Когато „Герена“ се напълни за мача с Лудогорец, футболистите ще бъдат по-различни от досега, заяви известният специалист

Известният психолог Тодор Тодоров заедно с екипа си от компанията му „Асес“ започна работа в Левски. Той говори пред журналиста Дани Йорданов в ютуб канала на консултантската фирма за първите дни на „Герена“, проблемите в клуба и начина на работа с играчите.

Г-н Тодоров, започнахте работа в Левски в ролята на спортен психолог.
– Екипът на „Асес“ обслужва Левски, а не съм само аз. Нека да е ясно това нещо, защото става въпрос за екипна работа. Един човек няма как да се справи с тази задача, която касае цял спортен клуб. Много хора си мислят, че когато в даден отбор има спортен психолог, той просто стои и си говори със състезателите. Работата ни не е само това.

Каква е точно тази работа?
– Много е подценявана, защото някои ръководители смятат, че работата на психолога е

просто да си
поговори
с някого

Но под това стои страшно много труд, за да знае какво, как и каква е целта. Не е да седнеш да пийнеш по едно кафе и нещата да станат от само себе си. Не това е работата на спортния психолог.

За какво точно е науката спортна психология?
– Това е този дял на психологията, който обслужва хората, ангажирани в спорта. Казвам го точно така, защото работата не е насочена само към самите спортисти, а целия екип, който е отговорен за тяхното представяне – треньорски екип, медицински щаб и т.н. Винаги давам като пример Испания, която в това отношение е на светлинни години пред нас. Във всеки спортен клуб има департамент по психология. Това е отдел от психолози, които работят със спортистите от най-ранна детска възраст до първите отбори. В спорта е малко като в киното. Хората виждат как играят актьорите, но не знаете колко души стоят зад дадения филм. Спортистът е лицето, което влага най-много старание и мотивация, но зад него има много хора, които са много важни в целия процес.

Има ли други отбори в България, които да разчитат на спортни психолози?

– Доколкото знам, има. Вече нямам яснота какво и как точно се прави. С нашият екип осем години осигурявахме спортно-психологическата дейност в Лудогорец. Също така и две години в баскетболния Левски Лукойл, а също така и с други спортисти по тяхно индивидуално желание. Първо искам да уточня, че по медиите излезе, че съм криминалист, а аз не съм. Това е юридическа дисциплина, а не психологическа. Реално вече десет години с екипа работим в тази насока. Не е много известно поради различни причини. Клубовете, с които сме работили ревниво държат това да си

остане
в тайна

Трябва да се знае, че психолозите в един отбор не взимат решения – кой да играе или кой не. Това си е задача на треньорските щабове. Работата ни е да дадем коректна и адекватна информация по отношение на състоянието на различните играчи, когато се вижда, че някой не е достатъчно мотивиран, не се влага в тренировките или има някакъв проблем в комуникацията. Първо е много важно да се направи точна диагностика на целия отбор, защото се виждат неща, върху които да се работи за отстранявянето им. Важна е добрата връзка и комуникация между нашия екип и треньорския щаб. Имал съм случаи, когато на някои наставници им обясняваш дадени неща, напъваш се, даваш им насоки и накря ти отговарят, че не разбират нищо и това не е начинът им на работа. Просто са застинали в миналото.

За колко време може да има резултати от съвместната ви работа с Левски?

– Това е процес на надграждане. Не стават чудеса и то веднага. Трябва целенасочена и поетапна работа. Естествено, че по-добре и по-бързо се получават нещата, когато работиш със спортисти, които искат това, защото има и такива, на които не им се занимава. Мързеливи хора по отношение на грижата към себе си има навсякъде, а не само в спорта. Това е процес, който отнема време и невинаги се получава, защото насила може само да вземеш, а не да дадеш.

В Левски какви са проблемите към настоящия момент?

– Това, което мога да кажа е, че те не са непреодолими. Въпрос на време и търпение. Като фен на Левски знам колко могат да бъдат нетърпеливи феновете. Няма да забравя прословутия мач с Антверпен, след който щях да си счупя телевизора. Много е важно да има търпение, защото отборът е млад и се изгражда тепърва. Въпрос е на напасване и намиране на точния пулс. Знам колко искат отбора да се стане шампион още тази година, но разумното е да се прояви търпение, защото има още неща, които трябва да се подобрят, а това не става с щракане на пръстите. Бих бил щастлив, ако тази година Левски е в борбата за първото място до края, без значение дали ще се спечели. Естествено, че искам това да се случи, но е по-важно да се види, че в тези млади момчета има хъс и мотивация да водят битката до края. Вече за по-смели амбиции – догодина. Тук разсъждавам като фен.

Мустафа Сангаре играе с маска, въпреки че здравословният му проблем е решен. Ще работите ли в посока за махнето й?

– Това не го решава психолога. Ако е по медициснки причини, няма какво да се коментира. Като фен мога да кажа, че ако Сангаре продължава да бележи и помага на отбора, изобщо не ме интересува, че е с маска. Бих препоръчал привържениците да гледат как даден футболист се справя със задачите си на терена, отколкото с какво е облечен и т.н. Петър Чех години наред пазеше с каска.

Футболистите на Левски често имат проблем срещу Лудогорец на „Герена“, когато трибуните са пълни и феновете очакват победа. Как може да се преодолее т.нар. наливане на олово в краката?

– Когато си футболист на Левски трябва да знаеш, че към теб има големи очаквания. Ако човек не може да се справи с това, мястото му не е на „Герена“. Според мен силата на Лудогорец през последните години бе в цялостната организация. Не съм работил преди това на „Герена“ и не е коректно да го коментирам. Мисля си, че тази година, когато стадион „Георги Аспарухов“ се напълни за мача с Лудогорец футболистите на Левски ще бъдат по-различни от това, което е било досега. Каквото зависи от екипа ни, ще го направим в тази насока.

Давате ли съвети на треньорския щаб даден играч да участва повече в някой мач и обратното?

– Ако някой психолог се изкуши да дава мнение на треньора кой играч да играе – приключил е. Тогава излизаш от експертната роля и влизаш във фенството. В България има 6 милиона треньори. Нямам представа от тренировките по футбол и при разговорите с играчите постоянно им обясняваме, че им помагаме като хора и личности, а направят ли го – ще станат по-добри футболисти. Човек става по-успешен в работата си, когато се развива.

Ще работите ли с чужденците, за да ги адаптирате към това, което означава Левски за феновете?

– Когато в един отбор са повече чужденците, тогава по-скоро адаптираш българите към тях. Мултикултурна ли е средата, комуникацията се изгражда по-дълго време. Когато клубът има ценности, цели и амбиции, всички трябва да се придържат към тях. При даден играч може да стане веднага, но при друг да е по-бавен този процес.

Играчите на Левски имат ли вече доверие към екипа ви?

– Много е кратко времето за изграждане на такова отношение. Немалка част от играчите имат респект и уважение, особено тези, които ме познават. Това е двустранен процес, не ти го подарява никой и е нужно време.

––

Фен е на сините от 1983 година

Тодор Тодоров сподели и откога е фен на Левски и какво го е запалило по сините.
„Станах фен на Левски през 1983 година. Гледах победа на Левски с 3:0 над ЦСКА. Тогава в отбора имаше стари кучета като Руси Гочев, Мишо Вълчев, Петър Петров, Пламен Николов и Пламен Цветков, но и млади играчи в лицето на Наско Сираков, Боби Михайлов, Божидар Искренов, Ники Илиев и т.н. Станах фен не заради победата, защото играеха страхотно. Гиби ги развинти по крилото. Тогава Левски не стана шампион, а на следващата. А и синьото ми харесва повече от червеното, шегувам се. Като студент бях приятел с болен левскар, който в стаята си беше написал: „Левски не е отбор, а религия“. Това много ми хареса“, заяви Тодоров. „В рода ми много хора са цесекари, а и имам приятели от ЦСКА. Всичко е хубаво да бъде в рамките на нормалното. Фенството не е това, което виждаме с боевете. Това е проява на отчайващ примитивизъм. Пивържениците трябва да са на стадиона и да подкрепят отбора“, добави още той.