Задачите пред Желко Копич остават много и са все трудни

Янаки ДИМИТРОВ

Ботев Пловдив започна сезона с голям ентусиазъм. С подсигурен сериозен бюджет и амбиции на ръководство, треньорски щаб и фенове за атака на групите на Лигата на конференциите и надграждане на представянето във вътрешната сцена. След завоюваното трето място през 2021/22 наставникът Азрудин Валентич си постави за цел нови медали от шампионата, при това в комплект с Купата на България. Приказките са едно, а реалностите съвсем други. Селекцията закъсня, заместник на Тодор Неделев така и не бе осигурен и белите започнаха. Жълто-черните бяха приземени още на първото стъпало на континенталната сцена от кипърския АПОЕЛ, а у нас потеглиха с 4 поредни загуби, в които отборът съумя да вкара едва 2 попадения. Сладките думи на Валентич не топлеха никой и любимецът на собственика трябваше да сдаде поста. Той обаче остана на работа в клуба и практически бе повишен?! Да се оправя с тежкото наследство бе привикан хърватинът Желко Копич. Бившият треньор на Хайдук запретна ръкави, но досега не успява да отлепи ютията от дъното. След 6 мача под негово ръководство жълто-черните са минали едва една позиция напред – от последната 16-а на предпоследната 15-а. Победите при него са две, равенството е едно, а пораженията 3, с които вече станаха общо седем.

Защитата е все

така пропусклива

– инкасирани са 18 попадения, вкарани са 13 гола. Всъщност головата разлика е почти идентична след 10 изиграни мача с тази от есента на 2020 година. Тогава тя бе 14-18, Ботев вървеше лошо, макар че бе малко по-нагоре в класирането, но нещата в края на полусезона си бяха на изпадане. Такива, каквито са и в момента.

Подобрение при Копич засега има само в нападение. За това спомогна и привлеченият Елвис Ману, познат у нас от престоя му в Лудогорец. Покрай него избухна Антоан Бароан – младият французин, който на няколко пъти бе ваден от състава от Азрудин Валентич, в началото на този сезон бе с единия крак извън клуба. Желко обаче го реабилитира, а таранът му се отблагодари. През миналата кампания 21-годишният централен нападател имаше едва 5 попадения в 27 шампионатни мача. През настоящата е бил на терена в 9 срещи, като има на сметката си 9 гола. В момента бележи по веднъж на средно 94 минути, а при Валентич му бяха необходими 307 минути да се разпише, при това имаше зад гърба си подавач като Тодор Неделев.

Представянето на Бароан обаче е

единственият

светъл лъч

Копич трябва да намери начин светкавично да заздрави представянето в дефанзивен план, в противен случай мъките за Ботев ще продължат. Триото централни защитници е същото като миналия сезон – Генев, Супрайен и Пунчец. Головете обаче валят в мрежата на жълто-черните. Дори последният Спартак Варна вкара 3 и точно срещу Ботев записа първата си победа. Десният халф-бек Рой Херман е силен в предни позиции, но се пропуква отзад. Мястото на Брахими пък определено не е на другия фланг. Той е типично крило или втори нападател, но няма нищо общо с играта в отбрана. Затова и се стига до комични ситуация в защита от неговата зона. Това не са единствените проблеми. В отсъствието на Тодор Неделев „вся и всьо“ в отбора трябваше да бъде Емануел Току. Цяло лято обаче главата на халфа бе замътена от трансфери. В последния момент той не бе пуснат в друг клуб – имаше предложения от Белгия и Турция. И сега на всичкото отгоре в състава има и сърдит водещ играч.

Паузата е добре дошла за Копич, който да работи за подобряване на детайлите. Лошото е, че програмата не е с него. След нея в Коматево пристига непредвидимият Славия, а след това идва гостуване на Левски и домакинство на ЦСКА, като между сблъсъците със сини и червени има поносим мач с Пирин. Ако обаче Ботев остане капо от срещите със столичани, то обитаването на дъното ще стане навик. А той трудно се преодолява.