разград, на “Васил Левски”, и донякъде на “Георги Аспарухов” и “Българска армия”. Пример за всички обаче трябва да е Берое, където след като оправиха терена си, назначиха обучен човек, който да се грижи за него и носи отговорност за състоянието му.
От всичко казано дотук става ясно, че у нас едва около 10 процента от терените отговарят на критериите за провеждане на футболни мачове. Въпросът е как останалите получават лиценз и не се ли притесняват клубните шефове да принуждават играчите да рискуват здравето си на тези ниви? Всъщност проблемът с лицензирането на стадионите на много места стои отворен, като зрителите са принудени да посещават опасни спортни съоръжения – мръсни, неприветливи, много често без седалки дори, със стърчащи ламарини и железа, а в случаи като “Арена Царско село” и “Коматево” става дума за чудесна база, но тренировъчна, която не предполага провеждането на официални футболни мачове.
Срамно е да говорим на тази тема, но в 2021-ва година у нас само два стадиона могат да получат евролиценз – Националния с всичките условности и амортизация и “Хювефарма арена” в Разград. 99 % от останалите са игрища като картофени ниви, кални сектори, почупени пейки, липса на нормални тоалетни и резервни терени, и никакви стандарти… Например, Враца, Черно море, Монтана, също и Русе, Плевен, Шумен, Перник… Време е футболните шефове у нас да спрат да се държат като щрауси и да си заравят главите в пясъка, а коректно и честно да си направят оценка на действията и на какви терени се играе футбол у нас… В същото време съседите, Гърция, Турция, Румъния, даже Северна Македония, че дори Лихтенщайн направиха страхотни стадиони, а у нас го караме на празни приказки и самочувствие без покритие.