Любомир ИЗОВ
В югозападната част на Брюксел се намира домът на белгийската футболна аристокрация – стадион „Лото Парк“. Андерлехт има 34 титли, девет купи и пет европейски трофея. Тимът носи лилаво – цвета на белгийската монархия, и до миналия сезон неизменно завършваше в Топ 6 всеки сезон след Втората световна война.
Точно от другата страна на канала, в ъгъла на живописен парк се намира стадион в рязък контраст – „Стад Жозеф Мериен“, дом на Роял Унион Сен Жилоа. Това е място, което лесно можете да пропуснете от улицата. Вътре е реликва от отминала епоха, където откритите тераси са разбити от тревисти могили, а в есенни дни няколкото пластмасови седалки са пълни с листа, паднали от околните гори.
Старото съоръжение побира малко над 9000 души, а напоследък Сен Жилоа продава всеки билет. През миналата кампания те най-накрая се върнаха в белгийския елит за първи път от 48 години. А сега са начело в Юпилер лига и имат 9 точки повече от Антверп и Брюж (б.р. – днес гостуват именно на Брюж), а съседите Андерлехт са на цели 11 пункта зад тях. Феновете на Роял Унион са озадачени и
им се струва,
че бълнуват
Все още има време до края на първенството, но това може да е сезон с размерите на шампионската титла на Лестър.
На 18 май 2018-а клубът беше закупен от Тони Блум – собственик на английския Брайтън, и неговия бизнес партньор Алекс Муцио. В много отношения това беше брак по сметка – те търсеха европейски клуб, който да е сравнително евтин, с потенциал за растеж, приемлива база от фенове и най-важното – да се продава. Последното изключи по-голямата част от Европа, както и техните високи амбиции. „Една от причините да не купим отбор от Франция, Италия или Испания беше, защото искахме да спечелим. Не ставаше дума само за пари, трябваше да е и забавно“, признава Муцио.
И в крайна сметка те се натъкнаха на малък втородивизионен отбор в интелигентен квартал на Брюксел, чийто германски собственик беше готов да продава, а феновете бяха развълнувани от нещо ново. Сен Жилоа имаше богата история с 11 титли в лигата – на трето място във вечната ранглиста. Но последният им триумф дойде през 1935-а, а последният половин век бе прекаран в долните лиги. „Това беше шанс да възкресим нещо голямо“, споделя Муцио.
За разлика от Брайтън мажоритарният акционер Блум остави на 38-годишния Муцио да дърпа конците. Те инжектираха средства и подобриха тренировъчната база, но това не бяха преобразуващи пари и признават, че са допуснали някои грешки. За известно време успехът им убягваше. Футболът във второто ниво на белгийската пирамида не е доходоносно начинание – изразходваните пари са загубени пари и всеки изминал сезон без промоция беше болезнен удар.
Набирането беше ключово. От втори опит Муцио намери правилния спортен директор в Северна Ирландия – Крис О‘Лафлин (44), чието еклектично CV включваше престой в ДР Конго и мениджмънт на белгийския Ст. Трюйден. Той също така назначи главен изпълнителен директор от Белгия – Филип Борманс (35). Младото лидерско трио се придържа към набор от основни принципи, които постепенно дадоха плодове.
Основният сред тях беше щателна
трансферна политика,
ръководена от данни
и запечатана от дълбоки доклади за характера на играта, за да се идентифицират личности, които отговарят на принципите на клуба. Всяко подписване обикновено е 10-месечен процес, а тримата вече работят по трансферите за предстоящото лято, независимо дали отборът ще вземе титлата и ще играе в Шампионската лига. Последното би умножило приходите по пет. „Претърсвали сме социалните мрежи за дадени футболисти. Вземали сме препоръки от бивши треньори и съотборници. Звучи странно, но просто искахме да сме сигурни, че привличаме добри момчета“, признава Муцио.
Новите попълнения идваха от далеч. Част от тях бяха група наемници, търсещи ново начало, и се асоциираха с визията на клуба. Капитанът Теди Теума е национал на Малта, който е прекарал по-голямата част от кариерата си във френския аматьорски футбол. Десният бек Барт Ньовкоп е рядко изключение – бе взет от нидерландския гранд Фейенорд.
След това идва звездният нападател Данте Ванзейр, който е младежки продукт на един от най-големите белгийски клубове Генк, търсещ игрово време. 23-годишният футболист има 13 гола през сезона и през ноември дори дебютира за националния отбор на червените дяволи.
Скаутингът се фокусира върху недооценените ъгли на европейската игра, особено по-ниските лиги, където Муцио вярва, че
има известен снобизъм
от който да се възползва. Защитникът Крис Бърджис е един от тримата англичани в Сен Жилоа. Когато договорът му с Портсмът изтече, Роял Унион го набеляза заради неговото физическо присъствие и способност да борави добре с топката. А това отговаря на стила на игра на отбора. Матю Соринола пък бе взет от МК Донс. Марсел Люис е юноша на Челси, който така и не записа мач за сините. А германското острие Дениз Ундав, който е лидер при голмайсторите в първенството с 18 попадения, бе привлечен от третодивизионния Мепен.
По време на разцвета си през 20-те години на миналия век феновете на Сен Жилоа се подиграваха на Андерлехт, наричайки съседите си „асансьорен клуб“, тъй като те постоянно отпадаха от елита, след което се връщаха отново. Но Роял Унион падна толкова надолу в шахтата, че дори не си заслужаваше присмех. Сега малкият клуб отвъд канала пак е актуален. Националният вестник наскоро изброи трите най-готини неща в Белгия: „Тесла (производител на електромобили), Биткоин и Сен Жилоа“.
Муцио вече усеща този шум и винаги носи цветовете на клуба с гордост. Каквото и да се случи до края на сезона, Сен Жилоа несъмнено отново е сила в белгийския футбол. Толкова дълго „Стад Жозеф Мериен“ беше паметник на минали слави. Сега е настоящето, а бъдещето изглежда светло. Така че когато ви питат има ли белгийската лига изненадващ и неизвестен лидер, отговаряйте: „Изненадващ – да. Неизвестен – в никакъв случай“.