Любомир СЕРАФИМОВ

Драмата, разиграла се на бургаския стадион „Лазур” на 30 май 2015 г., би била украшение на всеки един турнир по света. За българския футбол обаче тя има и друга, сантиментална стойност – поправя една историческа несправедливост. Варна, люлката на пленителната игра в родния й вариант, дала първия шампион на страната – Владислав през 1925 г., най-сетне може да се зарадва на първи следвоенен трофей.

Черно море дълго живее в сенките на славните си градски предшественици, като достига до два неуспешни финала през 2006 и 2008 г. и още два за купата на съветската армия като второстепенен турнир, Другият варненски представител Спартак също на два пъти спира в подножието на върха в турнира – през 1961 и 1983 г. Мечтата за моряците става реалност точно срещу най-успешния клуб за купата – Левски, в луд, луд мач, след който старши-треньорът на победителите – покойният Никола Спасов по прякор Мастиката е най-щастливият човек на земята. Финалът остава в историята и с „адмиралския” мундир и фуражка в клубните цветове зелено и бяло, които слага наставникът в минутите на триумфа. Някогашният централен нападател на варненци изживява своя звезден миг в треньорски сблъсък със Стойчо Стоев, в който тактическите му решения изненадват неговия опонент. Пътят до отличието е дълъг и в началото никой не слага моряците сред фаворитите…

Казват, че човек се учи най-добре от провалите си, които стоят в основата на бъдещите му успехи. Никола Спасов извежда моряците и на предишния им финал срещу Литекс през 2008 г., а 7 години по-късно доказва, че вече е узрял за победата. Изненадай съперника, приготви му тактически капани и използвай грешките, които в един момент ще допусне – това е „домашното”, което Спасов добре си е написал. На финала той връща опитния халф Тодор Паланков в защита, докато колегата му Стойчо Стоев оставя сред резервите жадния за изява Божидар Краев. Силите стават неравни към края на първата част, когато за два жълти картона само за 4 минути е изгонен халфът на Черно море Стенио. Левски установява траен превес, но повежда в резултата чак в 72-ата минута с гол на Антонио Аниете след меле в наказателното поле. Тогава треньорът на моряците изиграва двата си офанзивни коза, които до онзи момент стоят на пейката – влизат Георги Божилов, а после и Иван Коконов. На ход е Стоев, който решава да затвори играта и вади най-острия си играч Аниете. Изглежда логично, но се оказва грешка.

Левски вече се вижда победител, когато в добавеното време резервата Божилов подава фантастичен пас с глава към друга резерва – Бакари, който изравнява и праща мача в непредсказуеми продължения пред слисаните погледи на сините фенове, напълнили стадион „Лазур“ в Бургас. Треньорското надлъгване продължава и в тях, а Левски изпитва трудности да пробие добре организираната варненска отбрана. Моряците играят разумно на контри, а миг на гениалност стига за обрат. Минута преди дузпите Матиас Курьор (чиято фамилия на френски означава „бегач”) пробягва с топка в краката си дистанцията до наказателното поле на сините, с финтове „чупи кръстовете” на трима съперници и праща топката покрай вратаря Йоргачевич – 2:1. Във варненския сектор развяват знаме с изрисуван син кораб, който символично потъва. Бесни от глупаво изпуснатия трофей, сините фенове си организират турнир по чупене на седалки, а на пистата Никола Спасов гордо разхожда новия си мундир…

30 май 2015 г., финал

ЧЕРНО МОРЕ – ЛЕВСКИ 2:1 след прод.

„Лазур“, Бургас 13 910

Чанович, Стенио, Паланков, М. Венков, Ж. Атанасов (86 – Г. Божилов), Клок, Бургхарт, Курьор, Бижев (59 – Бакари), С. Ернандес, Райков (76 – Ив. Коконов)

Н. Спасов

Йоргачевич, Прохазка, Б. Стойчев, В. Минев, Белаид (28 – Нину), Бедоя, Вл. Гаджев, Л. Педро (64 – Б. Краев), Домовчийски, Аниете (87 – Ст. Велев), Абди

Ст. Стоев

Голмайстори: 0:1 Аниете 72, 1:1 Бакари 90+2, 2:1 Курьор 119

Съдия: Ивайло Стоянов

Помощници: Иво Колев, Кр. Стоилов

ЖК: Стенио, Клок, Венков, С. Ернандес (Ч); Б. Стойчев, Белаид, Аниете (Л)
ЧК: Стенио (Ч) – 38; В. Минев (Л) – 120+4