Желю СТАНКОВ

Срещата на клубовете в БФС, обявена като безпрецедентна, се оказа, че не е чак толкова безпрецедентна. Вече ще гледаме в една посока, вече няма да си говорим през медиите и аудиторията да повярва, че нещо в българския футбол ще се случва в положителна посока. Много хубаво, че си казваме болежките в очите, ама нали все пак в един цирк играем и си знаем номерата. И така нататък в този оптимистичен стил.

И много бързо, още на стълбите пред сградата на БФС се оказа, че ще забравим това уж значимо събиране на голяма част от клубовете. Само за протокола – от водещите клубове или по-точно от челниците, единственият собственик бе този на Левски Наско Сираков. Другите бяха представени от изпълнителни или технически директори. И именно от Левски, посредством втория човек Даниел Боримиров, ни съобщиха на практика, че нищо или почти нищо в българския футбол няма да се промени. Или поне няма да е в очакваните темпове, или няма да е скоро. А вероятно и двете.

От „Герена“ очаквали удари под кръста. Само след секунда се оказа, че те вече са започнали. Е, как чакаш влак, който вече е пристигнал?! Боримиров имал информация, че някои клубове са били стимулирани, за да играят по-така срещу Левски. На първо четене се сещаме по-скоро за обратния процес и в радара излизат Монтана и Арда, но нека не издребняваме в още подробности. Бодряшката усмивка и позитивното излъчване на изпълнителния директор на Левски бяха в разрез с думите му и в пълен противовес на случилото се вътре в заседателната зала минути преди това, където Боримиров бе седнал до представителя на Лудогорец и създаде впечатление за топли и коректни отношения. Така нареченият феърплей винаги е с пожелателен характер и винаги бива нарушаван.

Аудиторията сама трябваше да се сети, тоест да си припомни, че Лудогорец е основният преследвач на сините и от Разград биха имали интерес да стимулират съперниците на сините. Което, както не е един и два пъти е отбелязвано, не е незаконно. Боримиров явно се опитва да направи шампионската титла на Левски по-сладка, видите ли – ние вървим по най-трънливия път, пречат ни, сами сме срещу всички и разни такива. Но смешното бе в изречението – ние винаги сме играли честно, ние сме олицетворение на думата феърплей. Добре, може и да е така, но онзи мач в Разград с децата на Топузаков преди няколко години няма как да бъде изтрит и забравен. Предстоят пет мача между Левски и Лудогорец от февруари нататък и нямаше нужда още отсега да има противопоставяне извън терена от единия от съперниците. Петобоят ще е интересен и както се казва – нека побеждава по-добрият отбор.