През 1993 г. 10 000 пловдивчани щурмуват Благоевград със 133 автобуса и влакова композиция

Любомир СЕРАФИМОВ

Преди 3 десетилетия знаците на съдбата недвусмислено сочат – на 2 юни, в Деня на Ботев, пловдивският Ботев излиза на стадион „Христо Ботев“ във финал за Купата на България срещу ЦСКА. Да добавим, че това се случва точно на рождения ден на предводителя на жълто-черните, най-голямата клубна легенда Динко Дерменджиев. Освен това пловдивските привърженици правят истински десант на благоевградския стадион, за да осигурят домакинска атмосфера на своите. Символиката във футбола е едно, а реалността – съвсем друго…

Чико спокойно може да спори за незавидния приз за най-голям неудачник във финалите за купата. Той е орисан да губи всички финали като футболист и наставник, освен дебютните си.  Дерменджиев печели първия през 1962 г. (б.а. – като вкарва първия гол за 3:0 над Дунав), но претърпява горчиви разочарования в следващите два през 1963 и 1964 г. Предвожда канарчетата при успеха им през 1981 г., но с него те се провалят в решителните дуели през 1984, 1989, 1991 и 1993 г.

При последния случай от грешната страна на барикадата се оказва и друг карък в пловдивския тим. Централният нападател Борис Хвойнев започва сезон 1992/93 г. при червените и взима участие в турнирните им мачове, но след есента се завръща в родния си клуб, с който губи финала с 0:1 точно срещу бившите си съотборници. Същевременно една легенда извървява обратния път – „Гиби шоу“ се мести в Борисовата градина от „Колежа“, а в първия му работен ден на „Армията“ го посреща надпис, утъпкан с крака в дебелия януарски сняг – „Добре дошъл!“.

В онзи сезон в турнира за купата има и още две забележителни събития. До трофея за първи път стига футболист, роден извън днешните предели на родината – в Скопие. Македонският бранител на ЦСКА Бобан Бабунски има свой далечен предшественик в Левски – защитника Амедео Клева, вдигал отличието през 1949 и 1950 г. след епични „трирундови“ битки с армейците, е от италиански произход, но се появява на бял свят в Плевен и дълги години живее в София, преди комунистическата власт да го тикне в затвора за 1530 дни заради „икономически шпионаж“. В надпреварата през 1992/93 г. се ражда и рекордьор по отличия – железният бек на армейците Красимир Безински за шести път печели купата, като първият му триумф е точно десетилетие по-рано.

Денят често не си личи по заранта – шампионът ЦСКА, който рано-рано през сезона, под натиска на клубните привърженици, е сменил старши треньора си Аспарух Никодимов-Паро с Цветан Йончев, изпитва на старта неочаквани трудности срещу второразреден тим – Спартак Пд. Едва 2 минути преди края на първия двубой под тепетата резервата Зарко Мачев възстановява равенството – 1:1, а Цецо се заканва на подопечните си: „Ще има санкции, при нас само при победа няма наказания“. Реванш обаче… няма, защото заради неколкодневния обилен снеговалеж спартаковци не пристигат в столицата и губят служебно с 0:3. Мачев пък се прочува в по-следващ етап на турнира, след като в недоволството си изритва рефер в слабините. И другият финалист – Ботев Пд, бие със служебен резултат заради неявяването на габровския Янтра.

Рефери играят главните роли в повторението на полуфинала от предишния турнир между Левски и Ботев Пд. С любезното съдействие на Костадин Гергинов сините вземат надежден аванс в първия мач – 2:0. В 31-ата минута той свири дузпа за толкова театрално полягане на Георги Донков върху защитника Енгибар Енгибаров, че дори Сектор Б се смее с глас.

За първи път в историята на своето участие в турнира Левски обаче е елиминиран след аванс от 2 чисти гола преди реванша. За този обрат със заслуги е и арбитърът Хугас Месропов – в 9-ата минута вкарва в наказателното поле фаул пред пеналтерията на Даниел Боримиров срещу един от близнаците Добревски – Гено, който сам открива резултата от бялата точка. После Борис Хвойнев и пак Гено Добревски правят 3:0 и сладкото отмъщение на Дерменджиев за унизителното му уволнение на „Герена“ е факт.

За финала новите собственици на канарчетата – „брокерите“ Христо Данов и Христо Александров, организират невиждано дотогава „преселение“. Те осигуряват 133 автобуса и влакова композиция за близо 10 000 пловдивчани, желаещи да видят на живо „сигурната“ победа срещу ЦСКА в Благоевград. 52-рият рожден ден на Чико обаче е помрачен от единствения гол на плеймейкъра в червено Кирил Метков след брилянтен пас на Ивайло Андонов. Голямата жълто-черна кошница остава празна, въпреки че скоро след ранното попадение Енгибаров контузва тежко Искренов, а в края на първата част Цецо Йончев е изпратен на трибуните след протест за неотсъдена очевадна дузпа.

2 юни 1993 г.

Финал за Купата на България

ЦСКА – БОТЕВ ПД           1:0

„Христо Ботев“, Благоевград   18 000

ЦСКА:

Р. Ненов, З. Мачев, Р. Кирилов, М. Радуканов, Б. Бабунски, Ив. Киров, Ан. Нанков (79 – В. Павлов), Б. Искренов (14 – Ст. Драганов), Ив. Андонов, Хр. Коилов, К. Метков

Цв. Йончев

БОТЕВ ПД:

Д. Попов, Енг. Енгибаров, Г. Б. Андонов (78 – Р. Чакъров), Ив. Кочев, З. Раков, Ив. Добревски (78 – М. Бакалов), Яс. Петров, Т. Зайцев, Б. Хвойнев, Цв. Дерменджиев, Г. Добревски

Д. Дерменджиев

Голмайстор: 1:0 Метков 10

Съдия: Димо Момиров (Вн)