Историята на Себастиан Марсет – власт, дрога и пране на пари

Асунсион, Парагвай… Халфът се засили, за да изпълни дузпата. Беше задушно и ясно над стадион „Ерико Галеано“. На трибуните фенове, облечени в жълто и синьо, се изправиха, присвиха очи към слънцето, фокусирайки се върху мъжа с №10 на гърба. Отстрани треньорите се прекръстиха, докато той тичаше към топката.

Името му беше Себастиан Марсет. Беше пристигнал в Депортиво Капиата от нищото. Караше Ламборгини. Имаше квадратна челюст, красив, със златни бижута, Ролекс, татуировки, които се спускат по дясната му ръка.

Марсет беше посредствен играч, с уменията на човек, чиято кариера достигна своя връх в гимназията. Но когато треньорът на Капиата, Хорхе Нунес, го сложи на пейката, играчите веднага го обградиха и му казаха, че Марсет трябва задължително да играе.

„Продължавах да се чудя кой е този човек?“, каза Нунес в интервю.

И ето го Марсет, който нанася удар. Резултатът е 1:1. Датата е 29 май 2021 г., по средата на труден сезон. Победата можеше да бъде началото на обрат.

Тишина падна на стадиона, бързо последвана от стенания. Топката лети метри над горната греда. Дори вратарят не можа да скрие разочарованието си…

През следващите две години всичко щеше се изясни. Оказа се, че Себастиан Марсет е сред най-големите наркотрафиканти в Южна Америка и една от ключовите фигури зад каналите от кокаин, пристигаща в Западна Европа, според латиноамерикански, американски и европейски следователи.

Вместо да се крие от властите, той използва богатството си, за да закупи и спонсорира футболни отбори в Латинска Америка и дори в Европа. Американските и южноамериканските следователи щяха да научат, че той използва тези тимове, за да помогне за изпирането на милиони приходи от наркотици.

По пътя Марсет, който сега е на 33 години, използва властта и богатството си, за да изпълни една детска мечта: да играе футбол.

Тази история за наркоимперията му и неговото донкихотовско търсене на футболна слава се основава на хиляди страници вътрешни документи, предоставени от полицията на Парагвай, Уругвай и Боливия, преписи от подслушване, получени от The Washington Post, стотици текстови съобщения на Марсет, както и интервюта с официални лица на три континента.

Много от длъжностните лица – заедно със сътрудници на Марсет, съотборници, треньори, приятели и бившите съседи в Уругвай, Парагвай и Боливия – говориха при условие за анонимност, страхувайки се за сигурността си.

Одисеята на Марсет граничи с абсурда. Но това е оглушителна аларма за нивото на безнаказаност във връзката между латиноамериканския обществен живот и по-ниските нива на професионалния футбол, което позволява на наркотрафикантите да упражняват огромно влияние и в двата свята. И въпреки всичко, години след мащабното издирване, Марсет остава на свобода.

Неговото изкачване беше светкавично – на 28-годишна възраст, според парагвайско обвинение, Марсет пренасял кокаин и куфари с пари в цяла Южна Америка с флота от частни самолети. До 31 години той е спечелил повече от 1 милиард долара, изчисляват властите. Той поставя печати върху пратките си с наркотици, на които пише неговия псевдоним – „Кралят на Юга“.
Има контакти с депутати и висши чиновници в поне четири държави: къде да се поставят парите в брой, на кого да се плати, как да се скрие кокаинът под опаковки от бисквити или соеви зърна.

Марсет първо играе за Капиата – където се държи, както когато координира доставките на наркотици, представяйки си себе си диригент в полузащитата. Плати 10 000 долара в брой, за да облече фланелката с номер 10, носена от Пеле, Марадона и Меси… Когато прави нарушение и противниковите играчи се търкалят на земята, реферите не смеят да свирят. И Марсет блесва с 100-каратова усмивка.

Възходът му съвпадна с експлозията в трафика на кокаин от Южна Америка към Европа. Той е този, който ще помогне за усъвършенстването на маршрута от уругвайските пристанища до Белгия, Нидерландия и Германия, твърдят следователите, изграждайки връзки със съществуващи картели по света.

Изграждането на тази империя и изпирането на приходите от нея води Марсет до контакт с някои от най-могъщите политици на континента. Той взе назаем самолета на парагвайски сенатор, беше заловен в трафик на наркотици с чичото на парагвайски президент и един от адвокатите му осигури срещи с висши уругвайски служители, за да уреди освобождаването му от затвора. Някои от най-ценните му връзки обаче бяха в професионалния футбол.

Връзката между трафика на наркотици и футбола е почти толкова стара, колкото войната срещу наркокартелите в САЩ. Парите, изразходвани за спорта, са непроследими в голяма част от Латинска Америка. Договори на играчи, трансферни такси, постъпления от билети, продажби на стоки – почти всичко може да бъде подправено, според експерти, така че парите от кокаин, използвани за финансиране на отбор, магически се превръщат във футболни – и следователно чисти – печалби.

„Легитимирането на незаконни средства беше направено чрез спорт“, пише парагвайската прокуратура във вътрешно разследване на Марсет от 500 страници, получено от The Post.

Беше повече от това. Футболът в Латинска Америка е основата на властта и политиката. За един наркобос управлението на футболен отбор, дори и в по-ниска лига, превръща престъпната власт в обществена власт.

През 80-те години на миналия век Пабло Ескобар, колумбийският наркобос, финансира родния си футболен клуб Атлетико Насионал, превръщайки го в един от най-добрите отбори в Латинска Америка. Когато беше задържан през 1991 г., той докара със самолет известни футболисти, за да играят на футболното игрище на затвора.

В началото на новия век Тирсо Мартинес, съдружник на мексиканския наркотрафикант Хоакин „Ел Чапо“ Гузман, похарчи милионите, които спечели, пренасяйки наркотици, за да закупи няколко мексикански футболни отбора. Псевдонимът на Мартинес беше разкрит, след като той беше арестуван и екстрадиран в Съединените щати през 2015 г.: El Futbolista.

Но Марсет е първият голям наркотрафикант, който използва статуса и богатството си не само за да финансира професионални футболни отбори, но и да играе в тях. Някои от мачовете се провеждаха само на километри от мястото, където той беше заровил телата на своите врагове. В зависимост от това на кого вярвате, спортната му кариера е била или сложна стратегия за прикриване на самоличността му, или опит за изпълнение на нереализирана мечта.

„Той винаги е искал да бъде футболист“, казва адвокатът на Марсет Сантяго Мораторио.

бТВ, сн. washingtonpost.com