Явор ПИРГОВ

Когато през лятото Саша Илич пое ЦСКА, армейците бяха толкова паднали игрово, физически, психически и емоционално, че трудно можем да си представим по-жалка картинка. И единственото, което се очакваше от сърбина бе да спре пропадането. Малцина вярваха, че той ще се справи, а мнозина очакваха поредната бърза треньорска смяна на „Армията”. И доводите им бяха доста по-солидни с оглед закъснялата селекция, хаосът в контролите и познавайки нрава на собственика. Пет месеца по-късно Саша не само оцеля след двата нокдауна – загубите от Сейнт Патрикс в първия мач в София и Левски, но и привидно е на гребена на вълната, тъй като в най-лошия случай армейците ще зимуват само на точка зад Лудогорец. И ако този сърбин беше като други негови сънародници, или като някои свои предшественици, то вече щеше многократно да се е ударил в гърдите колко обича ЦСКА, а бай Добри да му е сменил поне три пъти анцуга, заради изтърканата от целуване емблема. Легендата на Партизан не го направи. Той е наясно, че разстоянието от “Осанна” до “Разпни го” е точно два мача, а в началото на пролетта предстоят три тежки двубоя. На “Армията” идват пловдивските Ботев и Локомотив, а червените ще трябва да се справят и в Бистрица, където ще срещнат много надъхан съперник. Грешна стъпка в някои от тези мачове ще разклати идилията в ЦСКА, но Илич така и не опита да си изгради алиби или да приготви дезинфектанта за измиване на ръцете. По всичко личи, че наставникът ще хвърли повече усилия в работния процес, вместо в изтъркани и досадни пиар трикове. И неговата истинска треньорска стойност ще се види именно през пролетта. Това ще стане при условие, че му бъдат осигурени минимум качествен централен защитник, който е добре технически и умее да изнася топката и адекватен централен нападател. През есента ЦСКА не разполагаше и с изявено крило, което също е тема за размисъл. Нужен е и още един разиграващ халф, ако Юга продължи да се изявява в центъра на отбраната. Без да сме надничали в личната кореспонденция на Илич, сме сигурни, че точно такива играчи си е поръчал на Дядо Коледа.

Бившият халф на Партизан оцеля, защото показа адаптивност. Той дойде със заявката за съвсем различен стил на игра, но агресивен, доминиращ, комбинативен и офанзивен футбол с Гарсес, Кох, Жеферсон и Махмутович бе невъзможен. Няма как да стане, когато този отбор с години бе обременяван да залага на еднотипни диагонални изритвания или безконечни спринтове по крилата с изсипване на топката към наказателното поле. Още по време на подготовката Илич опита да качи защитата по-високо, топката да се изнася по земя с разиграване, да се налага висока преса, да се търсят подавания между линиите и в празните пространства… Но нещата не се получиха. Настоящите играчи на ЦСКА просто не бяха способни да отговорят на вижданията и изискванията му. Сърбинът направи компромис със собствената си философия и традициите на ЦСКА в името на резултата. Той спечели време, осигурявайки си спокойствие и доверие. В следващите месеци обаче ще положи максимални усилия да промени начина на игра, защото е наясно, че в Борисовата градина не може много дълго да се разчита само на сигурността в собственото поле, епизодични проблясъци в атака и голове от статични положения. Всичко това е бонус, но не може да е основополагащо.