Филип ДРУМЧЕВ/Sportal.bg

В началото на 90-те години на миналия век колелото в европейския клубен футбол се завърта на по-бърза скорост. Шампионската лига става наследник на надпреварата за Купата на европейските шампиони. Идеята е ясна – топ отборите ще играят повече мачове, а оттам парите по всички направления ще са повече. Със специално направени химн и лого, плюс пакет с богати рекламодатели, състезанието стартира в края на лятото на 1992-а. Първият сезон в ШЛ е повече от интригуващ. Нека детайлизираме и си припомним най-важното от сезон 1992/1993 г. в най-силния европейски клубен турнир.

Носителят на трофея Барселона е основен фаворит на специалистите. Каталунският клуб запазва целия си шампионски състав, начело със звездите Христо Стоичков, Михаел Лаудруп и Роналд Куман. Заради ограничението на броя на чужденците, което властва по това време, шанс за изява не получават полузащитниците Ричард Вичге и Горан Вучевич, като последният е изгонен малко по-късно от Йохан Кройф, защото отказва да играе за дубъла на Барса.

Бомбата през сезона е хвърлена от ЦСКА (Москва) в плейофите. Руснаците удрят „Дрийм тима“ на Кройф с 3:2 насред „Камп Ноу“ и елиминират Стоичков и компания. В автобиографичната си книга „Сто на сто Стоичков“ Камата разкрива как преди двубоите с московчани всички каталунци вече пресмятали милионите песети от груповата фаза, без въобще да считат ЦСКА за сериозен съперник. Получава се сметка без кръчмар и огромен крах за Барселона.

Другите два фаворита са Милан и Олимпик Марсилия, които все още помнят добре скандала помежду си от 1991 година – спирането на тока на „Стад Велодром“, отказването на „росонерите“ да доиграят мача и изваждането на клуба на Силвио Берлускони от евротурнирите за една година.

През лятото на 1992-а от „Велодром“ към „Сан Сиро“ потегля с трансферен рекорд звездата на френския футбол Жан-Пиер Папен, за когото са платени тонове пари и който трябва да партнира в атака на Марко ван Бастен. В Марсилия също точат зъби за трофея. Няколко години по-рано милиардерът Бернар Тапи отсича високомерно: „Ако искам, още утре мога да купя Марадона. Нямаме обаче вече нужда от него“.

Футболният свят не знае какво конкретно да очаква от английския шампион Лийдс Юнайтед, воден от Хауърд Уилкинсън и разполагащ в своя състав с фигури като Ерик Кантона, Гари Макалистър, Гордън Страхан и Тони Дориго. Голям панаир, в който са замесени и англичаните, се получава в края на септември. Жребият изправя Лийдс срещу шампиона на Германия Щутгарт. Швабите току-що са продали на Интер национала Матиас Замер, но съвсем не са слаб отбор.

В Щутгарт домакините отнасят Лийдс с 3:0, а на реванша загубата с 1:4 праща напред тима на Кристоф Даум заради попадението на чужд терен. Грешка в сметките на Даум обаче води до служебна загуба с 0:3 – специалистът вкарва в игра още един чужденец, с което надвишава разрешената от правилата бройка. Заради това той е попилян от медиите в Германия. „Даум сътвори глупостта на година“, съскат в яростта си германските анализатори. УЕФА стига до решение да се играе трети мач на неутрален терен. На „Камп Ноу“ пред едва 8 000 зрители в герой за Лийдс се превръща Карл Шът, който е любимец на мениджъра Уилкинсън. Нападателят матира вратаря Айке Имел в 77-ата минута и класира „белите“ напред в ШЛ. След това обаче те губят британската битка от здравеняците от Рейнджърс.

Милан е повече от безапелационен в своята група. Италианците мачкат всичко по пътя си – до финала те вкарват общо 23 гола и допускат само един! Негов автор става бразилската перла на ПСВ Айндховен Ромарио, при загубата на холандците с 1:2. За четирите гола на Ван Бастен в мрежата на Томас Равели се говори и до днес, като именно този рецитал на холандеца го изстрелва напред в класацията за „Златната топка“.

Лебеда от Утрехт печели отличието на „Франс Футбол“ за сметка на Христо Стоичков, като мнозина съзират заговор срещу българина. Липсват преки доказателства дали Ицо действително е станал жертва на империята на Силвио Берлускони, но е факт, че странно №8 на Барса не попада въобще в анкетните листове на 1/3 от гласуващите журналисти, въпреки че е фаворит за приза.

На 21 април 1993 година Милан схрусква ПСВ с 2:0 в Милано – срещата е предавана пряко в българския ефир, и чака своя съперник за финала. В това каре е и Порто на Емил Костадинов и Домингош Пасиенсия. В другата група обаче е далеч по-интересно, като почти до последно Рейнджърс се съпротивлява на Марсилия, а приличен актив от точки има и Брюж, воден от нигерийския стрелец Даниел Амокачи, наричан от феновете Черния бик. В последния кръг възелът се разплита – Рейнджърс прави 0:0 в Глазгоу с ЦСКА (Москва), а попадение на Ален Бокшич в Белгия праща Марсилия на финала в Мюнхен.

Мачът за купата обещава да е фееричен, но не било писано. Големият финал, в който е заложена планина от пари, минава под зоркия поглед на двамата босове. В единия край с лека усмивка на лице е застанал Берлускони, а от другата страна с радиостанция в ръка е Тапи, до когото е очарователната му съпруга Доминик. Преди финала френският шеф обявява: „По $160 000 за всеки мой играч при успех“. Дон Силвио веднага отговаря: „Давам двойно повече на моите“. Преди финала единият тъчрефер – Живанко Попович, прави любопитно изказване: „Не мога да бъда купен с момиче в леглото“. Ще бъде ли наплют Руди Фьолер на германска територия от Франк Рийкард, питат се всички. Споменът за скандалните действия на холандеца от Италия’90 е все още пресен.

Отборите на Фабио Капело и Раймон Гьоталс се хвърлят в здрава битка, като Фабиен Бартез рано-рано спасява голов изстрел на Ван Бастен от упор. Малко след това Фьолер пропуска сам пред Себастиано Роси. Апропо, финалният двубой е коментиран по Канал 1 от цели четирима души. Разковничето е в 43-ата минута, когато бранителят Базил Боли е точен с глава след ъглов удар. И досега миланистите оспорват този корнер на французите. След почивката Капело мята в боя Папен, който обаче е видимо изнервен и освиркван мощно от френската агитка. Остриета като Рууд Гулит, Деян Савичевич и Марко Симоне са извън сметките на италианския старши треньор заради травми. Ван Бастен пък напуска игрището в 86-ата минута, като никой в този момент не предполага, че това е последният мач в кариерата на легендарния голаджия.

Така Марсилия печели финала с 1:0 и вдига пищен купон! Това е върхът в кариерата на Раймон Гьоталс – Вълшебника и на целия френския клубен футбол. Малко по-късно обаче гръмва чудовищен скандал. Става ясно, че шест дни преди финала на ШЛ ръководството на Марсилия е подпечатило по нечестен начин титлата в Лига 1. Чрез подкупи е била уредена срещата с Валансиен, за да може французите да не се напрягат преди сблъсъка с Милан. Замесено е дори името на аржентинската легенда Хорхе Буручага, който е във Валансиен по това време.

Впоследствие титлата на Марсилия от Лига 1 е отнета, а тимът е изхвърлен от елита и губи правото да защитава европейската си титла. УЕФА пък праща Милан да представлява Европа в мача за Междуконтиненталната купа срещу Сао Пауло, загубен от „росонерите“. 13 години след финала в Мюнхен бившият халф Жан-Жак Едели вади мача от скрина и взривява футболната общественост. Пред авторитетния „Екип“ Едели твърди: „Всички от отбора бяхме задължени да се инжектираме с допинг преди финала. Само Руди Фьолер отказа да го направи“. Бернар Тапи отвръща: „Ще го съдя“.

Така сезон 1992/1993 година е сред най-бурните и противоречиви в цялата история на КЕШ/ШЛ. В заключение да кажем няколко думи и за българското участие в кампанията, което е кратко. ЦСКА е елиминиран в първия кръг от Аустрия (Виена), като двата отбора си разменят по една победа, но головете на чужд терен се оказват решаващи. Капитанът на българите Георги Велинов допуска едно попадение повече спрямо своя колега Франц Волфарт, който няколко години по-късно е съотборник на Красимир Балъков в Германия. Аустрия отпада на прага на групите на ШЛ след интересни двубои с Брюж и решаващ гол на чужд терен.