Ерик УИНАЛДА
The Guardian
Вкусът на Мондиал 2022 е много различен. Изкушавам се да го нарека „Красивото разсейване“. Аржентина се фокусира само върху Лионел Меси и след това забравя как да играе футбол без него. Германия се опита да направи изявление точно преди мача с Япония, а след това загуби. Такъв бе случаят и с Иран, които се занимаваха с много политически въпроси, Англия надуши кръв и ги унищожи с 6:2. Катар е домакин на турнира, въпреки че не е достатъчно добър отбор, за да играе в него.
Във вторник САЩ няма право да участва в отвличането на вниманието. Предстои решителен сблъсък с Иран, а политическите отношения между двете страни от десетилетия са обтегнати. Янките трябва да спечелят на всяка цена, ако искат да продължат напред. Ако трябва да сте
фокусирани изцяло
върху дадена цел
то е забранено да се разсейвате с други неща. За американците е твърде важно да не го правят, защото Иран е готов да се възползва. В края на миналия век селекционерът на персийците Карлош Кейрош бе нает от Футболната федерация на САЩ, за да направи план за развитие на играта в страната. Така че той много добре познава янките.
Имам над 100 мача за националния отбор, а на Мондиал 1998 играхме с Иран. Беше направено истинско събитие от политическа гледна точка. Това обаче не ни засегна. Приехме го като възможност да покажем как този спорт може да обединява хората. Разбира се, бяхме наясно с кризата и чувствата, които двете страни изпитваха една към друга. Но това не беше нашият фокус.
Днес ситуацията за САЩ е ясна – победа или всички се прибират у дома. Проблемът е, че американският спорт е изграден около безкрайните втори шансове. Около възнаграждаването на провала. В местното първенство няма изпадащи отбори. Няма собственици, които са усетили жилото на неадекватен отбор и по този начин това да се отрази негативно на бизнеса им. В американския спорт не е проблем да останеш последен. А това се отразява по много лош начин на националния отбор. Защото, когато САЩ играе футбол, не знае как да побеждава. В страната просто не са свикнали, че трябва да печелят. И в крайна сметка си получаваме заслуженото – две равенства от два мача. Много от играчите на янките са част от големи първенства с изпадания и промоции, но тази култура все още прониква във футбола в страната.
Предстоящият сблъсък до голяма степен ще се сведе до това кой
има повече гордост
САЩ или Иран? Азиатската страна е в смут, основан отчасти на представите за мъжественост. Всички сме виждали конгреса на Иран да скандира „Смърт за Америка“. Разбира се, системата от вярвания, които се превръщат в омраза, нямат работа на футболния терен. Победа за която и да е страна обаче ще представлява господство. Защото най-вече в очите на персийците това е битка кой е по-голям мачо.
Иран няма какво да губи. А САЩ много. МЛС се разрасна от никаква лига до такава, която може да се похвали с клуб, който се оценява на 900 млн. долара. Бяха похарчени милиарди, за да стане страната футболна нация. Най-важното е американците преди този мач е разберат, че няма да има утре. Всеки двубой може да бъде пиесата, която да развали деня ти или да го направи страхотен. Янките току-що изиграха Трите лъва. Сега е техен ред да бъдат лъвове и най-после да бъдат достатъчно смели и настойчиви за победата.