В последните седмици, когато малко въпросителни останаха за падане в българския клубен футбол и почти всички са изключили от скорост, Ботев Пловдив си доставя удоволствие с цели камиони. Канарчетата са извън всеобщата апатия и само могат да съжаляват, че сезона е към края си. Този формат на първенството и изобщо календара изглежда не е писан за клуба от „Колежа“. В края на миналата година тимът на Душан Керкез тъкмо бе напипал правилната центровка и двигателя работеше тихо, икономично, но мощно, бе натиснат бутон „пауза“. Тъкмо се поразтанцуваха и музиката спря.

Голямата почивка се отрази крайно негативно на Ботев Пловдив и в началото на 2024 година тимът така и не успяваше да се събере, казано на жаргон. Добре е хората в клуба да си направят изводи и да си направят кондиционни планове съобразно календара. Ако сега бе да речем 10-и кръг при вариант пролет-есен, канарчетата сигурно нямаше да изпуснат пара и щяха да са в челната тройка.

Погледнато геополитически, в клуба трябва освен да пипнат тези настройки, да връчат на треньора свобода да си развие отбора по негова рецепта. Ясно е, че това пожелание е с ниска степен на сбъдваемост, защото трансфертата политика е някак странна с постоянното наемане, преотстъпване и всякакви сделки без видима логика. Силният пролетен финал трябва да прехвърлят малко акции с право на глас към треньора, а не многото директори да му представят новите попълнения като вече свършен факт. Независимо дали Ботев Пловдив ще спечели или не купата, дали ще финишира на седмото място и след това вече да се сбори на баража за европейска квота, в клуба трябва задължително да си зададат като константа сегашното състояние на клуба и отбора като минимум.

Двата спечелени мача с ЦСКА не са фойерверк, тимът израства тактически, стои солидно и изглежда разпознаваем като футбол. Редно е да се погледне в дълбочина и да се мисли за опции, при които водеща роля няма да изпълнява Ивелин Попов. Канарчетата винаги са имали своите герои, но това понякога им прави лоша услуга чисто спортно-технически. В моменти от играта като че ли останалите 9 полеви играчи знаят, че лидерът и най-добър играч все ще измисли нещо. Което в много случаи се случва, но пък в големите моменти понякога всичко се счупва заради прекомерните очаквания към един футболист със статут не на звезда, а „на голямата звезда на отбора“. Това словосъчетание като че ли е измислено за Ботев Пловдив и то е от много години. Сега Попето ще е център на внимание около финала с Лудогорец и до края в Първа лига, но треньорът трабва добре да дозира отоворностите, с които ще го натоварва.

Това обаче е поглед в средващите седмици. А в предстоящите Ботев ще продължи да бъде обект на завист заради изживяването с резултатите, дошли с хубав футбол и пълния стадион. Футболната романтика през тази пролет сега си има цветове и те са жълто и черно.