Явор ПИРГОВ

Промяна! Това е най-актуалната дума в българския футбол напоследък. Дори Борислав Михайлов започна да я използва, като манекенка цитат на Пауло Куелю. А от неговите уста тя звучи като модерна чуждица, чието значение му е леко непонятно, а в следващите години той дори може да влезе в учебниците по български език като пример за оксиморон. И това ще е по-добрият вариант, защото в противен случай ще трябва студентите да го изучават като индивид страдащ от ярко изразено раздвоение на личността. От една страна си писа отлична оценка за свършеното до момента, а от друга обеща коренна промяна. Ходи, разбери за какво иде реч. В същия тон са изказванията и на Емил Костадинов от последните две години, който обяви, че програмата на БФС е изпълнена не на 100, а дори на 120 процента, но те имали още хубави идеи и било крайно време да ги реализират. Това вече е плашещо. За останалите, разбира се. За такива като Германия, Белгия, Холандия, Франция. Очаква се в следващите месеци, когато в Централата ни преизпълнят плана с 200 процента бързо да отвеем конкуренцията и изведнъж да спрем да падаме от Литва, а да оглавим ранглистата на ФИФА. А дано, ама надали. Или както гласи една вечна реплика от филм: „Баща ми ще ми купи колело… Друг път“. Оказа се, че за Михайлов и сие думата промяна наистина е заучена, лишена от смисъл и абсолютно непонятна, а те могат да я обяснят със същия успех, както и взаимодействието на спина и орбитата на ядрените частици, т.е. не могат. А още по-невероятно е да я приложат. И поредното доказателство се вижда от действията им след Конгреса. Вече близо седмица новите-стари и още по-стари шефове на футболния съюз не могат да подготвят едни документи, за да впишат новия Изпълком, който е стария, но със съвсем леки, козметични промени. Всъщност от стария ръководен орган бе изваден бунтарят Петър Величков и неотговарящият вече на възрастовите критерии Венци Стефанов, на чието място обаче бе избран член със същия профил, но с нетолкова богат набор от остроумия. А реално босът на Славия е единственият, който претърпя метаморфоза и вече вярва, че с „Мапуку, Папуку и Бамбуку“ нещата ще се получат. Иначе в БФС всичко си е постарому. От изпълнителния директор до наемателя на ресторанта и бара на Националната база. За тях перфектните времена ще настъпят, когато играчите са повече от феновете на трибуните и дори при прибиране към съблекалните футболистите ще освиркват запалянковците, а не обратното.

И понеже всички знаем откъде се вмирисва рибата, то как да очакваме промяна надолу по веригата. Подобна е и ституацията в Пирин и Берое. В Благоевград и Стара Загора под угроза е самата игра заради Уорън Фийни и Петър Колев. Единият всячески се опитва да превърне орлетата в Макълсфийлд от 70-те години. За него най-големият проблем е Брекзит, който е причина да не доведе вратар от Острова. Ще каже човек, че Пикфорд е събрал багажа, но бюрокрацията му пречи да заиграе на „Христо Ботев“. Северноирландецът обаче си има и роден еквивалент. „Българският Фийни“ Петър Колев продължава да не намира отговор защо играчите на Берое трябвало да действат по крилата, но се сбутвали в центъра, а още по-странно му е, че им се схващали краката. Истината е, че за тези неща отговаря треньора, а без качествен специалист, колкото и да искаш промяна, тя няма как да дойде. И ще бъде като с колелото от баща ми… друг път.