5:0 за ЦСКА във вечното дерби точно преди 70 г. е първата култова победа в съперничеството

Любомир СЕРАФИМОВ

За мач между вечните съперници в родния футбол преди точно 70 години още се разказват легенди, а след него във фенския фолклор остава крилат израз. На 23 септември 1953 г. от първото дерби между сини и червени е изминала едва една петилетка и 21 негови издания във всички надпревари, преминали в оспорвани и драматични битки като тройните финали за купата, когато идва времето за първата разгромна победа за един от съперниците, които днес свикнахме да наричаме култови. При това на нова, модерна за времето си и много по-просторна сцена – националния стадион „Васил Левски“, построен малко преди сблъсъка.

5:0 за ЦСКА се случва в странен двубой в още по-странен сезон, а срещата остава в историята и с първия автогол в съперничеството.  В аналите на някогашната А група няма друг случай, при който един отбор, в случая Левски, така майсторски да се възползва от недомислие в регламента на провеждане на първенството, както е през 1953 г. Уж да повишим класата на националния ни тим преди квалификациите за първенството на планетата в Швейцария на следващата година даваме авангарден принос в световната футболна практика – в един шампионат, освен клубни състави, има и национална формация, мимикрираща под името Сборен отбор на София „с право на класиране на общо основание”. В резултат на екстравагантната идея не се класираме за световното, но пък са разбити отборите, даващи национални състезатели, а впоследствие са предизвикани трусове в програмата на първенството, защото от 1 юни 1953 г. тимът е изваден от групата. Хаосът е пълен – сезона започват 16 отбора, по-късно те стават 15, а класирането е пренаредено, още по-късно в групата остават 14 тима, а накрая всички след деветата позиция в крайното подреждане…изпадат.

Най-ощетени са в ЦСКА, които

се лишават от цели

11 футболисти,

играещи за Сборния отбор, след които и звездите Стевето Божков, Манол Манолов, Иван Колев, Гацо Панайотов и Пижо Миланов. Първоначално на четирима от единайсетте – Ракаров, Гацо Стоянов, Енишейнов и Цанов милостиво е разрешено все пак да обличат червената фланелка, въпреки че тренират с националния. После и те губят това право. В същото време от Левски в А отбора е повикан само Любен Хранов-Мистри, Обиграният и почти непокътнат състав на сините бързо натрупва аванс, който през първия дял на първенството достига до 5 точки пред шампионите в червено. В един момент преднината пред обезкървения ЦСКА става 7 точки и тогава идва директният сблъсък.

Така дуелът между Левски и ЦСКА на 23 септември 1953 г. се превръща преди всичко в двубой за чест и слава, като обратът в класирането изглежда илюзорен. Нищо през първата част не загатва за червената вихрушка след почивката. В герой се превръща един от „разкъсваните“ между Сборния тим и ЦСКА – защитникът Кирил Ракаров, който окончателно се е завърнал на „Армията“ след изваждането на националите от А група. Ето как самият той описва в своята автобиография ситуацията в 27-ата минута, отприщила червената мощ: „В един момент, когато Симо Костов (б.а. вратарят на Левски) бе уловил топката и нашите нападатели се бяха изтеглили до централната линия, видях, че Томов, лявото крило, се върна, за да я получи. Последвах го, така че да остана зад гърба му и Костов да не ме види. И действително топката беше подадена към нас. По-нататък всичко се разви както на тренировките. Изскочих пред Томов и овладях топката. Нямаше на кого да подам – нашите бяха зад мене. В такъв случай – само удар към вратата. Погледът ми беше в топката, но чувствах точно къде е вратата и къде е Костов. Нанесох удара със злоба по диагоналната страна и…стадионът екна. Тогава чак погледнах към вратата – топката се беше укротила в мрежата.

„На ви едно

първо място”,

си казах настървено”. Снарядът му отдалеч е толкова впечатлителен, че запалянковският веднага съчинява лафа, че го е изстрелял  чак „от Халите“, намиращи се на няколко километра разстояние от новопостроения национален стадион.

Машината на предводителя Крум Милев се отприщва и включва на непостижими за съперника обороти. През второто полувреме последователно се разписват голямата звезда на червените Иван Колев-Ването и резервата Михаил Янков-Гърка. После се прибавя и нелепият автогол на бранителя на сините Димитър Илиев-Маляка, а 3 минути преди края точката поставя Крум Янев с екзотичния прякор Палакмана.

Шокът за сините е толкова силен, че впоследствие лидерът губи на два пъти в Пловдив – от Ботев с 0:1 и Спартак с 0:3, завършва и 0:0 във Варна с Черно море. Накрая Левски устисква скъпоценна точица аванс пред червените и все пак се окичва със златните медали. Тимът от „Герена“  влиза и в черна серия без аналог срещу ЦСКА – 6 години без победа над вечния съперник в първенството, а до следващата си шампионска титла ще трябва да почака два пъти по-дълго – чак до 1965 г.

23 септември 1953 г., А група

ЛЕВСКИ – ЦСКА 0:5

0:1 К. Ракаров 27, 0:2 Ив. Колев 57, 0:3 М. Янков 72, 0:4 Д. Илиев 82-авт., 0:5 Кр. Янев 87

ЛЕВСКИ: С. Костов, М. Ангеловски, Д. Илиев, Ам. Клева, Ал. Кръстев, Л. Хранов, Т. Стоянов, В. Спасов (46 – Ив. Георгиев), Д. Андонов, Т. Такев, Й. Томов. Тр. Д. Мутафчиев

ЦСКА: Г. Кекеманов, К. Ракаров, М. Манолов, Г. Енишейнов, Ст. Божков, Г. Стоянов, Кр. Янев, П. Михайлов, П. Панайотов (50 – М. Янков), Ив. Колев, Ст. Стефанов. Тр. Кр. Милев

София, национален стадион „Васил Левски“ – 40 000 зрители. Съдия – Ст. Данчев