В последния ден на трансферния прозорец у нас за съжаление можем само с умиление да си спомняме за гръмките продажби, които клубовете ни осъществяваха в миналото. Еталон за това винаги ще бъде преминаването на Христо Стоичков от ЦСКА в Барселона през 1990 година. Малцина обаче са чували за първият голям футболен трансфер на български футболист в голям европейски отбор. Първенеца на българските футболни трансфери в чужбина се нарича Михаил Лозанов-Танка. Той е един от най- обичаните футболисти на Левски и националния отбор през 30-те години на XXв.

Танка преминава от Левски в германският гранд Байерн Мюнхен и дори стига до там да носи капитанската лента на немският гранд. Централният нападател на сините получава прякора си заради физическата си мощ и топовният си шут.

Роденият в Перник през 1911г. футболист започва кариерата си в Левски едва на деветнайсет години и е в основата на първата шампионска титла на отбора спечелена през 1933г. Четири години по- късно, вече е капитан на “Левски” и става за втори път шампион на странат. Със синият екип отбелязва 43 гола в 79 мача.

Първият трансфер на Лозанов е в чехословашкия отбор Моравска Славия, където играе за кратко през 1935г. По това време футболните трансфери не се изразяват в прехвърляне на огромни суми пари от единият отбор в другия, а се осъществява по желание на футболиста. След кратък гурбет в Чехословакия Михаил Лозанов се връща отново в Левски.

Вторият му трансфер е по- успешен от първият. През 1937г. за първи път облича фланелката на Байерн Мюнхен. За кратко време се превръща в любимец на феновете. В Германия за него се говори като перлата на нападението за баварците.

Добрите му физически данни напълно пасват на немският футбол и само няколко месеца след пристигането си в Байерн, той слага капитанската лента. Тук трябва да отбележим, че Танка слага капитанската лента във времена, в които нацизма е на власт и всичко различно от германец, се е считало за втора ръка човек.

През 1939г. Хитлер започва Втората Световна Война и последното нещо, за което мисли е футбола в Германия. В първата година на войната Михаил Лозанов е принуден да се върне в България и отново заиграва за любимият си отбор.

През 30-те години на миналият век Лозанов изиграва 38 мача и отбелязва 10 гола с националната фланелка. През 1932 и 1935г. националният отбор печели Балканската купа, която е най- елитният футболен трофей за времето си.

По това време световните първенства все още прохождат, а за европейските никой не се е сетил. В напрегнатата ситуация през 30-те години на миналият век футболните срещи между националните отбори на различните балкански държави са и начин за натриването на носове на съседите.

Кариерата на Лозанов не е изпълнена само с победи и подиуми. Той усеща вкуса и на загубите. През 1934г. Лозанов и останалите момчета отнасят разгромната загуба от Австрия със 6:1 за първите световни квалификации. Единственият гол за България е дело на Михаил Лозанов.

Последният си мач за националният отбор играе срещу любимата си Германия, като България губи от тях с 2:1. Тогава Танка изиграва последния си мач на трийсет годишна възраст.

В края на славния за Левски сезон 1993 – 1994г., когато сините печелят шампионската титла, при връчването на трофея, тогавашният капитан на тима Наско Сираков, я взима и се затичва към ложата на “Герена”. Публиката с любопитство очаква да види, на кого ще я връчи, когато Наско я подава на непознат за феновете възрастен човек. Този възрастен човек е именно Михаил Лозанов – Танка. Няколко месеца след това той ни напуска от този свят на осемдесет и три годишна възраст.

prosveshtenieto.com