Явор ПИРГОВ

„Очаквам този мач с нетърпение, няма как да съм безразличен към него. Надявам се на първо място да видим добра игра и от двата отбора“, с тези думи преди няколко дни оперативният директор на ФК ЦСКА 1948 София Стойчо Младенов наруши обета за мълчание, който бе дал в последните два месеца. След това в интервюто си пред БНТ обясни за новата вълна млади треньори, говори за това дали евротурнирите са постижима цел за клуба, домакинстващ в Бистрица, хвърли едно-две клишета по темата колко хубаво е да има интрига в шампионата и титлата да се решава в последните кръгове… И нито дума за онова прословуто обединение, което си постави за цел, когато бе назначен на длъжността с гръмкото име – оперативен директор.

Фразите „обединение“ и „единен ЦСКА“ сякаш се превърнаха в табу, а изваждането им от речника на Младенов показва само, че негласно признава провала си в подобна мисия. И няма как да е иначе, след като на единия стадион идват 10 000 зрители, а на другия – сто. За какво обединение, по дяволите, става дума? Реално погледнато, в обединителската си мисия той постигна същия резултат, както в последните си треньорски престоя в ЦСКА, при които тръгваше с голяма кошница, фанфари, закани и обещания, а завършваше с фиаско. И тогава за неуспехите си Екзекутора на Ливърпул бе готов да обвини всички и всичко, включително някоя задруга на тибетски монаси.

В тази връзка много любопитен момент е какъв е бил отчетът на Стойчо Младенов след тези 8 месеца на поста оперативен директор. Да, позицията звучи много помпозно, но бърза справка в учебниците по структуриране на бизнеса и мениджмънта показва, че оперативният началник е втори в йерархията и е длъжен да се отчита пред изпълнителния, който е на върха на пирамидата точно под собственика.

Чистата математика показва, че свършеното е с отрицателен знак, тъй като феновете продължават да са константа и се познават поименно, като спокойно могат да се съберат да отпразнуват рождения ден на всеки един от тях. Техният брой е толкова рехав, че дори не отговаря на критериите за групово скандиране. Младенов не успя да се възползва от бойкота на сектор Г и нито един от червените запалянковци не го последва в Бистрица. Тодор Янчев не влиза в тази бройка, тъй като верността му към Младенов е пословична и в случая става въпрос за възможност за професионално развитие. Още по-категоричното доказателство за провала е, че от клуба си тръгнаха тези, които бяха сочени за пример в евентуална обединителна кауза – Любослав Пенев, Методи Томанов, Ради Здравков…

Недопустимо бе, че Младенов не отиде да се поклони и да изпрати в последния му път великия Петър Жеков. Отсъствието на Стойчо от погребението на Вълшебния стрелец доказва само едно – той никога ни най-малко е вярвал в начинанието, което прокламираше. Силните и прочувствени думи, които са негов патент и неговата най-голяма сила, влязоха в употреба точно там, където той искаше – да си намери работодател със солидни възможности. Всъщност провалът на оперативния директор ще лъсне в най-голяма степен само след няколко дни…