Успехът над Франция в София ни отваря пътя към първото участие на световни финали

Историята на българския национален отбор е изпълнена с мачове, които ни носят повод за гордост дори в тежки времена за представителния тим като сегашните. Един от емблематичните ни двубои е победата с 1:0 над Франция на днешния ден преди 60 години на стадион „Васил Левски“. Три десетилетия преди Емил Костадинов да потопи в мъка петлите с гол в последния възможен момент, това прави Христо Илиев – Патрата. Ето как се стига до този български триумф.

Жребият за квалификациите за Мондиал’62 ни поставя в група 2, където съперници са Франция и Финландия. Петлите са актуалната трета сила в света, но борбата в никакъв случай не е предрешена в наша вреда. На 11 октомври 1959 г. те са специални гости на тържествата по повод 50-годишнината на българския футбол, като националите печелят авторитетна победа с 1:0 след попадение на Иван Колев. Освен това самите французи преминават през процес на подмяна. Треньорът Албер Батьо все повече се съсредоточава върху работата си в Реймс, което налага назначаването на селекционен комитет. В него първоначално влизат Жан Готеру, Алексис Тепо и Жорж Верие, но от октомври 1960 г. подбора на играчи се възлага изцяло на Верие. Показателно за хаоса, който е завладял съперника, е фактът, че 40 души получават повиквателна за квалификационните двубои, като 30 от тях влизат в игра. Българският тим изглежда доста по-еднороден, тъй като в хода на квалификациите се разчита на едва 18 футболисти.

Пресявките за първенството в Чили обаче започват с фалстарт – гостуването в Париж е загубено с категоричното 0:3. Това налага организационни промени и селекционерите Стоян Орманджиев и Стефан Божков биват заменени от Георги Пачеджиев–Чугуна и Кръстьо Чакъров. Под тяхно ръководство са записани 2 победи срещу Финландия (2:0 в Хелзинки и 3:1 в София), което означава, че всичко ще се реши в София. Петлите също сломяват съпротивата на Суоми на два пъти, тоест – дори и равенството е напълно достатъчно за тях.

В навечерието на двубоя става ясно, че големите звезди Раймон Копа и Жюст Фонтен отпадат от състава поради контузии, което окончателно убеждава селекционера Верие, че е добре да избере защитен вариант за двубоя. Преди заминаването за София французите провеждат контрола с Жоанвил, която е спечелена с убедителното 5:1. Хеттрик записва Маи Кенан, който 2 години по-късно вече ще е национал на Алжир. Българите също не си губят времето и организират двустранна игра с юношеския национален тим, на когото нанизват 10 гола. Интересно е, че на последната тренировка преди срещата те са наблюдавани от съветските национали, които пътуват за Истанбул за заключителния си квалификационен мач срещу Турция.

Така в неделния следобед на 12 ноември 1961 година препълненият стадион „Васил Левски“ се наслаждава на двубой, който преминава изцяло под диктовката на българите. Още в 9-ата минута мощен удар на Тодор Диев бива избит с мъка от вратаря Пиер Бернар. 2 минути по-късно дори и той е безсилен при шута на Никола Ковачев–Тулата, но гредата се оказва негов верен помощник. До почивката се отчитаме само с един по-сериозен изстрел на Иван Колев, който също не намира целта.

След паузата канонадата пред френската врата продължава, като в паниката си Маи Кенан едва не си отбелязва автогол. Интересно е, че българската преса пропуска един момент от двубоя, върху който французите почти изцяло акцентират при отразяването му. Става въпрос за попадение на изигралия първия и последен свой мач за националния отбор Макс Фюлджензи, което, по тяхно мнение, е отменено несправедливо от съдията Милан Фенцъл. Ако те са недоволни от неговото ръководене до този момент, решението му в самия край направо ги вбесява.

При отсъдено нарушение срещу Иван Колев пред наказателното поле зад топката застава Кирил Ракаров, който е известен с бомбения си удар. След сигнала за изпълнение българинът се засилва, а стената тръгва срещу него. Фенцъл спира играта и разпорежда удара да се повтори. Този път Ракаров прехвърля топката над стената. Тя се оказва в Христо Илиев, който я поема с глава, а след като тя тупка, я праща в мрежата на Бернар. След последния съдийски сигнал френските играчи бурно искат обяснение за случилото се, което налага намеса на милицията, която помага на съдията да се прибере необезпокояван в съблекалнята.

Заключителният акорд се състои на 16 декември на неутрален терен в Милано. Тогава голът на Димитър Якимов се оказва достатъчен, за да може България за първи път в своята история да се класира между най-добрите 16 отбора в света. А французите дори не знаят, че българският кошмар ще ги тормози и в бъдеще.

12 НОЕМВРИ 1961 Г., КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА МОНДИАЛ 1962 Г.

БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ  1:0

„Васил Левски“        55 000

БЪЛГАРИЯ:

Найденов, Ракаров, Димитров, Методиев, Димов, Ковачев, Диев, Илиев, Якимов, Колев, Дебърски

Г. Пачеджиев

ФРАНЦИЯ

Бернар, Вендлинг, Родзиг, Синаковски, Льорон, Ферие, Гийас, Мюлер, Kенан, Фюлджензи, Пейрош

Ж. Верие

Голмайстор: 1:0 Илиев 89

Съдия: Милан Фенцъл (Чехословакия)