Ентусиазмът и страстта ме водят напред, признава треньорът навръх 70-ия си рожден ден

Стефано БОЛДРИНИ, „Спортуик”

 

CR70: Кристиано Роналдо ще трябва да се справи с това. На 20 октомври (б.р. в сряда) Клаудио Раниери навършва 70 години. В събота Ливърпул го „поздрави“ с 5:0 на „Викъридж Роуд“ при четвъртото му завръщане във Висшата лига начело на Уотфорд, след като вече е водил Челси, Лестър и Фулъм. За треньор, който има зад гърба си 1322 мача и получи титлата баронет заради шампионския подвиг с лисиците, един разгром няма да развали общата картина.

Беше 1986 г., когато в Ламеция Раниери се премести от терена на пейката. Той беше на 35, в средата на житейското си пътуване, след като игра в Рома, Катандзаро, Катания и Палермо…

 

Раниери, подготвихте ли си тениски с CR70?

• По паспорт годините ми са толкова, но истината е, че никога не мисля за възрастта. Аз съм късметлия: върша работата, която харесвам. Ентусиазмът е моята пътеводна звезда: да се озова на терена, да дишам миризмата на трева, да изпитвам ежедневния адреналин в работата е нещо красиво.

На 70 е естествено да погледнете изминатия път…

• Разбира се, но не живея със спомени. Ще ви дам пример: в деня на представянето ми Уотфорд показа дълго видео, в което достатъчно място беше отделено на сезона в Лестър. За първи път видях образите на това приключение. Някои ми бяха напълно непознати. Аз обаче винаги търся нещо ново: ново предизвикателство, нова цел.

Каква цел сте си поставили в Уотфорд?

• Оцеляване във Висшата лига и поставяне основите за цикъл. Обичам да създавам и дори ако след това

 

някой друг

обира плодовете

 

аз съм също толкова щастлив.

Да се ​​върнем към началото на дългата разходка: Раниери като дете.

• Живеех между Сан Саба и Тестачо. Играех футбол по цял ден и карах колело. Майка ми се страхуваше, че може да ми се случи някаква неприятност на улицата и ме записа в училище в Ла Сторта, където прекарвах седмицата. Учих, не обикалях и играех футбол. Първият ми отбор се казваше 12-ият джалоросо. Тренирахме близо до терена на примаверата на вълците и това естествено ме доведе до Рома на Хеленио Херера.

На какъв пост играехте?

• Крило, но Гуидо Мазети, треньор на примаверата и вратар при първото скудето на Рома през 1942 г., ме направи централен нападател. В мачовете в четвъртък срещу първия отбор се озовах срещу дуото Бет – Сантарини. Те бяха много силни физически и не раздаваха комплименти. Отстъпих в защита и там намерих призванието си.

Тогава ходехте на тренировка с мотоциклет…

• Първо с Ламбрета, а после със сива Джилера 124. От години стоеше ръждясал в гаража, но дъщеря ми Клаудия го възстанови. Приятно беше

да обикаляш

Рим с мотор

през седемдесетте. По-малко трафик и по-малко дупки. Но когато бях на възраст да получа книжка и да карам кола, превключих на четири колела.

На двадесет години сте в Рома при Хеленио Херера…

• Един новатор. На тренировките ни караше да играем бързо и никога да не задържаме топката. Който сгрешеше, топката отиваше в другия отбор. Дебютирах в Серия А срещу Дженоа, на 4 ноември 1973 г. Последното ми участие в Серия А беше срещу Каляри на Джиджи Рива. Изиграл съм общо шест мача за Рома. Когато Лидхолм пристигна, беше ясно, че няма място за мен и помолих да отида някъде другаде, за да видя дали мога да бъда футболист. Така се озовах в Катандзаро.

Малко връщане във времето – Блекпул, 2 май 1973 г., Англо-италианската купа…

• Това беше абсолютният ми дебют с Рома. Загубихме с 1:2 с отбор пълен с младоци, сред които аз, Франческо Рока, Пелегрини. Тежък мач, дори получих жълт картон. Да дебютирам в Англия бе като знак от съдбата.

Следват Катандзаро, съпругата и приятелите…

• Тези 8 години бяха най-важният етап в моя живот. В Калабрия създадох семейство и приятелства. През лятото винаги прекарваме една седмица на яхта всички заедно, след това посрещаме Нова година, често и в чужбина. Когато бях начело на Лестър и Фулъм, празнувахме в Англия. С Катанзаро изкарах 5 сезона в Серия А, които за този клуб си бяха истински подвиг. Загубихме плейоф за елита срещу Верона, бяхме група от футболни бойци. Ключът беше в човешките взаимоотношения. Приятелството е скудетото на нашия живот.

Следват Катания, Палермо и изведнъж преходът от терена към пейката…

• Беше лятото на 1986 г. Нямах отбор и тренирах с примаверата на Рома. Един ден получих обаждане от Ламеция. Президентът на Вигор търсеше млад треньор, на когото да повери отбора, който се състезаваше в регионалния шампионат. Приех предложението. Започнах от петото ниво и се справих добре. Стартът от дъното беше важен, защото не бях готов за по-висока категория. Трябваше да се науча, а терените на Юга са страхотен полигон.

Бившият футболист на Ламеция Фабио Фрашети в интервю за „Гардиън“ през 2016 г., каза: „Раниери е новатор, защото донесе зоната и психологията на спорта в нашето първенство“…

• Никога не съм смятал футбола за неподвижна, неизменна система. Актуализирах се, година след година, в противен случай нямаше да бъда на моята възраст във Висшата лига. По същия начин никога не съм бил завладян от модерността. Миналото не може да бъде изхвърлено сякаш е старо желязо, само заради промяната. Трябва да намерим правилния баланс между вчерашното добро и утрешните ресурси. Днес е

синтезът на

вчера и утре

Следват Кампаня Путеолана, Каляри и скокът от Серия C към елита…

• Спечелих президента на Каляри Ору благодарение на очевидно банален епизод. Победихме ги с 1:0 и в края на сезона, когато треньорът бе сменен, той ме покани. Сардиния с нейните великолепни хора беше още един крайъгълен камък: двоен скок, от Серия С до Серия А.

Следват Наполи, Фиорентина с друга промоция за Серия А, Купата и Суперкупата на Италия. Тогава, през 1997 г., е повратната точка – Валенсия…

• Испания ми отвори вратите на света. Изучаването на друг език, сблъсъкът с различна реалност, манталитет и култура. Очарованието от работата в чужбина е огромно.

Челси, отново Валенсия, след това през 2007 г. завръщане в Италия и триптихът Ювентус – Рома – Интер…

• Пропуснатото скудето с Рома беше огромно разочарование: моят град, моите хора, моят отбор. Изгубихме всичко в мача срещу Сампдория (1:2), но аз поех отбора в третия кръг и може би, ако бях от самото начало, щеше да завърши по различен начин.

Вкарахте Монако в Лига 1, после негативния опит начело на Гърция и изненадахте всички със завръщането в Англия начело на Лестър. „Раниери?“ написа в Туитър Гари Линекер, но няколко месеца по-късно се извини…

• Тайната на шампионския ни триумф бе постоянството. Отборите от Топ 6 редуваха добри резултати с неочаквани сривове. Пътувахме като високоскоростен влак, с много малко спирки за почивка. Лестър имаше висококачествени играчи: Канте, Марез, Варди.

Навлязохте в ново измерение, станахте Мислещият и крал Клаудио, а символът бе една камбана…

• Всичко започна на тренировка, за да привлека вниманието на някои разсеяни играчи. А на Коледа момчетата ми подариха камбана.

Жозе Мауриньо, след като Лестър ви уволни, дойде на пресконференцията, облечен с тениска с инициали CR във ваша чест. След словесните престрелки, когато бяхте начело на Рома, това бе хубав жест.

• Мауриньо е уникален, страхотен треньор и супермотиватор. Той ми показа солидарността си след напускането на Лестър и беше първият, който ме поздрави, след като подписах с Фулъм. Пожелавам му всичко най-добро начело на Рома.

Римският поет Фернандо Ачители публикува през 1996 г. сборник, озаглавен „Самотата на дясното крило“. Споделяте ли тезата му, че в трудните моменти единственият истински мъж във футбола е треньорът?

• Това е част от играта и ако искате, от живота. Хората, които заемат отговорни постове в критични моменти, трябва да вземат важни решения. Ако направите правилния избор, вие сте

спасителят

на нацията

в противен случай сте некадърник.

В 35-годишната ви кариера кои шампиони, с които сте работили, бихте отличили?

• В Италия веднага ми идват наум Дзола, Батистута, Тоти. Но за да не обидя някого, ще спомена английските играчи, с които съм свързан: Тери и Лампард. За първи път видях Джон на тренировка на младежите и след половин час реших, че трябва да бъде в първия отбор. В защита имах за централна двойка защитници световните шампиони Лебьоф и Десаи, но започнах често да използвам Тери. Лампард дойде от Уест Хем. Казах му: „От средата на терена напред не трябва да те уча на нищо. Мога да те подобря от центъра назад”.

Имахте ли оферти от чужбина, които не се осъществиха?

• Да, от Бразилия, Мексико, Русия, Емирствата, Катар. По принцип изслушвам всички предложения, после избирам според програмите.

Коя е ключовата дума в кариерата ви?

• Страст.

„Моят начин“ на Франк Синатра ли е песента на живота ви?

• Може би. Моят начин, разбира се.